Лека музика — easy listening: история, стил и значими автори

Леката музика (на английски "light music" или "easy listening") е широк музикален жанр, характерен с мелодични, кратки и лесно възприемчиви оркестрови пиеси. В най-общ план тя е предназначена за развлечение и фонова употреба, а не за сложен художествен анализ. Жанрът възниква в Обединеното кралство през втората половина на XIX век и достига голяма популярност в първата половина на XX век, особено през междувоенния период и след Втората световна война.

В практиката леката музика често се изпълнявала в морските курорти, в хотели и в салони, както и по радиото. Някои аранжименти представляват оркестрови обработки на популярни песни, а други са оригинални инструментални миниатюри с описателни заглавия (например "вечерна сцена", "плажна идилия" и т.н.). Това е била музика, предназначена за широка публика — приятна, непринудена и лесно запомняща се.

През 30-те години на XX в., когато Би Би Си разширява излъчванията си на радиото (тогава наричано още "безжично"), леката музика придобива особена видимост и популярност. През 1945 г. започва излъчването на специалната лека програма на Би Би Си. Едни от най-популярните радиопредавания били „Friday Night Is Music Night“ (на български често превеждано като "Петък вечер е музикална вечер") — с изпълнения от Концертния оркестър на Би Би Си, а и програмата "Music While You Work" ("Музика, докато работиш") също има голямо влияние върху популяризирането на жанра.

Характеристики

• Кратка форма и ясна мелодична линия — парчетата обикновено са в рамките на 2–5 минути.
• Луксозна, но нежна оркестрация — доминират струнни групи, дъбъл или малки духови секции, арфа, пиано и леки перкусии.
• Програмни елементи — много пиеси имат описателни или образни заглавия и звучат като музикални картини.
• Аранжираност за слушане, а не за активно свирене — музиката служи често като фон или атмосфера.
• Емоционален диапазон — от игриви и танцувални до спокойни и носталгични настроения.

Значими автори и произведения

Сред най-известните имена, свързани с лека музика, са Ерик Коутс (Eric Coates) — неговата мелодия "By the Sleepy Lagoon" (При заспалата лагуна) става отличителна тема на радиопрограмата Desert Island Discs (Дискове на пустинните острови). Пиесата "Barwick Green" на Артър Ууд става известна като тема на радиосапунената опера "The Archers".

В Съединените щати някои автори и аранжори също допринасят значително: Лерой Андерсън (Leroy Anderson) с „The Typewriter“, „Sleigh Ride“ и други капризни миниатюри; Джордж Гершуин (George Gershwin) е пример за пресичане между жанрове — неговите оркестрови творби и обработките имат голямо влияние върху по-широката популярна музика. Други важни имена включват Mantovani и неговия характерен "cascading strings" звук, Ronald Binge (автор на техниката за каскадни струнни аранжировки), Percy Faith, Henry Mancini (често свързван с филмовата музика, но и с easy listening аранжименти) и Robert Farnon.

Леки оркестрални пиеси често са писали и композитори, работещи за театър и кино, както и създатели на мюзикъли — заради това в средата на XX век филмовата музика и музиката от мюзикъли се оказват близки по стил и аудитория до леката музика.

Регионални влияния и родствени жанрове

В Европа лека музика има своя паралел в т.нар. салонна музика (на немски: Salonmusik), която е популярна в по-ранни епохи и споделя с нея фокуса върху развлечението и достъпността. Салонната традиция се пренася и в развлекателните оркестри и ресторантската музика в различни страни, тясно свързана със светската култура и градските развлечения. (Вж. също: Европа.)

Популярност, упадък и възраждане

След 1960-те години леката музика губи голяма част от масовия си престиж за сметка на рок, поп и други модерни жанрове, а много от симпатизиращите й слушатели започват да възприемат част от репертоара като "старомоден" или дори като "elevator music" (фонова музика със снизходителна конотация). В същото време елементите ѝ намират нов живот във филмовите саундтраци, телевизионни теми и реклама.

От 1990-те насам има и реставрация на интереса: колекционни издания, специализирани радиостанции, ретро-предавания и цифрови плейлисти възраждат интереса към леки оркестрални записи. Също така много произведения от този жанр се използват и днес в документални филми, радиотеатри и носталгични програми.

Къде може да се чуе днес

• Радиопрограми и плейлисти, посветени на ретро и easy listening музика.
• Саундтраци на филми и телевизионни предавания, които търсят атмосфера от средата на XX век.
• Концертни изпълнения от оркестри, специализирани в популярна и лека музика.
• Платформи за стрийминг и архивни издания на грамофонни и радиозаписи.

Леката музика остава важна част от музикалната култура като пример за умението да се създава достъпна, емоционално въздействаща и технически изтънчена музика, която може да достигне широк кръг слушатели. Въпреки промените в вкусовете, много от мелодиите и аранжиментите ѝ продължават да звучат в общественото пространство и да влияят върху съвременни композитори и аранжори.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява светлинната музика?

В: Откъде произлиза леката музика?

В: Защо леката музика става популярна през 30-те години на ХХ век?

В: Кои са били някои от популярните радиопрограми на Би Би Си, в които се е изпълнявала лека музика?

В: Популярна ли е леката музика днес?

В: Кои са някои композитори на лека музика?

Въпрос: Какво представлява салонната музика?

Търсене по буква