Гмуркане със скуба (акваланг) — дефиниция, техника и екипировка
Гмуркане със скуба: пълно ръководство за техника, екипировка и безопасност — от основи до напреднали умения за уверено и безопасно гмуркане под вода.
Гмуркането (с скуба, акваланг) е дейност, при която хората (наричани "водолази" или просто "дайвъри") плуват и работят под вода за по-продължително време, използвайки самостоятелен източник на дихателен газ — обикновено цилиндър, пълен със сгъстен въздух. Цилиндърът представлява голям метален цилиндър, изработен от стомана или алуминий, снабден с вентил и приспособления за свързване на регулатора и манометъра.
Думата scuba е съкращение от Self-Contained Underwater Breathing Apparatus (самостоятелен подводен дихателен апарат). В практиката терминът обозначава целия комплект оборудване и техниките, които позволяват безопасно и контролирано дишане под вода.
Техника на гмуркане
- Дишане: вдишвайте спокойно и равномерно през регулатора; никога не задържайте дъха си при изкачване.
- Егализация (изравняване на налягането): при слизане често трябва да равнявате ушите и синусите (вайлс-валсалва или други безопасни методи).
- Контрол на плаваемостта: използвайте компенсатор на плаваемост (BCD) и правилно разпределение на тежестите, за да постигнете неутрална плаваемост; това спестява енергия и предпазва околната среда.
- Позиция и ритъм на удар: научете ефективни техники за бутане с плавници (flutter kick, frog kick и др.) за намаляване на усилията и разклащанията на водата.
- Ограничения на изкачването: изкачвайте се бавно, следете скоростта (обикновено не повече от ~9–10 м/мин) и правете безопасна спирка (safety stop) 3–5 минути на около 3–5 м.
- Бадисистема: винаги гмуркайте с партньор (buddy); взаимопомощта е ключова при проблеми като изчерпване на въздуха или дезориентация.
Основна екипировка
- Цилиндър: съд за сгъстен газ (въздушен, nitrox или други смеси). Материалите най-често са стомана или алуминий. Подлежи на периодична хидро- и визуална инспекция.
- Регулатор: спуска налягането от бутилката до налягането на околната среда и осигурява дишане на водолаза; обикновено включва първа и втора степен и алтернативен въздушен източник (octopus).
- Компенсатор/BCD: жилетка или балон, който позволява регулиране на плаваемостта при напомпване и изпускане на въздух.
- Маска и шнорхел: маската осигурява видимост, шнорхелът е удобен за пестене на въздух преди и след гмуркане.
- Плавници: осигуряват ефективно придвижване; изборът зависи от целта (развлекателно гмуркане, техническо гмуркане, freediving).
- Костюм (wetsuit или drysuit): защитава от хипотермия и драскотини; изборът зависи от температурата на водата.
- Компенсирани системи и тежести: тежестите позволяват компенсиране на плаваемостта; може да са интегрирани в BCD или отделни колани.
- Дайв-компютър и манометър: проследяват дълбочина, време, ное- декомпресионни лимити и оставащ газ; основен инструмент за безопасно планиране.
- Допълнителни аксесоари: нож/резачка, фенерче, сигнален буй/маркер, свирка, резервна маска, табела с информация и т.н.
Газови смеси
- Най-често се използва сгъстен въздух (≈21% O2).
- Nitrox (Enriched Air): повишено съдържание на кислород (обикновено 32–36%) — намалява риск от азотна болест при правилна употреба, изисква сертификация и внимание към максимална допустима дълбочина (MOD).
- Технически смеси: trimix (според нуждата се добавя хелий) и други се използват за дълбоки и/или продължителни гмуркания и изискват специално обучение.
Безопасност и обучение
- Курсове и сертификация: преминете през призната програма за начинаещи (например Open Water) преди самостоятелни гмуркания. По-напредналите техники и газове изискват допълнителни курсове.
- Предварителна проверка: правете систематичен пред-гмуркане (buddy check) — проверете въздушни връзки, спусък, тежести, брави и т.н. Популярни акроними за проверка: BWRAF и подобни.
- Медицинска годност: някои заболявания или лекарства изискват медицинско одобрение преди гмуркане.
- Аварийни процедури: знайте как да реагирате при изчерпване на въздуха, запушен регулатор, дехидратация, изкривяване или загуба на съзнание. Научете техники като предоставяне на въздух от партньор (alternate air source), CESA и безопасно възвръщане на повърхността.
- Първа помощ и кислород: курс по първа помощ и прилагане на кислород при декомпресионна болест или други инциденти е силно препоръчителен.
Поддръжка на екипировката
- Редовно изплакване със сладка вода след гмуркане в солена вода, смазване на вентилите, инспекция на маркучи и уплътнения.
- Цилиндрите подлежат на периодична визуална проверка (обикновено ежегодно) и хидравлично изпитване според местни регулации (на всеки няколко години).
- Регулаторите изискват сервизиране на интервали, посочени от производителя (обикновено ежегодно или след определен брой гмуркания).
Съвети за начинаещи
- Запишете се в курс с лицензиран инструктор и придържайте се към инструкциите.
- Практикувайте уменията на плитко и спокойни води преди открити и дълбоки гмуркания.
- Проверявайте и планирайте всяко гмуркане: дълбочина, време, консумативен въздух и безопасни спирки.
- Не гмуркайте под влияние на алкохол или наркотични вещества и пазете хидратация преди и след гмуркане.
Гмуркането със скуба е вълнуващо и достъпно хоби, но изисква отговорност, добра подготовка и правилна екипировка. С правилно обучение и внимание към безопасността можете да се наслаждавате на подводния свят дълго и сигурно.


