Нова Южна Гренландия | появата на земя, записана от капитан Бенджамин Морел

Плаване на кораба "Оса", 1822-23 г.

Първи етап, юни 1822 г. - март 1823 г.

В началото на XIX век географията на Антарктида е почти напълно непозната, но от време на време са регистрирани наблюдения на сушата. Бенджамин Морел плава до Южните Сандвичеви острови. През 1822 г. Морел е назначен за командир на шхуната "Оса" за двугодишно пътуване с цел тюлене, търговия и изследване на антарктическите морета и южната част на Тихия океан. В допълнение към задълженията си по улавяне на тюлени Морел имал, както сам се изразява, "дискреционни правомощия да преследва нови открития". Той предлага да използва тази свобода за изследване на антарктическите морета "и да установи практичността ... на проникването до Южния полюс". Това ще бъде първото от четири дълги пътувания, които ще държат Морел в морето през по-голямата част от следващите осем години, въпреки че той няма да се върне в Антарктика след първоначалното пътуване.

Wasp отплава на юг от Ню Йорк на 22 юни 1822 г. Достига Фолклендските острови в края на октомври, след което Морел прекарва 16 дни в безплодно търсене на несъществуващите острови Аврора, преди да се отправи към Южна Джорджия, където корабът хвърля котва на 20 ноември. В разказа си Морел погрешно записва позицията на тази котвена стоянка, като я поставя в открито море на около 60 мили (97 км) югозападно от бреговата линия на острова. След това "Оса" се насочва на изток, за да търси тюлени. Според Морел корабът достигнал отдалечения остров Бувет на 6 декември. Той открил този неуловим остров без видими трудности. Историкът Х. Р. Мил отбелязва, че в описанието на физическите характеристики на острова, направено от Морел, не се споменава най-специалната характеристика на острова - той е покрит с постоянна ледена покривка. След това Морел се опитва да насочи кораба на юг. Достига до леда около 60° ю.ш. и решава да завие на североизток към островите Кергелен, където хвърля котва на 31 декември.

След няколко дни на проучване и очевидно печелившо запечатване "Оса" напуска Кергелен на 11 януари 1823 г., плава на юг и на изток, за да запише най-далечната си източна позиция на 64°52'ю.ш., 118°27'и.д. на 1 февруари. От тази точка, според собствения му разказ, Морел решава да се възползва от силните източни ветрове и извършва бърз преход на запад обратно към Гринуичкия меридиан, 0°. Разказът му е беден на подробности, но посочва, че за 23 дни е изминато разстояние от над 3500 мили (5600 км). Достоверността на това твърдение за толкова бързо и директно пътуване в заледени води е широко оспорвана, особено поради факта, че по време на пътуването Морел цитира южни ширини, които по-късно се оказва, че са на поне 100 мили навътре в неоткрития тогава континентален материк Антарктида. На 28 февруари Wasp достига остров Candlemas в Южните Сандвичеви острови. След няколко дни, прекарани в търсене на гориво за захранване на корабните печки, на 6 март Wasp отплава на юг, в района, по-късно известен като море Уедъл. След като открива, че морето е изключително свободно от лед, Моррел напредва до 70°14'ю.ш., преди да завие на северозапад на 14 март. Това отстъпление, казва Морел, се дължи на липсата на гориво на кораба; в противен случай, твърди той, в тези открити води би могъл да отведе кораба до 85°, а може би и до самия полюс. Тези думи са много сходни с тези, използвани от британския изследовател Джеймс Уедъл, за да опише собствените си преживявания в същия район месец по-рано. Това е накарало историците да смятат, че Морел може да е преписал раздела от този на Уедъл.

