Плантацията на Ълстър е организираното колонизиране (плантация) на Ълстър. Улстър е провинция на Ирландия. Хора от Шотландия и Англия са изпратени от английското правителство да живеят там. Това започва в началото на XVII век, от 1606 г. Колонизацията е извършена, за да се спрат хората, живеещи в района, да се борят срещу английското управление. През предходния век Ълстър е бил регионът, който се е противопоставял най-много на английския контрол. Плантацията на Ълстър е част от по-широка политика на английската корона за установяване на твърд ред и лоялност в Ирландия след продължителните войни в края на XVI век (в т.ч. Деветгодишната война 1594–1603) и събития като „Бягството на вождовете“ (Flight of the Earls) през 1607, когато голяма част от местната висша аристокрация напуска страната.

Цялата земя, притежавана от ирландските вождове от династията О'Нийл (Uí Néill на галски) и династията О'Донъл (Uí Domhnaill на галски), е отнета и използвана за колонистите. Тези земи възлизат на около половин милион акра (2 000 km²) в графствата Донегал (наричано по онова време Tyrconnell), Тайрон, Фермана, Каван, Коларейн и Армаг. По-голямата част от графствата Антрим и Даун са частно колонизирани. Част от земите са разпределени чрез кралски грамоти на т.нар. „undertakers“ (спонсори/грантополучатели), други — на „servitors“ (военни, администратори) и на търговски дружества, сред които значителна роля играха лондонските гилдии при заселването около Дери/Колерайни.

Как беше организирана плантацията

Плантацията беше централизирана програма, одобрена от английския крал и управлявана чрез специални комисии. На първо място короната конфискува големи участъци от земя, декларирани „вакуум“ след бягството или поражението на местните вождове. После тези земи се разпределяха на новите колонисти при условие да изпълняват определени задължения: да строят укрепени къщи („bawns“), да заселват определен брой семейства, да не дават земя на католици и да поддържат английския закон и ред. Колонистите бяха наричани още „британски наематели“. Те са предимно от Шотландия и Англия. Те трябваше да са англоговорящи и протестанти. Шотландските колонисти били предимно презвитерианци, а английските - предимно членове на Англиканскатацърква. Плантацията на Ълстър е най-голямата от плантациите на Ирландия.

Социални и икономически ефекти

Плантацията промени значително социалната структура и икономиката на областта. Бяха основани нови градове и укрепления — едно от най-известните е преименуваното в Лондондери (Londonderry) място около Дери, където лондонски компании получиха големи земельни дялове и финансираха изграждането на стени и инфраструктура. В селата и на по-големите имения се въвеждаха нови земеделски практики и търговия, разви се индустрия за лен и други изделия. Много от ирландските собственици останаха като наематели на собствените си земи, но при много по-неблагоприятни условия.

Законодателството, свързано с плантацията, често ограничаваше правата на коренното население: забранено им беше да носят оръжие, а в някои случаи и да живеят в определени населени места; същевременно имаше ограничения за продажба и препродажба на земя. Въпреки това не всички коренни ирландци бяха изгонени — част от тях останаха като слуги или наемни стопани.

Съпротива и дългосрочни последици

През 1641 г. недоволството и отмъщението за отчужденията и религиозните ограничения се превърнаха в масово въстание, при което много заселници и техните имоти бяха атакувани. Също така плантацията допринесе за оформянето на постоянни религиозни и етнически разделения в провинцията — разделение, чиито ефекти се усещат до днешни дни в политическия и социален живот на Северна Ирландия. От друга страна, заселниците — особено шотландските преселници — формират общността на „Ulster Scots“, която оставя силна културна следа (език, обичаи, религиозна практика).

В исторически план плантацията на Ълстър е разглеждана като съществен момент в английската колониална история: тя отбелязва системно пренареждане на собствеността върху земята, демографска смяна и дълготрайни промени в икономиката и обществения ред в Ирландия.

Като обобщение

  • Начало: около 1606–1609 г., след Деветгодишната война и бягството на местните вождове.
  • Цел: установяване на лоялност към английската корона, сигурност и икономически контрол.
  • Метод: конфискация и разпределяне на земя за английски и шотландски колонисти, градско и военно укрепване.
  • Последствия: икономически развой и градско строителство, но и социални напрежения, религиозни разделения и впоследствие въстания и конфликти.