Мъртво пресмятане (Dead Reckoning) — навигационен метод за определяне на позиция

Мъртво пресмятане (Dead Reckoning) — традиционен навигационен метод за определяне на позиция без GPS; история, техники и приложение за моряци, пилоти и сухопътни превозни средства.

Автор: Leandro Alegsa

Dead Reckoning (или DR) е метод за определяне на позиция, базиран на последната известна точка (фикс), скоростта и посоката (курс), в които се е движило превозното средство или човекът от момента на този фикс. От началната точка се интегрират скоростта и посоката за изминалото време, за да се направи изчисление на текущото положение. Това прави мъртвото пресмятане прост, но мощен инструмент за навигация, когато няма възможност за пряко измерване на позицията.

Как работи на практика

Основните входни данни за DR са:

  • първоначална позиция (фикс);
  • скорост (от лог, одометър, GPS/инерциални сензори);
  • курс/посока (от компас, гирокомпас, магнитометър или IMU);
  • продължителност на движението (време).

Принципът е прост: разстоянието = скорост × време; новата позиция = старата позиция + преместване по определен курс. На равнинна карта това е векторно събиране; при глобални координати трябва да се вземат предвид кривината на Земята (големи разстояния) и разликите в мерната система за дължина/ширина.

Инструменти и методи

Исторически и съвременни средства за DR включват:

  • магнитен компас и курсова линия;
  • лог (за определяне на скоростта по вода) и пясъчен часовник;
  • одометър или брояч на колелата при сухопътни превозни средства;
  • инерциални измервателни устройства (IMU) — жироскопи и акселерометри;
  • гирокомпас и GPS (за комбиниране и калкулации);
  • системи за сензорно сливане (напр. Калманов филтър) за намаляване на шума и дрейфа.

Исторически контекст

Мъртвото пресмятане е ключов метод в мореплаването преди появата на точни часовници и модерни навигационни системи. Мореплавателите след пристигането на Христофор Колумб са използвали звезди, за да определят географската си ширина, но без точни часовници нямали надежден начин да измерят географската дължина. Решението на проблема с дължината идва по-късно с изобретяването на прецизни хронометри. В условия без видим ориентир, моряците трябвало да разчитат на мъртвото пресмятане, използвайки запис на курса и скоростта.

Пример от въздухоплаването: през 1926 г. Ричард Е. Бърд прави полет към Северния полюс, като използва навигационни методи, включително DR, за да се ориентира над еднородни ледени простори. Такъв вид навигация е бил необходим преди съвременните електронни системи.

Грешки и ограничения

Основният недостатък на мъртвото пресмятане е натрупващата се грешка. Малки неточности в измерването на скоростта или курса се акумулират във времето и водят до все по-голямо отклонение от реалната позиция. Причините за грешки включват:

  • погрешни показания на компаса или гирото;
  • неточности в измерване на скоростта (вълни, приплъзване на колелата, спусък);
  • непредвидени маневри или отклонения от курса;
  • интегрален дрейф на инерциални системи.

Ето защо DR често се комбинира с периодични фиксове (визуални ориентири, радионавигация, GPS), които служат за корекция на натрупаните грешки.

Съвременни приложения

Въпреки появата на Глобалната система за позициониране (GPS) и други сателитни навигации, мъртвото пресмятане остава важно в ситуации, където GPS е недостъпен, ненадежден или загубен. Примери:

  • морски и военни операции в GPS-ограничени зони;
  • летателни апарати при временна загуба на сигнал или загуба на оборудване;
  • роботи и автономни превозни средства — odometry и IMU често правят dead reckoning между корекции от карти или визуални фиксове;
  • подводни апарати, където сателитите не достигат и се използват инерциални навигации.

Комбинирането на DR с GPS, картографиране, сензорно сливане и алгоритми за корекция (напр. Калманови филтри) дава стабилна и устойчива навигация — GPS служи за обновяване на позицията, а DR поема между тези обновявания.

Практически съвети

  • поддържайте точен и редовен запис на курса и скоростта;
  • използвайте повече от един сензор за посока (магнитен компас + гирокомпас) за кръстосана проверка;
  • планирайте периодични фиксове (визуални, радио или GPS), за да коригирате дрейфа;
  • прилагайте филтрация и сензорно сливане в електронни системи, за да намалите шума и натрупването на грешки.

В обобщение, мъртвото пресмятане е прост и полезен метод за навигация, който остава актуален и в модерните системи като основен резервен или допълващ способ за определяне на позицията, особено в условия, където други източници на позициониране не са достъпни.

Дрейфът на вятъра влияе върху мъртвото пресмятанеZoom
Дрейфът на вятъра влияе върху мъртвото пресмятане

Метод

Мъртвото отчитане започва от известна точка (фикс). След това трябва да се знае скоростта на превозното средство. В старите времена корабите са хвърляли през борда дънер (вързан с въже) и са броили колко време е необходимо, за да мине този дънер (или са дърпали въже с възли и са броили колко възела се изтеглят за определено време). Това даваше скоростта на кораба. Познаването на посоката от компаса би дало посоката. От тези две числа може да се направи оценка (добро предположение) за текущото местоположение на превозното средство. Вятърът обаче избутва превозното средство на една страна (т.нар. дрейф), така че това също трябва да се измери. Освен това във водата има течения, дори в средата на океана. С течение на времето това също може да доведе до грешки, така че са съставени диаграми за коригиране на теченията.

Самолетите могат лесно да измерват скоростта на вятъра (колко бързо се движат във въздуха), но не и скоростта, с която се движат над земята (т.нар. наземна скорост). Предният, задният или страничният вятър променят скоростта на земята. Ако височината на самолета е известна, скоростта на движение на земята може да се определи, като се измери колко бързо самолетът преминава покрай обект на земята. (Колкото по-високо сте, толкова по-бавно се движи земята). Прозорецът на пода на самолета може да се използва за намиране на скоростта на земята и на отклонението на самолета.

Наземно превозно средство също може да използва метода на мъртвото виждане. Обикновено не е необходимо да се притеснява за дрейфа от вятъра, а на сушата няма течения, така че това пресмятане е по-лесно.

Въпроси и отговори

В: Какво е Dead Reckoning?


О: Dead Reckoning (или DR) е метод за определяне на позицията чрез използване на последната известна точка, скоростта и посоката на движение.

В: За какво се използва Dead Reckoning?


О.: Мъртвото засичане се използва за проследяване на местоположението на кораб, самолет или превозно средство.

Въпрос: Защо сега не се използва толкова много Dead Reckoning?


О.: За навигация вече се използва глобалната система за позициониране (GPS), което намалява значението на Dead Reckoning.

Въпрос: В какви ситуации все още е полезно да се използва Dead Reckoning?


О: Мъртвото засичане е полезно в райони, където GPS не е наличен, или за кратки периоди от време, ако е пропусната актуализация на GPS.

В: Защо е важно да знаете за Dead Reckoning?


О: Познаването на мъртвото засичане е важно в случай на повреда на GPS спътниците или загуба на оборудване, за да могат моряците и пилотите да продължат да се ориентират.

В: Как моряците са картографирали света след пристигането на Христофор Колумб в Новия свят?


О: Моряците са използвали Dead Reckoning и звездите, за да намерят географската си ширина и да картографират света.

В: Как Ричард Бърд става първият човек, който лети до Северния полюс?


О: Ричард Бърд използва метода Dead Reckoning, за да долети до Северния полюс през 1926 г., като лети 16 часа и се връща на мястото, което е напуснал, а под него има само ледени полета.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3