Гнили и джобни избирателни райони във Великобритания преди Реформата от 1832 г.
Открийте историята на гнилите и джобните избирателни райони във Великобритания преди Реформата от 1832 г. — власт, корупция и драматична политическа промяна.
Гнилият район (rotten borough) е вид парламентарен район в Обединеното кралство преди Закона за реформата от 1832 г. Тези райони са имали много малка, понякога практически несъществуваща, избирателна база, но въпреки това изпращали по един или повече депутати в Камарата на общините. Често терминът "джобен район" (pocket borough) се използва за район, който е под контрола на един влиятелен собственик или покровител, който можел да назначава избраници без реална конкуренция. Подобни явления са характерни и за парламента на Ирландия през XVIII век.
Причини и механизми
Причините за съществуването на гнили и джобни райони са исторически и законодателни. Много от избирателните райони са били създадени в средновековието, когато населението и икономиката са били различни; с течение на времето някои градчета обезлюдяват, но продължават да пазят старите си места в парламента. Правото на глас и механиката на гласуване варират между различните видове бурго (burgage boroughs, corporation boroughs, freeman boroughs и др.), което позволява на богат собственик да концентрира властта чрез контрол върху имоти, право на фамилни гласове или влияние над градската корпорация.
В резултат на това политическата власт често се упражнявала чрез лични договорки, клиентелизъм и корупция: депутати се назначавали по влияние, купували се гласове или самите избори били формалност. Такива практики подкопавали легитимността на представителството и ограничавали достъпа на нарастващите индустриални и градски слоеве до политическата власт.
Илюстрации и известни примери
Олд Сарум в Уилтшър (на снимката) е един от най-известните примери за гнил район. Това е старо укрепено място с почти никакво постоянно население, което въпреки това изпращало двама депутати. От средата на XVII в. до 1802 г. Олд Сарум е собственост на семейство Пит; един от представителите, избран чрез влиянието на това семейство, е министър-председателят Уилям Пит Старши. През 1802 г. семейството продава правата върху района за 60 000 лири — значителна сума, далеч надхвърляща стойността на самата земя, тъй като покупката всъщност давала контрол върху парламентарни места.
Още по-ярък пример е случаят с Чарлз Хауърд, 11-и херцог на Норфолк, който контролирал множество райони — в някои източници се посочва, че той упражнявал влияние върху или пряко контролирал до единадесет избирателни райони. Такива концентрации на власт ясно илюстрират как аристокрацията доминирала парламентарното представителство преди реформите.
Реформата от 1832 г. и последици
Законът за реформата от 1832 г. (Great Reform Act) означава завой в британската избирателна система: той премахва множество малки и слабо населени избирателни райони, намалява възможностите за директен контрол от покровители и преразпределя места към бурно растящите индустриални градове и окръзи, които до този момент били подрепредставени. Реформата също така разширява избирателното право за някои слоеве от средната класа, като по този начин увеличава броя на избирателите и прави парламента по-представителен за променящото се общество.
Ефектът от Reform Act не бил окончателно премахване на всички форми на влияние и корупция — последвали са допълнителни закони и реформи през XIX век (например през 1867 и 1884 г.), които продължили процеса на разширяване на избирателните права и модернизиране на избирателната карта. Все пак 1832 г. се счита за ключов момент, който поставя началото на края на системата на гнили и джобни райони и ускорява политическите промени, съпътстващи индустриализацията и социалната трансформация.
Значение за политическата история
Гнилите и джобните райони са важен пример за това как остарелите институции могат да останат в сила дълго след като са се превърнали в анахронизми. Тяхното съществуване показва колко силно имуществените и социалните структури влияят върху представителството, както и защо натискът за реформи от страна на нови социални и икономически групи е бил неизбежен. Премахването им е едно от ключовите условия за по-широка демократизация на британската политическа система.
Олд Сарум в Уилтшър - необитаем хълм, на който до 1832 г. са избрани двама членове на парламента. Картина на Джон Констабъл, 1829 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ротационната бора?
О: Гнилата община е вид парламентарна община в Обединеното кралство преди Закона за реформата от 1832 г., при която малък електорат може да бъде използван от неговия "собственик" или покровител, за да получи място в парламента в Камарата на общините без никаква опозиция.
В: Какво представлява Законът за реформата от 1832 г.?
О: Законът за реформите от 1832 г. е закон, приет в Обединеното кралство, който слага край на използването на "гнилите" общини, където "собственикът" или покровителят на малък електорат може да го използва, за да получи място в парламента в Камарата на общините без никаква опозиция.
Въпрос: С какво се е прочул Олд Сарум в Уилтшър?
О: Олд Сарум в Уилтшър е най-известният джобен район. От средата на XVII в. до 1802 г. той е бил собственост на семейство Пит. Един от членовете на парламента е бил министър-председателят Уилям Пит Старши.
Въпрос: Кой е бил собственик на Old Sarum в Уилтшър?
О: От средата на XVII в. до 1802 г. Old Sarum в Уилтшър е бил собственост на семейство Пит.
В: За каква сума е продаден Old Sarum in Wiltshire от семейство Пит?
О: През 1802 г. семейство Пит продава Old Sarum in Wiltshire за 60 000 паунда, което е много повече, отколкото струва самата земя.
В: Кой е бил Чарлз Хауърд, 11-и херцог на Норфолк?
О: Чарлз Хауърд, 11-и херцог на Норфолк, е още по-ярък пример за притежание на прогнили общини от семейство Пит, тъй като контролира единадесет общини.
Въпрос: Какви са сходните термини, използвани за гнилите общини в ирландския парламент през XVIII век?
О: Същите термини са използвани за подобни общини в парламента на Ирландия през XVIII век.
обискирам