Mechanical Animals е третият студиен албум на американската рок група Marilyn Manson. Той е издаден на 14 септември 1998 г. Продуценти на албума са Майкъл Бейнхорн, Мерилин Менсън и Шон Бийвън. Албумът предизвиква полемика от Wal-Mart заради обложката, на която Менсън е покрит от главата до петите с латексова боя. Гениталиите му са покрити от тънка пластмасова чашка, която създава андрогинния вид на извънземна фигура, която той нарича Омега.
Контекст и идея
Mechanical Animals е концептуален албум, който отбелязва явен стилов завой от по-индустриалния и агресивен звук на предишния Antichrist Superstar към по-мелодични, глем-рок и електронни влияния. Темите в текста обхващат слава, отчуждение, зависимост и публичната идентичност — обработени чрез фигурата на андроид/извънземния образ Омега. Визуалният и звуковият образ често се свързва с влияния от класическите глем изпълнители, най-вече Дейвид Бауи.
Звук и състав на групата
Записите на албума са отличени със значително по-изчистени мелодии, богати с клавишни и електронни аранжименти, без да губят мрачната театралност, характерна за бандата. В състава през този период участваха ключови изпълнители като вокалистът и автор на текстове Мерилин Менсън, басистът Twiggy Ramirez и барабанистът Ginger Fish, а за китарни партии беше привлечен Zim Zum.
Сингли и прием
От албума бяха издадени няколко сингъла, сред които най-известни са „The Dope Show“, „I Don't Like the Drugs (But the Drugs Like Me)“ и „Rock Is Dead“. Албумът дебютира на върха на класацията Billboard 200 и получи силно комерсиално внимание. Критиката беше смесена до положителна: много рецензенти похвалиха мелодичността, продукцията и артистичната амбиция, докато част от почитателите на по-тъмния звук на предишните записи изразиха разочарование от по-глeмнатата посока.
Контроверсия и издания
Обложката и сценичният образ на Менсън предизвикаха обществен дебат и водиха до отказ на някои търговци да предлагат албума в оригиналния му вид. Някои вериги предпочетоха да предлагат цензурирани варианти или да ограничаваt видимостта на корицата. Тази ситуация допринесе за допълнителен медиен интерес и дискусия относно свободата на изразяване и цензурата в музикалната индустрия.
Наследство
Mechanical Animals остава един от най-запомнящите се албуми в кариерата на Marilyn Manson заради смелия си визуален концепт и промяната в музикалната посока. Албумът утвърждава образа на Менсън като артист, който експериментира с идентичности и сцени, и често се посочва като важна стъпка в творческото развитие между Antichrist Superstar и по-късните проекти на групата.