Наблюдение на земя

На следващия ден, 15 март, в 14:00 ч., когато "Оса" плава на североизток в морето, което по-късно ще носи името Уедъл, Морел записва: "от върха на мачтата се виждаше земя, насочена на запад, на разстояние 3 левги" (около 9 мили, 14 км). Разказът му продължава: "В половин час след 16:00 часа бяхме близо до сушата, на която капитан Джонсън беше дал името Нова Южна Гренландия". Робърт Джонсън, бивш капитан на кораба "Оса", извършва изследователско пътуване покрай западното крайбрежие на Антарктическия полуостров през 1821 г. Джонсън го е нарекъл "Нова Южна Гренландия". Морел небрежно се позовава на описанието на Джонстън. Това показва, че Морел е предположил, че земята, която е видял, всъщност е източният бряг на полуострова. По времето, когато пише това, позицията му е на около 14 градуса източно от полуострова. Географските характеристики на полуострова не са били известни по време на пътуването на Морел. Морел описва, че дейностите по лова на тюлени продължават по това крайбрежие през останалата част от деня. На следващата сутрин ловът на тюлени се възобновява, докато корабът се движи бавно на юг, и продължава, докато Морел не обявява спиране "поради недостиг на вода и напреднал сезон". Той отбелязва, че на около 75 мили (120 км) на юг се виждат планини от сняг.

Морел завива на север от позиция, която изчислява на 67°52'ю.ш., 48°11 з.д. Три дни по-късно, на 19 март, корабът преминава покрай северния нос на сушата, който той определя като 62°41′ ю.ш., 47°21′ з.д. "Тази земя изобилства от океански птици от всякакъв вид", пише Морел. Той също така отбелязва, че е видял 3000 морски слона. В 10 часа Оса "се сбогува с безрадостните брегове на Нова Южна Гренландия"; в отчета за дългото плаване повече не се споменава за нея. Оса отплава за Огнена земя, след това през Магелановия проток в Тихия океан и на 26 юли 1823 г. достига Валпараисо, Чили.

Още от първите плавания в Южния океан през XVI в. в тези води периодично се появяват сведения за земи, които впоследствие се оказват несъществуващи. Полярният историк Робърт Хедлънд от Института за полярни изследвания "Скот" предлага различни причини за тези фалшиви наблюдения, вариращи от "твърде много ром" до умишлени измами, целящи да примамят конкурентни кораби от добри места за тюлене. Възможно е някои от тях да са били големи ледени маси, които са носели камъни и други ледникови отломки - мръсният лед може да изглежда убедително подобен на сушата. Възможно е също така някои от тези земи да са съществували, но по-късно да са били потопени след вулканични изригвания. Други наблюдения може да са били на действителна земя, погрешно локализирана поради грешки в наблюдението, дължащи се на повреда на хронометъра, лошо време или просто некомпетентност.

 
Остров Бувет, до който Морел твърди, че е достигнал на 6 декември 1822 г.  


Капитан Бенджамин Морел, който твърди, че е видял Нова Южна Гренландия.  

Търсения за земята на Морел

Съмненията за съществуването на Нова Южна Гренландия се появяват, когато през 1838 г. френският изследовател Жул Дюмон д'Урвил преминава с кораб над "северния нос" на Морел, но не вижда никакви следи от суша. Това доказателство, както и общият характер на разказа на Морел - неговите очевидни грешки и репутацията му на самохвалко, "толкова голям... колкото всеки герой от автобиографичен роман", по думите на британския географ Хю Робърт Мил, карат много географи впоследствие да игнорират твърденията му. Скептицизмът остава дори след като през 1843 г. сър Джеймс Кларк Рос съобщава за появата на земя недалеч от предполагаемото наблюдение на Морел: Наблюдението на Рос понякога се изтъква като доказателство за твърдението на Морел. До 1903 г., когато Уилям Спиърс Брус отвежда "Скотия" до 74°1'ю.ш., но в сектор от морето, който не го доближава до наблюденията на Морел или Рос, няма по-нататъшно проникване в Уедълско море. Брус обаче като цяло е добре настроен към Морел и пише, че твърденията му не трябва да се отхвърлят, докато не бъдат напълно опровергани.

Първото решително търсене на Нова Южна Гренландия е по време на Втората германска антарктическа експедиция през 1911-13 г. с ръководител Вилхелм Филхнер. Корабът на експедицията "Дойчланд" попада в капана на тежкия морски лед, докато се опитва да установи брегова база в залива Вахсел. Последвалото северозападно плаване към средата на юни 1912 г. го отвежда до позиция на 37 мили (60 км) източно от регистрираното от Морел наблюдение. Филхнер напуска кораба на 23 юни и заедно с двама спътници и провизии, достатъчни за три седмици, се отправя с шейна на запад през морския лед в търсене на земята на Морел. Дневната светлина е ограничена до два или три часа на ден, а температурите падат до -31 °F (-35 °C), което затруднява пътуването. При тези условия групата изминава 31 мили (50 км), като често наблюдава различни обекти. Те не откриват никакви следи от суша; оловна тежест, пусната през леда, достига дълбочина 5 248 фута (1 600 м), преди въжето да се скъса - дълбочина, която потвърждава, че в околността няма суша. Филхнер стига до заключението, че видяното от Морел е било мираж.

