Горнище (petticoat) — дефиниция, история, видове и употреба

Горнище (petticoat): дефиниция, история, видове и употреба — всичко за формата, материалите и как да изберете перфектното долно бельо под полата.

Автор: Leandro Alegsa

Горнището е женско долно бельо, оформено като пола или пола+боди. Мислете за него като за пола, която се носи под обикновената рокля или пола. Основните му функции са да придава форма и обем на външната дреха, да изолира от студа, да осигури скромност (да предотврати прозрачност), да предпазва външната дреха от пот и прах и да направи полата да се развява и стои по-елегантно.

Кратка историческа справка

Горнището има дълга история — от праисторни правоъгълни поддръжки до сложни конструктивни форми в ранните модерни епохи. През различните векове то се развива покрай модните силуети: фартони (farthingale) и панньори (pannier) в XVI–XVIII век, после кринолин и обръчни долници през XIX век. Моделите с обръчи (например кринолинът) често използват твърди подпори, включващи обръчи или ленти от материали като китова кост в миналото — днес заместени от метал или пластмаса. Някои от тези исторически форми не се носят ежедневно, но се използват при бални рокли, сватбени рокли и исторически реконструкции.

Видове горништа

  • Пълно горнище (full slip) — покрива торса и достига надолу като рокля; често се носи под по-тесни рокли, за да предотврати прозиране и да намали триенето.
  • Получи (half-slip) — покрива от талията надолу; удобен за носене под поли и рокли с корсет.
  • Кринолин/обръчен модел — структурно горнище с обръчи, което придава много обем; използва се при бални и сватбени рокли.
  • Многослойно тюлово/плисирано горнище — съставено от няколко слоя лека материя (тюл, мрежа), даващо мек обем и движение.
  • Термо или подплатено горнище — с добавена подплата за топлина и форма, подходящо за студено време.

Материали и конструкция

Горнищата се правят от разнообразни материи — памук, коприна, сатен, тюл, синтетични смеси (полиестер, найлон) и др. По-леки материи като тюл и сатен създават въздушен обем, докато по-твърди тъкани или вградени обръчи поддържат по-строга форма. Затварянето може да бъде с еластична талия, връзки, копчета или цип, а дължината варира от мини до макси по избор на дрехата и повода.

Употреба и ползи

  • Придава форма и обем на полата, особено когато външната материя е тънка или гладка.
  • Подобрява движението и развяването на полата, особено ако външната тъкан е набраздена, с къдрици или от твърда материя.
  • Осигурява топлина и допълнителен слой изолация през студените месеци.
  • Предпазва външната дреха от пот, прах и износване, удължавайки живота ѝ.
  • Намалява статичното прилепване на роклята и прави силуета по-гладък.

Грижи и съхранение

Винаги следвайте етикета за грижа: памучните и деликатните модели често се перат ръчно или на програма за деликатни в пералнята, докато някои структурирани или с обръчи горништа изискват професионално почистване или специално боравене (да не се мачкат обръчите или да не се изсушават близо до източник на топлина). За да запазите формата, съхранявайте горнището на закачалка или в кутия, като избягвате сгъване на обръчните конструкции.

Днес горнищата се носят както в ежедневната мода (под поли и рокли за удобство и скромност), така и в специални случаи — сватби, балове, театрални и филмови костюми и исторически възстановки. Те остават практичен и често красив детайл в облеклото, който комбинира функционалност и естетика.

Типична вечерна рокля на Christian Dior, неизвестна дата, но около 1950 г. Определено щеше да са необходими две или повече долнища под нея.Zoom
Типична вечерна рокля на Christian Dior, неизвестна дата, но около 1950 г. Определено щеше да са необходими две или повече долнища под нея.

Горнища през 20 век

През по-голямата част от първата половина на XX век, с малки изключения, долните поли не са на мода. Разбира се, за тесните поли и рокли, които са били на мода, не са били необходими многобройни долнища. Някои вечерни рокли са се нуждаели от долнище, но те са били премахнати от военните дажби и недостиг по време на Втората световна война.

Кристиан Диор възвръща ролята на долнището в своята нова визия с цяла пола през 1947 г. През 50-те години на миналия век, особено сред тийнейджърките, са изключително популярни завързаните, накъдрени и втвърдени долнища. Обикновено се носят поне три единични долнища, докато производителите започват да произвеждат дву- и трислойни долнища. Обикновено под долнището, особено под кринолиновите, се носеше тясно шлиферче, тъй като те обикновено бяха "драскащи".

Диор продължава тази тема с колекцията си A-Line от пролетта на 1955 г., която включва "най-търсения силует в Париж". Това е "разкроено сако с дължина до върха на пръстите, носено върху рокля с много пълна, плисирана пола". По това време вечерните рокли винаги се носят с долнище.

Въпреки че е с А-образна форма, този силует не е идентичен с този, който днес се възприема като въплъщение на идеята за А-линията. Тази идея е окончателно изразена и популяризирана от наследника на Диор, Ив Сен Лоран, с неговата трапецовидна линия от пролетта на 1958 г., която включва рокли, драматично разкрояващи се от прилепналата линия на раменете. Дрехите с а-образна линия остават популярни през 60-те и 70-те години.



обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3