Австралийската сухопътна телеграфна линия е 3 200-километрова телеграфна линия, която свързва Дарвин с Порт Аугуста в Южна Австралия. Завършена през 1872 г., тя позволява бърза комуникация между Австралия и останалата част на света чрез връзка с подводната кабелна мрежа към Югоизточна Азия и Европа. Проектът е едно от най-значимите инженерни постижения на Австралия през XIX век и драстично съкращава времето за предаване на новини и официална кореспонденция — от седмици или месеци до часове.
Линията следва маршрута, открит от изследователя Джон Макдуъл Стюарт през 1862 г. Строителството е организирано в началото на 1870-те години под ръководството на местни и колониални администрации, като в изпълнението участват големи екипи строители, снабдителни каравани и местни водачи. За поддръжка и експлоатация се използват дървени стълбове и проводници със специални изолатори; в труднодостъпните части на вътрешността многократно са използвани камили и "афгански" кервани за снабдяване и поддръжка на линията.
Поради ограниченията на тогавашната телеграфна електроника едно телеграмно предаване не можеше да премине цялото разстояние от веднъж — практическият обхват между крайни пунктове на предаване беше около 300 км. Затова на равни интервали са изградени редица повторителни (ретранслаторни) станции, откъдето съобщенията са регенерирани и предавани по следващия участък. Някои от тези станции постепенно се развиват в селища и градове, като днешните Алис Спрингс и Тенант Крийк. Други станции, като ретранслаторната станция Пийк близо до Фрилинг Спрингс в Южна Австралия, запазват следите си само като останки и руини.
Проектът оказва дългосрочно въздействие върху заселването и управлението на вътрешността на континента — улеснява комуникацията на колониалните власти, подпомага търговията, картографията и движението на хора и стоки. В изграждането и поддръжката на линията участват европейски работници, аборигенски водачи и помощници, както и групи, специализирани в транспорт с камили, които стават част от историята на региона.
С напредъка на новите технологии (радио, телефон и по-късно сателитни връзки) практическото значение на сухопътната телеграфна линия намалява, но много от историческите станции и участъци са запазени като паметници и музеи. Например първоначалните сгради на телеграфната станция около Алис Спрингс са реставрирани и служат като исторически център, който илюстрира живота и предизвикателствата при строежа и експлоатацията на тази ключова за Австралия комуникационна артерия.
