Аврора — римска богиня на зората и природен феномен

Аврора — мит и наука: римската богиня на зората и природното светлинно явление. Митове, легенди и научни обяснения.

Явлението, което може да се наблюдава в атмосферата, е Аврора.

Аврора е древноримският еквивалент на Еос. Еос е древногръцката богиня на зората. Аврора е латинската дума за зора.

Аврора се обновява всяка сутрин на разсъмване и лети в небето. Тя оповестява настъпването на утрото. Тя има брат и сестра. Брат ѝ е слънцето, а сестра ѝ е луната. Тя също така има много съпрузи и четирима сина, по един за всяка посока на света: Север, Изток, Юг и Запад.

Аврора е сравнима с Еос в гръцката митология и с Ушас в индуистката митология.

Един от любовниците ѝ е Титон. Аврора помолила Зевс да даде безсмъртие на Титонус. Тя обаче не успяла да го помоли за вечна младост. В резултат на това Титонус остарява вечно.

В "Ромео и Жулиета" на Шекспир (i.i) Монтегю казва за влюбения си син Ромео

Но толкова скоро, колкото и жизнерадостното слънце

Трябва в най-далечния изток да започне да рисува

Сенчестите завеси от леглото на Аврора,

Далеч от светлината краде домът на моя тежък син...

В стихотворението "Титонус" на лорд Алфред Тенисън Аврора е описана по следния начин:

Отново се появява старият мистериозен блясък

От чистите ти вежди и от чистите ти рамене,

И гърди, които бият с обновено сърце.

Бузата ти започва да се зачервява през мрака,

Сладките ти очи бавно светят близо до моите,

Още преди да ослепеят звездите и дивия отбор

Които те обичат, копнеят за твоето иго, стават,

И да изтръскат мрака от разпуснатите си гриви,

И да разбиеш здрача в огнени люспи.

Астероидът 94 Аврора е кръстен на нея.

Аврора като природно явление

Аврората (често наричана полярна светлина) е светещо явление в горните слоеве на атмосферата, причинено от взаимодействието между заредени частици от Слънцето (соларен вятър и коронални експлозии) и магнитното поле и горните слоеве на Земята. Когато тези частици навлизат в атмосферата, те възбуждат атоми и молекули на кислорода и азота, които при връщане в основно състояние излъчват светлина.

Характерни факти:

• Цветове: най-често срещан е зеленият (линия на кислорода при ~557,7 nm), но се виждат и червени, виолетови и сини оттенъци в зависимост от височината и вида на газа.
• Височина: явлението се наблюдава между около 80 и 600 км над земната повърхност, като цветовете и формите се менят с височината и геомагнитните условия.
• Местоположение: най-често в полярните региони — северното сияние (Aurora Borealis) и южното сияние (Aurora Australis). Заради геомагнитната линия на Земята, силните бури могат да разширят видимостта им към средни ширини.
• Причини за интензивност: силни слънчеви бури, изригвания на коронални масови изхвърляния (CME) и висок индекс Kp увеличават вероятността за интензивни и широко видими сияния.

Митологични и културни аспекти

В римската и гръцката митологии Аврора/Еос е символ на зората, обновлението и началото на деня. Според митичните традиции тя е дъщеря на титани или богове, в някои варианти се свързва със Хелиос (Слънцето) и Селена (Луната) като близки родствени образи. В гръцките предания Еос е родила редица потомци и е имала множество любовници; в някои версии тя е свързвана и с появата на ветровете — Анемои (четирите ветрове).

Митът за Титон (Титонус) е един от най-познатите легендарни мотиви: Аврора проси на боговете безсмъртие за своя любим, но забравя да помоли за вечна младост. В резултат Титон остарява непрекъснато и според някои варианти на мита се превръща в цикада (в други просто живее вечно, но в забрава и разпад).

Образът на Аврора присъства широко в изкуството и литературата — от антични поеми до ренесансови и барокови фрески (например известната фреска "Аврора" на Гвидо Рени) и до съвременни литературни препратки, каквито са цитирани по-горе.

Име и употреба

Думата "аврора" (лат. aurora) е станала нарицателна както за богинята на зората, така и за природното светлинно явление. От нея произлизат наименования като Aurora Borealis и Aurora Australis. Терминът "Aurora Borealis" за северното сияние е въведен още в научната реч през 17. век.

Името се използва и в астрономията (напр. астероидът 94 Аврора), в корабостроенето, в културни произведения, имена на хора и т.н.

Наблюдение и безопасност

Аврорите са най-лесни за наблюдение при ясни, тъмни нощи и далеч от светлинно замърсяване. За прогнози се използват данни за слънчевата активност и индекси като Kp; съвременните космически мисии и обсерватории следят слънчевите изригвания и короналните масови изхвърляния, които могат да предизвикат силни полярни сияния.

Това комбинира както митологичната и литературната роля на Аврора, така и научното обяснение на природното явление, което носи нейното име.

Въпроси и отговори

В: Кой е Аврора в римската митология?

В: Какво прави Аврора всяка сутрин?

В: Кои са някои от членовете на нейното семейство?

В: Какво поиска Аврора от Зевс да даде на Титонус?

В: Как е описана Аврора в стихотворението "Титонус" на лорд Алфред Тенисън?

Въпрос: Как Монтеки описва Ромео в пиесата "Ромео и Жулиета" на Шекспир?

В: Кой астероид е кръстен на Аврора?

Търсене по буква