На 17 август 1915 г. корабът "Ендюранс" на сър Ърнест Шакълтън, попаднал в ледения капан подобно на "Дойчланд" три години по-рано, дрейфува до точка на 10 мили западно от отбелязаната от Морел позиция. Тук дълбочинно сондиране регистрира 1 676 фатома (10 060 фута, 3 065 м), което кара Шакълтън да напише: "Реших, че Земя Морел трябва да бъде добавена към дългия списък на антарктическите острови и континентални брегове, които са се превърнали в айсберги". На 25 август допълнително сондиране на 1900 сажена (11 400 фута, 3500 м) дава на Шакълтън допълнителни доказателства за несъществуването на Нова Южна Гренландия.

Въпреки че изследванията и наблюденията на Филхнер и Шакълтън са приети като убедително доказателство, че Нова Южна Гренландия е мит, остава въпросът за съобщената от сър Джеймс Рос поява на суша на позиция около 65° южна ширина и 47° западна дължина. Репутацията на Рос е достатъчна, за да бъде приета тази възможност сериозно и предполагаемото му наблюдение да бъде записано на карти и адмиралтейски карти. През 1922 г. Франк Уайлд, водещ експедицията "Шакълтън-Роует" на борда на "Куест" след смъртта на Шакълтън в началото на експедицията, проучва мястото на наблюдението на Рос. Нищо не е видяно; възпрепятстван от ледените условия да достигне до точното място, Уайлд прави сондаж на 64°11'ю.ш., 46°4'з.д., който разкрива 2 331 сажена (13 986 фута; 4 263 м) вода. Това показва, че наблизо няма суша.

 
Карти на антарктическите региони от 1894 г., показващи ограничените познания за антарктическата география 70 години след Морел. На долната карта е отбелязана появата на Рос, но не и Нова Южна Гренландия  

Мнения и теории

Според У. Дж. Милс Морел имал репутацията на "най-големия лъжец в Южния океан" сред съвременниците си. Милс нарича пътуването на запад от твърдяната от Морел най-източна позиция "невъзможно ... невероятно бързо, освен че през по-голямата част от пътя се е намирал на юг от бреговата линия". В търсене на обяснение Милс предполага, че тъй като разказът на Морел е написан девет години след пътуването, той може да не е имал достъп до корабния дневник и следователно може да се е "чувствал принуден да измисли подробности, които изглеждат правдоподобни", за да поддържа разказа си. Това би обяснило голямото количество грешки в позиционирането и датирането.

Хю Робърт Мил, който пише през 1905 г., преди несъществуването на Нова Южна Гренландия да бъде окончателно доказано, посочва пълната абсурдност на някои от случките, описани в разказа на Морел, и заключава, че поради грешките на Морел и навика му да включва в разказа си преживяванията на други хора, всички негови твърдения трябва да се считат за недоказани. Въпреки това той признава, че "човек може да бъде невежа, самохвалко и мракобесник и въпреки това да е свършил солидна работа". Канадският географ Пол Симпсън-Хъсли подхожда по-благосклонно. Макар да се съмнява в голяма част от разказа на Морел, Симпсън-Хъсли предполага, че скоростите, които се твърдят за западното пътуване, макар и високи, не са невъзможни. Той смята, че твърдяната най-далечна южна точка в Уедълско море, за която се пита Мил, е напълно правдоподобна, като се има предвид, че Джеймс Уедъл е плавал четири градуса по-южно само месец по-рано.

