Нова Южна Гренландия, известна и като Земята на Морел, е т.нар. фантомна земя — местност, която е била регистрирана и описана в пътеписи, но при по-късни проверки се оказва, че не съществува. Тя е записана от американския капитан Бенджамин Морел, който в своя разказ посочва точни координати и подробно описание на бреговата линия. Морел твърди, че е забелязал земята през март 1823 г., когато шхуна Оса плавала в района на море Уедъл в хода на лов на тюлени и изследователски плавания. Според неговото описание той плава покрай бреговата линия повече от 300 мили (ок. 480 км).

Контекст и трудности при наблюдението

През началото на XIX век географията и бреговете на Уедълското море са били слабо известни и картографирани. Самото море — част от по-широката област на Антарктика — е опасно за плаване поради многобройните плаващи ледове и айсберги, което затруднява и непосредствената проверка на всяко ново съобщение за суша. Навигацията в този период често разчиташе на мъртва сметка (dead reckoning) и на инструментarium, който лесно допуска грешки в полярните ширини; допълнително влияние могат да окажат и атмосферни явления като огледални ефекти (вкл. миражи), които правят далечни ледени маси да изглеждат като скалисти брегове.

Проверки и отхвърляне

Първоначално наблюдението на Морел не е разследвано детайлно и за дълго остава спорно. В началото на XX век обаче по-подробни експедиции в района доказват, че на координатите, записани от Морел, няма суша. През юни 1912 г. германският изследовател Вилхелм Филхнер, с кораба Дойчланд, е блокиран от лед в Уедълското море и извършва операции в района, където Морел твърди, че е видял нова земя. Филхнер не открива никакви следи от брегове; сондажи на морското дъно показват водна дълбочина над 5000 фута (ок. 1500 м), което практически изключва наличието на близка суша. Няколко години по-късно и експедицията на Ърнест Шакълтън с кораба Ендюранс минава през тези води и също потвърждава, че описаната от Морел земя не съществува.

Възможни обяснения за грешката

За възникването на легендата за "Нова Южна Гренландия" са предложени няколко обяснения:

  • Нарочно измислено откритие — част от критиките към Морел се основават на репутацията му на разказвач, който понякога преувеличава или фантазира в пътеписите си. В същото време обаче самият Морел в своя разказ приписва заслугата за откритието на друг морски капитан, Робърт Джонсън, което прави умишлено измисляне по-малко очевидно.
  • Навигационна грешка — в началото на XIX в. неточности при определяне на позицията често са водели до сериозни отклонения; Морел може просто да е записал погрешно координатите или да е допуснал грешка при пресмятанията.
  • Оптични и атмосферни явления — отдалечени айсберги или ледени фиорди могат да бъдат объркани със суша, особено под влияние на мъгли, светлинни рефракции и полярни миражи (Fata Morgana), които променят формата и видимостта на обектите.
  • Памет и преписване — Морел описва събитията години след самото плаване; възможни са неточности при спомнянето или при преразказа в публикуваните му пътеписи.

Фантомни земи като картографски феномен

„Земята на Морел“ е един от много примери за т.нар. фантомни острови и земи — обекти, които се появяват на карти и в пътеписи, но после се оказва, че не съществуват. Такива случаи са често срещани в епохата на великите географски открития и на ранните полярни изследвания. Те се дължат както на човешки грешки и преувеличения, така и на естествени оптически явления, неправилни измервания или на погрешни интерпретации на наблюденията.

В случая с Нова Южна Гренландия натрупаните по-късни научни наблюдения и сондажи в Уедълското море потвърждават, че описаната от Морел земя е фантом — интересна част от историята на полярните изследвания и пример за това колко лесно може да се формира и утвърди картографска грешка в условията на ограничена информация и сурова среда.