Водолази наблюдават риби и корали
История
През 1600 г. се спускала водолазна камбана, в която имало задържан въздух. Камбаната за гмуркане е нещо като голяма тежка обърната кофа, която задържа въздух, когато се спусне във водата. Водолазът вдишвал този въздух и плувал в и извън камбаната, за да работи, докато въздухът не се развали. По-късно към водолазната камбана се вкарва свеж въздух чрез маркуч, за да може водолазът да остане по-дълго.
Първите водолазни костюми използват тежък меден водолазен шлем с прозорци и маркуч от въздушна помпа. Шлемът е бил закрепен за водолазен костюм. Водолазите носели тежки ръкавици и ходели по морското дъно, тъй като не било безопасно да плуват. Маркучът за въздух изпращал въздух към шлема от помпа на сушата или на лодка над водолаза. Въздухът преминаваше през шлема и излизаше във водата през клапан, а водолазът дишаше от въздуха в шлема. Така се губеше много въздух, но нямаше как да се подава въздух само когато водолазът има нужда от него. Това се нарича система със свободен поток.
Жак Кусто е французин, който разработва няколко важни части на системата за подводно плуване и я прави полезна. Една от тези части е по-добър регулатор, който изпраща въздух само когато водолазът вдишва. Това позволява на водолазите да изминат по-голямо разстояние с един резервоар. Той бил направен с мундщук върху гумен маркуч, така че не била необходима тежка каска. Беше достатъчно лек, за да се използва с плавници и да се плува лесно. Той също така направил много подводни филми и показал на хората какво има под водата и защо тя трябва да бъде защитена.
От времето на Кусто насам водолазното оборудване е усъвършенствано, за да стане по-безопасно и по-лесно за използване.
Оборудване
- Резервоар за гмуркане, (един или повече), съдържащ въздух. При повечето гмуркания въздухът е обикновен сгъстен въздух, но при по-дълги гмуркания може да се използва смес от въздух с повече кислород, наречена нитрокс, за да се избегне декомпресионната болест, наричана още "огъване" (болезнен или смъртоносен проблем при прекалено бързо излизане на повърхността). Резервоарът е прикрепен към водолаза с помощта на колан, който често е част от BCD. При по-дълбоки гмуркания може да се използва дихателен газ, съдържащ хелий, за да се предотврати азотната наркоза, която може да накара водолаза да се държи като пиян и е опасна.
- Регулатор за вдишване на въздуха от резервоара. Той намалява налягането на въздуха, излизащ от резервоара. Той адаптира въздуха към налягането на водата около водолаза, така че той да може да диша лесно на всяка безопасна дълбочина. Има и манометър за измерване на налягането на въздуха, който показва колко въздух е останал в резервоара.
- BCD (устройство за контрол на плаваемостта), което контролира дали водолазът плува или потъва. Водолазът може да добавя въздух чрез вентил за надуване или да го отстранява, като отваря вентил за изхвърляне. Водолазите могат също така да носят тежести, за да се предпазят от изплуване нагоре, когато водолазният им костюм е с твърде голяма плаваемост. BCD позволява на водолаза да регулира плаваемостта си, така че да бъде неутрален (да плува на място) на желаната от него дълбочина. Ако водолазът плува нагоре, въздухът в BCD се разширява, тъй като налягането на водата е по-малко, и водолазът трябва да изпусне част от въздуха или да изплува на повърхността. Ако водолазът плува надолу, въздухът се свива и водолазът трябва да пусне повече въздух или да потъне на дъното, така че водолазът трябва внимателно да контролира колко въздух има в BCD при всяка промяна на дълбочината.
- Дълбокомер, за да се знае колко дълбоко се намират, и може да има часовник, който да показва времето, или компютър за гмуркане, който да показва колко бавно трябва да се издигат, за да се предпазят от декомпресионна болест. Безопасното гмуркане зависи от това колко дълго и на каква дълбочина се гмурка водолазът, както и колко време е минало от последното гмуркане.
- Повечето водолази носят водолазен костюм, за да се стоплят. Обикновено това е скафандър, изработен от пенопропилен, но за по-студена вода може да се използва сух костюм.
- Водолазите носят маска, през която виждат, тъй като човешкото око не може да фокусира правилно във водата.
- Плувките се носят на краката, за да плуват по-добре.
- Шнорхелът може да се използва за дишане на повърхността, когато плувате с лице надолу
Сертифициране
Водолазите са изправени пред опасности, които могат да ги наранят или убият, ако не знаят какво да правят. Те могат да изразходват целия си въздух, да получат декомпресионна болест или азотна наркоза. Човек трябва да бъде обучен да използва оборудването и да се гмурка безопасно. Когато покаже, че може да се гмурка безопасно, той получава карта за сертифициране. Най-голямата организация за сертифициране на водолази е PADI - Професионална асоциация на инструкторите по гмуркане, но има и много други, в зависимост от страната. На някои туристически места се провежда кратък курс без сертифициране, след което инструкторът води водолаза на плитко гмуркане, всичко това в рамките на един ден.
Поради особените опасности има курсове за напреднали за такива неща като гмуркане в или около подводни останки от кораби, гмуркане в пещери и дълбоко гмуркане (повече от 60 фута или 18 метра).
Свързани страници
- фрийдайвинг - гмуркане без водолазно оборудване (със задържане на дъха). При фрийдайвинга често се използва оборудване за гмуркане. Не е необходимо сертифициране, но все пак може да бъде опасно.
обискирам