Друг, който е склонен да защити почтеността на Морел, е писателят Рупърт Гулд, който включва пространно есе за Нова Южна Гренландия в сборника си "Загадки", публикуван през 1929 г. Предположението, че наблюдението на Нова Южна Гренландия е просто измислено от Морел, е отхвърлено, най-вече въз основа на много малката тежест, която се придава на откритието в 500-страничния разказ на Морел. Гулд пише: "Ако Морел е искал да си спечели незаслужена репутация на антарктически изследовател, човек би си помислил, че би могъл да го направи по по-добър начин, отколкото да зарови своите pièces justificatives, след като ги е изковал, в един незабележим ъгъл на толкова обемиста книга." В сравнително малкото страници, посветени на Антарктида, Морел разказва за откритието си кратко и напълно фактологично, като го приписва на капитан Джонсън две години по-рано, а не на себе си.

Гулд също така обсъжда възможността това, което е видял Морел, наистина да е било източният бряг на Земя Греъм, така нареченият "бряг Фойн", въпреки че той се намира на 14° по-западно от мястото на наблюдението в Нова Южна Гренландия. В подкрепа на това Гулд твърди, че източното крайбрежие на полуострова много точно съответства на участъка от бреговата линия, описан от Морел. Тази теория предполага, че Морел е изчислил погрешно позицията на кораба, може би защото не е разполагал с хронометър, необходим за правилното навигационно наблюдение. В своя разказ Морел пише, че е бил "лишен от различни морски и математически инструменти", но от други части на разказа му става ясно, че случайното изчисляване на мъртвата точка е било изключение от нормата. При всички положения надлъжна грешка от 14° е много голяма, а допълнителното разстояние от около 350 мили (560 км) до брега на Фойн изглежда твърде голямо, за да бъде преодоляно в рамките на десетдневното плаване от Южните Сандвичеви острови, където позицията на кораба е записана точно. Въпреки това Гулд твърди, че "балансът на доказателствата" показва, че това, което Морел е видял, е крайбрежието на Фойн.

Мнението на Филхнер, че предполагаемото наблюдение на Нова Южна Гренландия може да бъде обяснено с мираж, е подкрепено от Симпсън-Хъсли. Той предполага, че Морел и неговият екипаж са видели превъзходен мираж. Една от формите на превъзходен мираж, понякога описвана като Фата Моргана, изкривява отдалечени плоски крайбрежни линии или ледени ръбове както вертикално, така и хоризонтално, така че те могат да изглеждат като високи скали и други характеристики, като високи планински върхове и долини. В разказа си за експедиция "Юг" Шакълтън описва Фата Моргана, наблюдавана на 20 август 1915 г., когато корабът му "Ендюранс" се движи близо до регистрираната позиция на Нова Южна Гренландия: "Далечната пачка е изхвърлена в извисяващи се бариерни скали, които се отразяват в сини езера и водни алеи в основата им. Големи бели и златни градове с ориенталски вид на близки интервали по тези скални върхове показват далечни бергове ... Линиите се издигат и спускат, трептят, разсейват се и отново се появяват в безкрайна сцена на преобразяване".

 
Леденият шелф Ларсен на източния бряг на Антарктическия полуостров  


Айсберг в Уедълско море в района на "Нова Южна Гренландия", експедиция Endurance, август 1915 г. Шакълтън забелязва как появата на сушата често се превръща в айсберги.  


Пример за Фата Моргана - вид висш мираж, който изкривява леда или далечните брегове, така че те могат да изглеждат като острови с високи скали.  

След това

Четирите пътувания на Морел приключват на 21 август 1831 г. със завръщането му в Ню Йорк. След това той пише своя "Разказ за четири пътувания", който е публикуван през следващата година. Опитва се да възобнови морската си кариера, като търси работа в лондонската корабна фирма Enderby Brothers, но репутацията му го предшества и той е отхвърлен. Чарлз Ендърби заявява публично, че "е чувал толкова много за него, че не смята за подходящо да се ангажира с него". През 1837 г. Морел се опитва да се присъедини към експедицията на Дюмон д'Урвил в Уедълско море, но услугите му отново са отказани. Съобщава се, че той умира през 1839 г., а паметта му е увековечена на остров Морел, 59°27′ ю.ш., 27°19′ з.д., алтернативно име на остров Туле в подгрупата Южен Туле на Южните Сандвичеви острови. Робърт Джонсън, който измисля името Нова Южна Гренландия, изчезва с кораба си през 1826 г., докато изследва антарктическите води в близост до това, което по-късно става известно като море Рос.