В традиционната граматика сказуемото е втората част на клаузата или изречението, като първата е субектът. Сказуемото допълва представата за субекта — какво прави, какъв е, в какво състояние се намира или какъв резултат е настъпил по отношение на него.
Какво включва сказуемото
В по-широк смисъл сказуемото не е само спрегнатият глагол, а може да обхваща и допълнения, предикатни имена или предложни фрази, които заедно дават пълна информация за действието или състоянието на подлога. Глаголът като морфологична категория носи сведения за лице, число, време, наклонение, вид и залог.
Основни видове сказуемо
- Просто глаголно сказуемо — изразено с един спрегнат глагол: Тя танцува. (спрегнат глагол, носи лицето и числото)
- Сложно глаголно сказуемо — образува се от вспомагателен (свързващ или модален) глагол и лексикален глагол или инфинитив/деепричастие: например "Продължава да чете", "Ще може да дойде". Тук основната глаголна семантика е в лексикалния глагол, а вспомагателният дава модалност/времева рамка.
- Съставно (именнопредикатно) сказуемо — съставено от свързващ глагол (съм, станa, изглежда, остана и др.) и именно сказуемо (съществително, прилагателно или предложна фраза): например "Тя е учителка", "Тя е в парка". Именната част носи семантичната характеристика за състояние или качество.
- Глаголно сказуемо с допълнения — глаголът заедно с пряко или непряко допълнение образува пълното сказуемо на изречението: "Бен чете книгата", "Майката на Бен, Фелисити, ми даде подарък". Тук допълненията разширяват значението на действието (кого/какво, на кого и т.н.).
- Сказуемо с предикатно съществително/наименование (предикатно допълнение) — среща се с глаголи като "избера", "назнача", "счета за" и др., където се указва роля или статус: "Те го избраха за президент" (избраха го в ролята/за длъжността президент).
Примери и пояснения
Тя танцува. - просто глаголно сказуемо
Бен чете книгата. - глагол + пряко допълнение (глаголно сказуемо с пряко допълнение)
Майката на Бен, Фелисити, ми даде подарък. - глагол + непряко допълнение + пряко допълнение (глаголно сказуемо с допълнения)
Тя слушаше радиото. - глагол + пряко допълнение (обект)
Те го избраха за президент. - глагол + допълнение + предикатно съществително (предикатно допълнение/именен предикат)
Тя го среща в парка. - глагол + допълнение + обстоятелствено пояснение (част от глаголното сказуемо)
Тя е в парка. - съставно именнопредикатно: свързващ глагол + предложна имена част
Сказуемото предоставя информация за субекта: извършвано действие, състояние, резултат, както и времеви и модални характеристики (кога, как, с каква вероятност и т.н.).
Субектът NP е показан в зелено, а предикатът VP - в синьо.
Синтактични подходи към сказуемото
В традиционната и в част от модерната синтактика се използва бинарното разделение NP–VP (подлог – предикат) и предикатът често се третира като VP (verb phrase), който включва глагола и неговите допълнения. Съществува обаче и съвсем различна теория, наречена граматика на зависимите структури (dependency grammar). Тя поставя финалния/свързан глагол (особено спрегнатия глагол) в основата на цялата структура на изречението и разглежда останалите елементи като зависими от глагола. Този подход отхвърля бинарното деление NP–VP и подчертава ролята на глагола като синтактичен корен.
Бележки и наблюдения
- В българския глаголните форми показват съгласуване с подлога по лице и число (напр. "Аз чета" — "Те четат").
- Някои глаголи изискват определени допълнения или предлози, за да образуват смислено сказуемо (напр. "чувам някого", "слушам нещо", "повярва в някого").
- Граматичният анализ може да разглежда сказуемото като структура, съставена от ядро (в повечето случаи глагол) и зависими елементи (допълнения, обстоятелствени пояснения, предикатни части).
В обобщение: сказуемото е централният компонент на изречението, който описва действието или състоянието, свързано с подлога, и често включва не само глагола, но и неговите допълнения и предикатни части.