Гмуркане с акваланг

История

През 1600 г. се спускала водолазна камбана, в която имало задържан въздух. Камбаната за гмуркане е нещо като голяма тежка обърната кофа, която задържа въздух, когато се спусне във водата. Водолазът вдишвал този въздух и плувал в и извън камбаната, за да работи, докато въздухът не се развали. По-късно към водолазната камбана се вкарва свеж въздух чрез маркуч, за да може водолазът да остане по-дълго.

Първите водолазни костюми използват тежък меден водолазен шлем с прозорци и маркуч от въздушна помпа. Шлемът е бил закрепен за водолазен костюм. Водолазите носели тежки ръкавици и ходели по морското дъно, тъй като не било безопасно да плуват. Маркучът за въздух изпращал въздух към шлема от помпа на сушата или на лодка над водолаза. Въздухът преминаваше през шлема и излизаше във водата през клапан, а водолазът дишаше от въздуха в шлема. Така се губеше много въздух, но нямаше как да се подава въздух само когато водолазът има нужда от него. Това се нарича система със свободен поток.

Жак Кусто е французин, който разработва няколко важни части на системата за подводно плуване и я прави полезна. Една от тези части е по-добър регулатор, който изпраща въздух само когато водолазът вдишва. Това позволява на водолазите да изминат по-голямо разстояние с един резервоар. Той бил направен с мундщук върху гумен маркуч, така че не била необходима тежка каска. Беше достатъчно лек, за да се използва с плавници и да се плува лесно. Той също така направил много подводни филми и показал на хората какво има под водата и защо тя трябва да бъде защитена.

От времето на Кусто насам водолазното оборудване е усъвършенствано, за да стане по-безопасно и по-лесно за използване.

Оборудване

• Резервоар за гмуркане, (един или повече), съдържащ въздух. При повечето гмуркания въздухът е обикновен сгъстен въздух, но при по-дълги гмуркания може да се използва смес от въздух с повече кислород, наречена нитрокс, за да се избегне декомпресионната болест, наричана още "огъване" (болезнен или смъртоносен проблем при прекалено бързо излизане на повърхността). Резервоарът е прикрепен към водолаза с помощта на колан, който често е част от BCD. При по-дълбоки гмуркания може да се използва дихателен газ, съдържащ хелий, за да се предотврати азотната наркоза, която може да накара водолаза да се държи като пиян и е опасна.
• Регулатор за вдишване на въздуха от резервоара. Той намалява налягането на въздуха, излизащ от резервоара. Той адаптира въздуха към налягането на водата около водолаза, така че той да може да диша лесно на всяка безопасна дълбочина. Има и манометър за измерване на налягането на въздуха, който показва колко въздух е останал в резервоара.
• BCD (устройство за контрол на плаваемостта), което контролира дали водолазът плува или потъва. Водолазът може да добавя въздух чрез вентил за надуване или да го отстранява, като отваря вентил за изхвърляне. Водолазите могат също така да носят тежести, за да се предпазят от изплуване нагоре, когато водолазният им костюм е с твърде голяма плаваемост. BCD позволява на водолаза да регулира плаваемостта си, така че да бъде неутрален (да плува на място) на желаната от него дълбочина. Ако водолазът плува нагоре, въздухът в BCD се разширява, тъй като налягането на водата е по-малко, и водолазът трябва да изпусне част от въздуха или да изплува на повърхността. Ако водолазът плува надолу, въздухът се свива и водолазът трябва да пусне повече въздух или да потъне на дъното, така че водолазът трябва внимателно да контролира колко въздух има в BCD при всяка промяна на дълбочината.
• Дълбокомер, за да се знае колко дълбоко се намират, и може да има часовник, който да показва времето, или компютър за гмуркане, който да показва колко бавно трябва да се издигат, за да се предпазят от декомпресионна болест. Безопасното гмуркане зависи от това колко дълго и на каква дълбочина се гмурка водолазът, както и колко време е минало от последното гмуркане.
• Повечето водолази носят водолазен костюм, за да се стоплят. Обикновено това е скафандър, изработен от пенопропилен, но за по-студена вода може да се използва сух костюм.
• Водолазите носят маска, през която виждат, тъй като човешкото око не може да фокусира правилно във водата.
• Плувките се носят на краката, за да плуват по-добре.
• Шнорхелът може да се използва за дишане на повърхността, когато плувате с лице надолу

Сертифициране

Водолазите са изправени пред опасности, които могат да ги наранят или убият, ако не знаят какво да правят. Те могат да изразходват целия си въздух, да получат декомпресионна болест или азотна наркоза. Човек трябва да бъде обучен да използва оборудването и да се гмурка безопасно. Когато покаже, че може да се гмурка безопасно, той получава карта за сертифициране. Най-голямата организация за сертифициране на водолази е PADI - Професионална асоциация на инструкторите по гмуркане, но има и много други, в зависимост от страната. На някои туристически места се провежда кратък курс без сертифициране, след което инструкторът води водолаза на плитко гмуркане, всичко това в рамките на един ден.

Поради особените опасности има курсове за напреднали за такива неща като гмуркане в или около подводни останки от кораби, гмуркане в пещери и дълбоко гмуркане (повече от 60 фута или 18 метра).

Свързани страници

• фрийдайвинг - гмуркане без водолазно оборудване (със задържане на дъха). При фрийдайвинга често се използва оборудване за гмуркане. Не е необходимо сертифициране, но все пак може да бъде опасно.