РНК интерференция (RNAi): механизъм, функции и приложения в биологията

РНК интерференцията (РНКи) е процес в живите клетки. Той регулира (умерено) активността на техните гени. Молекулите на РНКи са ключът към регулирането на гените. През 2006 г. Андрю Файър и Крейг Мело си поделят Нобеловата награда за физиология или медицина за работата си върху РНК интерференцията при нематодния червей Caenorhabditis elegans, публикувана през 1998 г.

Работата се извършва от два вида малки РНК молекули - микроРНК (miRNA) и малка интерферираща РНК (siRNA). Тези малки РНК се свързват с нормалните молекули на месинджър РНК (мРНК) и увеличават или намаляват тяхната активност. Те могат да попречат на дадена мРНК да произвежда протеин. РНК интерференцията защитава клетките от чужди нуклеотидни последователности - вируси и транспозони. Освен това те контролират развитието и генната експресия като цяло.

Пътят на РНКи се среща при много еукариоти, включително животни. РНКи е ценен изследователски инструмент в клетъчни култури и в живи организми. Синтетичната dsRNA, въведена в клетките, може да потисне специфични гени от интерес. РНКи може да се използва за широкомащабни скрининги, при които се изключва всеки ген, за да се анализира клетъчен процес или клетъчно делене. Пътят се използва и като практически инструмент в биотехнологиите и медицината.

Механизъм

Основният механизъм на РНКи започва с разпознаване на двуверижна РНК (dsRNA) в цитоплазмата. Ензимът Dicer нарязва дългите dsRNA фрагменти до къси ~21–22 нуклеотидни двуверижни молекули (siRNA) или обработва предшествениците на miRNA. Една от веригите на получения siRNA се въвежда в много-компонентния комплекс RISC (RNA-induced silencing complex), чиято ключова протеинова съставна част е член на семейството на Argonaute. Наличието на висока комплементарност между siRNA и целевата мРНК води до разрязване (сечение) и деградация на мРНК; при частична комплементарност (характерна за повечето miRNA) настъпва репресия на транслацията и/или ускорено декоплиране и деградация на мРНК.

Биогенезата на miRNA включва допълнителни стъпки: първо образуване на pri-miRNA в ядрото, където комплексът Drosha–DGCR8 го превръща в pre-miRNA, който после се изнася в цитоплазмата и се обработва от Dicer. Различията между siRNA и miRNA са важни: siRNA обикновено произхождат от екзогенна или вирусна dsRNA и действат с почти пълна комплементарност, докато miRNA са ендогенни регулатори на множество цели с по-слаба комплементарност.

Функции в организма

РНК интерференцията изпълнява няколко ключови функции:

  • Антивирусна защита — идентифицира и неутрализира вирусни РНК в много организми (особено в растения и безгръбначни).
  • Потискане на транспозони — предотвратява активността на подвижни генетични елементи, които могат да увредят генома.
  • Регулация на развитието и клетъчната съдба — miRNA регулират експресията на транскрипционни фактори и сигнални пътища по време на ембриогенеза, диференциация и хомеостаза.
  • Хетерохроматизация и епигенетична регулация — в някои организми РНКi пътищата влияят на промени в хроматиновата структура и дългосрочно потискане на гените.

Методи и приложения в науката и практиката

В лабораторията РНКи се използва като мощен инструмент за "изключване" (knockdown) на гени. Основните подходи включват:

  • Транзиентно въвеждане на синтетични siRNA чрез транфекция за краткотраен ефект.
  • shRNA (short hairpin RNA) експресирани от плазмиди или вирусни вектори за по-дълготраен или стабилен нокдаун.
  • Двуверижна експериментална dsRNA при системи като C. elegans и растения, които могат да реагират и системно да разпространяват сигнала.
  • Геномно мащабни (high-throughput) RNAi скрининги за идентифициране на гени, участващи в дадени клетки функции, пътища или чувствителност към лекарства.

В медицината и биотехнологиите РНКи вече дава практични резултати: одобрени са първите терапии на основата на siRNA (например patisiran за фамилна амилоидна полиневропатия), които демонстрират възможността за таргетирано потискане на нежелана белтъчна експресия. Основните подходи за доставяне включват липидни наночастици (LNP) и химични конюгати като GalNAc за таргетиране на черния дроб. В селското стопанство се разработват устойчиви на вируси растения и методи за контрол на вредители чрез прилагане на специфична dsRNA.

Ограничения и предизвикателства

Въпреки потенциала, РНКи има и предизвикателства:

  • Доставяне — достигането до специфични тъкани и клетки извън черния дроб остава трудно.
  • Стабилност — незащитената РНК бързо се разгражда; използват се химични модификации за увеличаване на устойчивостта.
  • Възможни нежелани ефекти — off-target потискане на непредвидени гени и активиране на вродени имунни сензори (например TLR или RIG-I) могат да доведат до токсичност или възпаление.
  • Непълен нокдаун — за разлика от постоянни генетични мутации (например CRISPR/Knockout), RNAi често води до частично намаление на експресията.
  • Еволюционно бягство — особено при вируси и вредители, може да настъпи бърза селекция на резистентни варианти.

Перспективи

РНКи е зрял и все още бързо развиващ се инструмент: подобряване на методите за доставяне, оптимизирани химични модификации за намаляване на имуногенността и по-прецизни дизайни за минимизиране на off-target ефектите ще разширят приложението му. Комбинирането на RNAi с други технологии (напр. CRISPR, малки молекули, имунна терапия) отваря нови възможности за изследване и лечение на заболявания.

Като обобщение: РНК интерференцията е естествен клетъчен механизъм за регулиране на гените и защита от чужда генетична информация, който вече намира широко приложение в основните изследвания, биотехнологиите и медицината, като едновременно носи и научни, и технологични предизвикателства при пътя към клинична и селскостопанска употреба.

Функции

Естествени функции

Естествените функции на РНК интерференцията са:

  1. Имунитет срещу чужди вирусни (и други) РНК
  2. Упрегулация на гени
  3. Намаляване на регулацията на гените

Изкуствени функции

Въпроси и отговори

В: Какво представлява РНК интерференцията?


О: РНК интерференцията (RNAi) е процес в живите клетки, който регулира (модерира) активността на техните гени.

В: Кой получи Нобелова награда за работата си върху РНК интерференцията?


О: През 2006 г. Андрю Файър и Крейг Мело си поделят Нобеловата награда за физиология или медицина за работата си върху РНК интерференцията при нематодния червей Caenorhabditis elegans, публикувана през 1998 г.

Въпрос: Кои са двата вида малки РНК, които участват в този процес?


О: Двата вида малки РНК молекули, които участват в този процес, са микроРНК (miRNA) и малка интерферираща РНК (siRNA).

В: Как тези малки РНК влияят на генната експресия?


О: Тези малки РНК се свързват с нормалните молекули на месинджър РНК (мРНК) и увеличават или намаляват тяхната активност, което може да попречи на мРНК да произведе протеин.

В: Какви други роли играе РНКи в живите организми?


О: В допълнение към регулирането на генната експресия, РНКи също така защитава клетките от чужди нуклеотидни последователности като вируси и транспозони, контролира развитието и има други общи функции, свързани с генната експресия.

В: Има ли практическо приложение на този път?


О: Да, пътят на РНКи се използва като ценен изследователски инструмент както в клетъчни култури, така и в живи организми; той може да се използва за широкомащабни скрининги, при които се изключва всеки ген, за да се анализират клетъчните процеси или клетъчното делене; той има също така практически приложения в биотехнологиите и медицината.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3