Движението за правата на аутистите е социално движение, което работи за промяна на отношението, политиките и практиките спрямо хората с аутизъм и техните настойници. То настоява аутистичният спектър да бъде приет като част от човешкото разнообразие — различен начин на мислене и усещане — а не единствено като болест или проблем. Движението често подчертава правото на независимост, достъп до подкрепа и уважение към избора на самите хора с аутизъм, вместо опити за „поправяне“ или принудително лечение. В същото време активистите работят за по-добър достъп до услуги, образование и здравни грижи, които са адаптирани към нуждите на хората на спектъра.

Движението за правата на аутистите понякога е противоречиво, защото в него участват различни групи с различни виждания за най-добрите практики и цели. То се противопоставя на убеждението, че повечето хора с аутизъм имат ниска интелигентност, като напомня, че спектърът включва хора с широк диапазон от умения и възможности. Някои хора от движението не са съгласни с диагностичните етикети или с начините, по които се оценяват способностите. Има опасения, че професионалисти или институции могат да ограничават правата на хората с аутизъм — например чрез прекомерна опека, поставяне под настойничество или опити да ограничат възможността да се женят или да имат деца. Активистите настояват аутистите да не бъдат третирани дискриминационно и да имат същите граждански права като всички останали.

Движението за права на аутистите има разнообразни конкретни цели и приоритети. Сред тях са:

  • повече приемане на аутистичното поведение — разбиране и уважение към начините на комуникация, социално взаимодействие и сетивно възприятие.
  • лечение, което учи хората с аутизъм как да се справят с ежедневието — достъп до подкрепящи интервенции и обучения, фокусирани върху умения за живот и автономия, а не върху „поправяне“ на личността.
  • противопоставяне на лекарства за аутизъм
  • създаване на повече социални мрежи и събития, които хората с аутизъм да посещават според възможностите си — например сензорно щадящи или „тихи“ пространства, ясни инструкции и възможности за предварителна подготовка.
  • признаване на хората с аутизъм за малцинствена група.
  • постигане на равен достъп до образование и трудова заетост чрез адаптации и подкрепа на работното място.
  • включване на самите хора с аутизъм в решенията и политиките, които ги засягат — самостоятелно застъпничество и лидерство в организации.
  • защита от злоупотреби и принудителни, унизителни или вредни практики и терапии.

Активистите за правата на аутизма често се идентифицират и като активисти за невроразнообразие. Невроразнообразието е идеята, че мозъците на хората са различни по природа и че тези различия — включително аутизъм, ADHD, дислексия и други — са част от нормалното човешко разнообразие. Мозъците на хората с аутизъм се различават от тези на хората, които не са на аутистичния спектър; тези, които не са на спектъра, често се наричат невротипични. Терминът "невроразнообразие" предпочита по-непатологичен подход и акцентира върху нуждата от адаптации и подкрепа, а не само върху опити за „поправяне“ на човека.

В движението има и важни вътрешни дискусии: какви терапии и интервенции са приемливи, кой трябва да говори от името на аутистичната общност (възрастни на спектъра срещу родители/настойници), и как да се гарантира, че гласа им са чути и хора с различни нужди — включително хора с по-сериозни поддържащи нужди или несвързано говорене — са представени. Някои практики, които се фокусират на „нормализиране“ на поведението, са критикувани като непочтени или вредни; други интервенции, които дават реални умения и улесняват участието в обществения живот, се подкрепят.

Какво може да направи обществото, за да подкрепи целите на движението (няколко практически примера):

  • да въвежда и разпространява съобразени сензорни и комуникационни адаптации в училища, работни места и обществени места;
  • да слуша и включва хората с аутизъм при изработване на политики и услуги;
  • да осигурява възможности за образование и професионално обучение, които са гъвкави и подкрепящи;
  • да насърчава комуникация без стигма — използване на предпочитан език (например „автистичен човек“ или „човек с аутизъм“, в зависимост от предпочитанията на отделния човек);
  • да защитава правата на хората с аутизъм в съдебната система, здравеопазването и при социални услуги, като избягва ненужна опека и дискриминация.

Важно е да се помни, че движението за правата на аутистите не е хомогенно: сред активистите има голямо разнообразие от мнения, нужди и приоритети. Общото обаче е стремежът към по-голямо уважение, достъп и възможности за самите хора, които живеят с аутизъм.