Обществено благо в икономиката — определение, свойства и примери
В икономиката общественото благо е вид общо благо, което се характеризира с две ключови технически свойства:
- Неизключваемост — невъзможност да се попречи или да се изключи някого от потреблението на блага (т.е. дори и да не е платил, индивидът може да го ползва).
- Несъстезателност (ненамаляваща консумация) — потреблението от едно лице не намалява наличността или полезността от това благо за останалите.
Поради тези две свойства обществените блага често са неподходящи за пазарно предоставяне: фирмите трудно или невъзможно могат да ограничат достъпа и да събират плащания, което води до недостатъчна или нулева частна инвестиция в тях.
Примери
Класически примери за обществени блага включват:
- чист въздух;
- знанието и базисните научни открития (особено когато резултатите са общодостъпни);
- улично осветление;
- фойерверките (публични тържества);
- национална отбрана и сигурност;
- контрол на наводненията и големи обществени инфраструктурни проекти с общи ползи;
- обществено водоснабдяване (в чистата си форма);
- паркове и открити зони за отдих, в случаи без сериозна пренаселеност;
- фарове и поддръжката им (исторически често даван пример за публично благо);
- ефективни публични здравни мерки и превенция (ваксинации имат силни положителни външни ефекти).
Важно е да се отбележи, че чисти публични блага — такива, които напълно удовлетворяват и двете свойства — са относително редки. Много блага са смесени (импурни): например пътища могат да бъдат почти несъстезателни при нисък трафик, но да станат конкурентни при задръстване; телевизионни програми могат да бъдат направени изключваеми чрез абонаментни услуги и др.
Икономически проблеми (пазарни провали)
- Проблем на "безплатния ездач" (free rider): тъй като индивидите могат да се възползват без да плащат, много хора предпочитат да не допринасят, очаквайки другите да финансират благоразположението. Това води до недостатъчно потребление или до липса на производство при пазарите.
- Отчуждение между частна и социална полза: пределната социална полза от общественото благо обикновено е по-голяма от пределната частна полза, което означава, че свободният пазар не постига социално оптимално ниво на предоставяне.
- Проблем с определяне на предпочитанията и цената: трудно е да се установи точната стойност, която обществото придава на дадено публично благо, защото хората имат стимул да изкривят информацията (да заявят по-ниска готовност за плащане).
Какво прави държавата и какви са алтернативите
Поради горните проблеми държавата обикновено се намесва, като предоставя обществените блага и ги финансира чрез данъци — така се решава проблемът с неизключваемостта и се разпределят разходите между ползвателите. Някои от възможните подходи са:
- Директно публично предоставяне — финансиране чрез общи данъци и държавно производство (напр. национална отбрана, обществени паркове).
- Субсидии и регулации — държавата субсидира частни доставчици да предоставят благо или налага правила, които насърчават доставката (напр. финансиране на основни научни изследвания).
- Публично-частно партньорство — съвместни проекти между държавата и частни компании за изграждане и поддръжка на инфраструктура с общи ползи.
- Клубно благо/ограничен достъп — преобразуване на част от публичните блага в „клубни“ блага (възможност за ограничаване чрез членство или входни такси) когато това е приложимо.
- Доброволни и колективни действия — дарения, краудфъндинг, неправителствени организации — работят в някои случаи, но често не достигат до оптимално ниво за големи блага.
- Институционни решения — системи като патенти правят част от знанието изключваемо, което създава стимули за частни инвестиции, но и налага компромиси между иновация и обществен достъп.
Ефективност и теоретични условия
В теорията на обществения избор и обществените блага съществуват формули за оптимално ниво на публично благо. Най-известното условие е условието на Самюелсън (Samuelson): за ефективно количество на публичното благо сумата на пределните готовности за плащане на всички индивиди трябва да равнява пределните разходи за предоставяне на още едно единично количество от това благо. На практика прилагането на това условие е трудно заради информацията и мотивацията на индивидите да не разкриват истинските си предпочитания.
Обобщение
Обществените блага играят важна роля в икономиката и обществото, но техните свойства (неизключваемост и несъстезателност) създават системни предизвикателства за пазарното им предоставяне. Затова държавната намеса, комбинирана с институционни механизми и понякога частни решения, е често необходимо за постигане на социално оптимални резултати и справяне с проблема на безплатния ездач.
Фойерверките са обществено благо, тъй като не могат да бъдат изключени (невъзможно е да се попречи на хората да ги използват) и не са конкурентни (използването им от един човек не намалява достъпността им за други).
Въпроси и отговори
В: Какво представлява общественото благо?
О: Общественото благо е вид общо благо, което има две основни свойства - то не може да бъде изключено и не е конкурентно.
В: Какви са някои примери за обществени блага?
О: Примери за обществени блага са чистият въздух, знанието, уличното осветление, фойерверките, контролът на наводненията, обществените водоснабдителни системи, услугите на националната отбрана, парковете и други обществени зони за отдих.
В: Защо обществените блага са пример за пазарен провал?
О: Обществените блага са пример за пазарен провал, защото ако всички участници максимизират печалбата си, това не води до ефективно решение. Това е така, защото е невъзможно да се реализира печалба от обществените блага, тъй като те не са изключваеми и хората, които не са платили за тях, все още могат да ги консумират.
Въпрос: Защо правителството се намесва, за да осигури обществени блага?
О: Обществените блага обикновено не се потребяват достатъчно при пазарния механизъм поради положителните външни ефекти при потреблението. Правителството се намесва, за да осигури публични блага, защото пределната обществена полза е по-голяма от пределната частна полза.
В: Каква е основната разлика между обществените и частните блага?
О: Основната разлика между публичните и частните блага е, че публичните блага не са изключваеми и не са конкурентни, докато частните блага са едновременно изключваеми и конкурентни.
Въпрос: Защо производителите не виждат полза от предоставянето на публични блага на пазара?
О: Производителите не виждат полза от предоставянето на публични блага на пазара, защото те не са изключваеми и не са конкурентни. Невъзможно е да се реализира печалба от предоставянето на публични блага, тъй като хората, които не са платили за благата, все пак могат да ги консумират.
Въпрос: Има ли много примери за чисто обществени блага?
О: Съществуват сравнително малко примери за чисто обществени блага, но някои от тях включват контрол на наводненията, услуги за национална отбрана и обществени зони за отдих.
