Австралийската сухопътна телеграфна линия (Дарвин–Порт Аугуста) — 3200 км
Историята на 3200 км Австралийска сухопътна телеграфна линия (Дарвин–Порт Аугуста) — инженерно чудо от 1872 г., повторителни станции и градообразуване като Алис Спрингс.
Австралийската сухопътна телеграфна линия е 3 200-километрова телеграфна линия, която свързва Дарвин с Порт Аугуста в Южна Австралия. Завършена през 1872 г., тя позволява бърза комуникация между Австралия и останалата част на света чрез връзка с подводната кабелна мрежа към Югоизточна Азия и Европа. Проектът е едно от най-значимите инженерни постижения на Австралия през XIX век и драстично съкращава времето за предаване на новини и официална кореспонденция — от седмици или месеци до часове.
Линията следва маршрута, открит от изследователя Джон Макдуъл Стюарт през 1862 г. Строителството е организирано в началото на 1870-те години под ръководството на местни и колониални администрации, като в изпълнението участват големи екипи строители, снабдителни каравани и местни водачи. За поддръжка и експлоатация се използват дървени стълбове и проводници със специални изолатори; в труднодостъпните части на вътрешността многократно са използвани камили и "афгански" кервани за снабдяване и поддръжка на линията.
Поради ограниченията на тогавашната телеграфна електроника едно телеграмно предаване не можеше да премине цялото разстояние от веднъж — практическият обхват между крайни пунктове на предаване беше около 300 км. Затова на равни интервали са изградени редица повторителни (ретранслаторни) станции, откъдето съобщенията са регенерирани и предавани по следващия участък. Някои от тези станции постепенно се развиват в селища и градове, като днешните Алис Спрингс и Тенант Крийк. Други станции, като ретранслаторната станция Пийк близо до Фрилинг Спрингс в Южна Австралия, запазват следите си само като останки и руини.
Проектът оказва дългосрочно въздействие върху заселването и управлението на вътрешността на континента — улеснява комуникацията на колониалните власти, подпомага търговията, картографията и движението на хора и стоки. В изграждането и поддръжката на линията участват европейски работници, аборигенски водачи и помощници, както и групи, специализирани в транспорт с камили, които стават част от историята на региона.
С напредъка на новите технологии (радио, телефон и по-късно сателитни връзки) практическото значение на сухопътната телеграфна линия намалява, но много от историческите станции и участъци са запазени като паметници и музеи. Например първоначалните сгради на телеграфната станция около Алис Спрингс са реставрирани и служат като исторически център, който илюстрира живота и предизвикателствата при строежа и експлоатацията на тази ключова за Австралия комуникационна артерия.
Ретранслаторна станция Tennant Creek
Железопътната линия Аделаида-Даруин следва трасето на Телеграфната линия, като използва най-източния (жълт) път. Железопътната линия достига Алис Спрингс на 6 август 1929 г., а Дарвин - през 2003 г.
Въпроси и отговори
В: Каква е била австралийската сухопътна телеграфна линия?
О: Австралийската сухопътна телеграфна линия е 3200-километрова телеграфна линия, която свързва Дарвин с Порт Аугуста в Южна Австралия.
В: Кога е завършена сухопътната телеграфна линия?
О: Сухоземната телеграфна линия е завършена през 1872 г.
В: Какво е позволявала сухопътната телеграфна линия?
О: Сухопътната телеграфна линия позволява бърза комуникация между Австралия и останалата част на света.
В: Кой открива маршрута, по който минава сухопътната телеграфна линия?
О: Маршрутът, по който минава сухопътната телеграфна линия, е открит от изследователя Джон Макдуъл Стюарт през 1862 г.
В: Какви са били някои от ограниченията на технологията, използвана в сухоземната телеграфна линия?
О: Едно от ограниченията на технологията, използвана в сухоземната телеграфна линия, е, че телеграфните съобщения могат да се разпространяват само на около 300 км по линията.
В: Защо по сухоземната телеграфна линия са построени ретранслаторни станции?
О: По протежение на сухоземната телеграфна линия са построени ретранслаторни станции, за да могат съобщенията да се изпращат отново поради ограниченията на технологията.
В: Кои са били някои от станциите по сухоземната телеграфна линия и какво се е случило с тях?
О: Някои от станциите по сухоземната телеграфна линия са станали начало на градове като Алис Спрингс или Тенант Крийк, а други са се превърнали в забравени руини, като например ретранслаторната станция Пийк, построена близо до Фрилинг Спрингс в Южна Австралия.
обискирам