Рикет с пискюл (Riquet à la houppe) — приказка на Шарл Перо (1697)

„Рикет с пискюл“ (Riquet à la houppe) — приказка на Шарл Перо (1697): магична история за ум, красота и трансформация, литературен класик свързан с митове и фолклорни мотиви.

Рикет с пискюл (понякога превеждан като „Рики с опашка“ или „Рике с опашка“) (на френски: Riquet à la houppe) е литературна приказка от Шарл Перо. Първото ѝ издание е в Париж през 1697 г., публикувана от Клод Барбен в сборника "Histoires ou contes du temps passé", където Перо включва осем свои приказки. Това произведение не е фолклорна, а явна литературна творба, написана в стила на класическата френска приказка за двора.

Кратко съдържание

Приказката разказва за странния принц Рикет — грозен на външен вид, но дарен с ум и чар, а отличителната му характеристика е малък пискюл (houppe). Той среща красива принцеса, която е лишена от разум и приспособимост. Рикет ѝ подарява дар – ум и разум, при условие че тя обещае да се ожени за него. С помощта на новото си разбиране принцесата впоследствие оценява Рикет и го превръща в красавец, така че двамата се събират в брак. В центъра на сюжета стои идеята за размяна на вътрешни качества: умствеността срещу красота, както и въпросът кое е по-важно — външният вид или интелектът.

Произход, мотиви и интерпретации

Приказката е пример за т.нар. „литературни приказки“ на Перо, които черпят от митологични и познати сюжетни ходове, но са създадени преднамерено за четяща публика, а не събирателски. В „Рикет с пискюл“ се откриват влияния и паралели с класически сюжети като „Купидон и Психея“ — идеята за изпитание и преобразяване чрез любовта и знанието — както и с по-късни мотиви, присъщи на „Красавицата и звяра“ (обмен между външен вид и вътрешни качества, трансформация чрез връзка). Темите включват:

• вътрешна срещу външна красота;
• силата на интелекта и речта като социален капитал;
• речникови и нравствено-образователни поуки — характерни за морализаторския тон на Перо;
• мотивът на магически дар и договор между герои.

Свързани версии и влияние

„Рикет с пискюл“ има очевидни сходства с други европейски текстове от края на XVII и началото на XVIII век. В литературната среда на епохата се срещат вариации на темата за даряването на ума или красотата — например версии, приписвани на Катрин Бернар в нейния роман „Инес дю Корду“ (1695) и разкази у Мари-Жан Лхеритие, където се срещат имена и мотиви, близки до „Рикет“. По-далечни паралели могат да се намерят и в италианския фолклор, например в историята „Lo Cattenaccio“ от Pentamerone на Джамбатиста Базиле.

Критика и прием

Критиците отбелязват, че приказката отразява вкусовете и моралните послания на своята епоха — ценене на остроумието, образоваността и социалната способност да се правилно да се държиш в общество. При това Перо не отхвърля напълно външната красота, а по-скоро предлага баланс и взаимно допълване между ум и видимост: геройте получават най-пълноценна съдба, когато притежават и двете. „Рикет с пискюл“ е включван многократно в издания, илюстриран е от различни художници и остава предмет на изследване в рамките на приказковата и литературната критика.

Като част от класическия сборник на Перо, тази приказка продължава да бъде четена и анализирана и днес — както като забавен разказ със силен морален заряд, така и като пример за трансформацията на народни мотиви в дворцов стил и за влиянието на митологични сюжети върху модерната приказна литература.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е авторът на приказката "Рики с опашка"?

Въпрос: Кога е публикувана за първи път "Рики с дръжката"?

В: За какво се разказва в тази история?

Въпрос: "Рики с туфата" литературна приказка ли е или народна приказка?

В: Има ли други подобни приказки на "Рики с туфата"?

Въпрос: Кои са елементите, които се срещат в "Рики с туфа"?

В: Кой прави Рики красив в историята?

Търсене по буква