Mechanical Animals — трети студиен албум на Мерилин Менсън (1998)
Mechanical Animals — трети албум на Мерилин Менсън (1998): андроидна визия, спорна обложка и електро-рок трансформация, която шокира и вдъхнови феновете.
Mechanical Animals е третият студиен албум на американската рок група Marilyn Manson. Той е издаден на 14 септември 1998 г. Продуценти на албума са Майкъл Бейнхорн, Мерилин Менсън и Шон Бийвън. Албумът предизвиква полемика от Wal-Mart заради обложката, на която Менсън е покрит от главата до петите с латексова боя. Гениталиите му са покрити от тънка пластмасова чашка, която създава андрогинния вид на извънземна фигура, която той нарича Омега.
Контекст и идея
Mechanical Animals е концептуален албум, който отбелязва явен стилов завой от по-индустриалния и агресивен звук на предишния Antichrist Superstar към по-мелодични, глем-рок и електронни влияния. Темите в текста обхващат слава, отчуждение, зависимост и публичната идентичност — обработени чрез фигурата на андроид/извънземния образ Омега. Визуалният и звуковият образ често се свързва с влияния от класическите глем изпълнители, най-вече Дейвид Бауи.
Звук и състав на групата
Записите на албума са отличени със значително по-изчистени мелодии, богати с клавишни и електронни аранжименти, без да губят мрачната театралност, характерна за бандата. В състава през този период участваха ключови изпълнители като вокалистът и автор на текстове Мерилин Менсън, басистът Twiggy Ramirez и барабанистът Ginger Fish, а за китарни партии беше привлечен Zim Zum.
Сингли и прием
От албума бяха издадени няколко сингъла, сред които най-известни са „The Dope Show“, „I Don't Like the Drugs (But the Drugs Like Me)“ и „Rock Is Dead“. Албумът дебютира на върха на класацията Billboard 200 и получи силно комерсиално внимание. Критиката беше смесена до положителна: много рецензенти похвалиха мелодичността, продукцията и артистичната амбиция, докато част от почитателите на по-тъмния звук на предишните записи изразиха разочарование от по-глeмнатата посока.
Контроверсия и издания
Обложката и сценичният образ на Менсън предизвикаха обществен дебат и водиха до отказ на някои търговци да предлагат албума в оригиналния му вид. Някои вериги предпочетоха да предлагат цензурирани варианти или да ограничаваt видимостта на корицата. Тази ситуация допринесе за допълнителен медиен интерес и дискусия относно свободата на изразяване и цензурата в музикалната индустрия.
Наследство
Mechanical Animals остава един от най-запомнящите се албуми в кариерата на Marilyn Manson заради смелия си визуален концепт и промяната в музикалната посока. Албумът утвърждава образа на Менсън като артист, който експериментира с идентичности и сцени, и често се посочва като важна стъпка в творческото развитие между Antichrist Superstar и по-късните проекти на групата.
Песни
Не. | Заглавие | Дължина |
1. | "Големият бял свят" | 5:01 |
2. | "Шоуто за дрога" | 3:46 |
3. | "Механични животни" | 4:33 |
4. | "Рокът е мъртъв" | 3:09 |
5. | "Дисоциативен" | 4:50 |
6. | "Скоростта на болката" | 5:30 |
7. | "Постчовешки" | 4:17 |
8. | "Искам да изчезна" | 2:56 |
9. | "Аз не харесвам наркотиците (но те харесват мен)" | 5:03 |
10. | "Нов модел № 15" | 3:40 |
11. | "Удобен за потребителя" | 4:17 |
12. | "Основно отвратително" | 4:49 |
13. | "Последният ден на Земята" | 5:01 |
14. | "Кома бяла" | 5:38 |
15. | Без заглавие (песен за данни) | 1:22 |
обискирам