Опит на Майкелсън-Морли
Експериментът на Майкелсън-Морли е научен опит за установяване на наличието и свойствата на вещество, наречено етер - вещество, за което се смята, че запълва празното пространство. Експериментът е извършен от Алберт А. Майкелсън и Едуард Морли през 1887 г.
Тъй като вълните във водата се нуждаят от нещо, в което да се движат (вода), а звуковите вълни също (въздух), се смята, че светлината също се нуждае от нещо, в което да се движи. Учените от XVIII в. нарекли това вещество "етер" по името на гръцкия бог на светлината. Те вярвали, че етерът е навсякъде около нас и че той запълва и вакуума в пространството. Майкелсън и Морли създават този експеримент, за да се опитат да докажат теорията за съществуването на етера. Те правят това с помощта на устройство, наречено интерферометър.
Експериментът
Земята се движи много бързо (с повече от 100 000 км в час) около Слънцето. Ако съществува етер, Земята, движеща се през него, би предизвикала "вятър" по същия начин, по който изглежда, че има вятър извън движещ се автомобил. За човек в колата въздухът извън нея би изглеждал като движеща се субстанция. По същия начин етерът би трябвало да изглежда като движеща се субстанция за нещата на Земята.
Интерферометърът е проектиран да измерва скоростта и посоката на "етерния вятър", като измерва разликата между скоростта на светлината, движеща се в различни посоки. Той измерва тази разлика, като облъчва сноп светлина в огледало, което е само частично покрито със сребро. Част от лъча се отразяваше в едната посока, а останалата част - в другата. След това тези две части се отразяват обратно до мястото, където са били разделени, и се комбинират отново. Като се разгледат интерференчните модели в рекомбинирания лъч светлина, могат да се видят всички промени в скоростта, дължащи се на етерния вятър.
Те установиха, че всъщност няма съществена разлика в измерванията. Това озадачава научната общност по онова време и води до създаването на различни нови теории, които да обяснят резултата. Най-важната от тях е коефициентът на Лоренц, който се използва в специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн.
Интерферометърът на Майкелсън използва същия принцип като оригиналния експеримент. Но той използва лазер като източник на светлина.
Въпроси и отговори
В: Каква е била целта на експеримента на Майкелсън и Морли?
О: Целта на експеримента на Майкелсън-Морли е била да се провери наличието и свойствата на вещество, наречено етер.
В: Какво представлява етерът?
О: Етерът е хипотетична субстанция, за която се смята, че запълва празното пространство и е необходима за движението на светлината.
В: Кога е проведен експериментът на Майкелсън-Морли?
О: Експериментът на Майкелсън-Морли е проведен през 1887 г.
В: Какво показва експериментът на Майкелсън-Морли?
О: Експериментът на Майкелсън-Морли показва, че етерът не съществува.
В: Какво са вярвали учените от XVIII век за етера?
О: Учените от XVIII в. са вярвали, че етерът е навсякъде около нас и също така запълва вакуума в пространството.
В: Какво използват Майкелсън и Морли, за да проведат своя експеримент?
О: За провеждането на своя експеримент Майкелсън и Морли използват устройство, наречено интерферометър.
Въпрос: Какво се проверява с експеримента на Майкелсън и Морли?
О: Експериментът на Майкелсън-Морли е проверка на специалната теория на относителността на Айнщайн.
