Светлинен часовник: демонстрация на забавянето на времето в относителността
Светлинният часовник е прост и интуитивен начин за демонстриране на ключова последица от специалната теория на относителността: че движещите се часовници "тиктачат" по-бавно за външни наблюдатели. Часовникът е устроен така — в долния край на дълъг стълб има светлинен източник и детектор, а в горния край на стълба — огледало. Кратко мигане на светлината от долната част се отразява в огледалото и се връща обратно; когато детекторът регистрира импулса, изпраща следващ импулс и увеличава брояча с едно. По този начин броят на "мигванията" дава хронология на часовника. Наблюдателите на Земята, които гледат подобен часовник, прикрепен към космически кораб, летящ с голяма част от скоростта на светлината, ще видят, че този часовник тиктака по-рядко — явлението известно като забавяне навремето.
За да разберем количествено този ефект, ще разгледаме проста геометрична и алгебрична задача. Нека:
- c е скоростта на светлината (приблизително 300 000 км/с);
- r е скоростта на космическия кораб спрямо Земята;
- a е разстоянието от долната до горната точка на полюса (т.е. половината от пътя за един отскок) — в примера по-горе се взема, че полюсът е дълъг 0,5 km;
- t е времето между два последователни мигвания на часовника, измерено когато часовникът е покоят (например часовникът на Земята);
- t' е времето между същите два мигвания, измерено от наблюдатели на Земята, когато часовникът се движи с скорост r (т.е. времето, което виждат наблюдателите на Земята за един "тик" на движещия се часовник).
Часовникът в покой
Когато часовникът е в покой спрямо наблюдателя (например стой до телескопа на Северния полюс), светлината изминава нагоре разстояние a и надолу още a — общо 2a за един тик. Понеже скоростта на светлината е c, получаваме:
t = 2a / c
Часовникът в движение (наблюдаван от Земята)
Сега разгледаме същия часовник, прикрепен към космически кораб, който лети над полюса със скорост r. За наблюдателите на Земята между изпращането на импулса и неговото достигане до огледалото (и съответно при връщането) огледалото и основата на полюса са се преместили напред. Следователно светлината не пътува вертикално, а по диагонал — за едното полувреме тя изминава хипотенузата h, където (с Питагор):
h = √( a2 + ( (r t')/2 )2 )
Общото изминато разстояние за един тик е 2h, а това разстояние също трябва да е равно на c t' (тъй като скоростта на светлината е c и времето от гледна точка на наблюдателя е t'):
c t' = 2 √( a2 + ( (r t')/2 )2 )
Решение за t'
Решаваме алгебрично за t'. Ето основните стъпки (коректно показани):
- Квадратираме двете страни: (c t'/2)2 = a2 + ( (r t')/2 )2
- Разпишем: (c2 t'2)/4 = a2 + (r2 t'2)/4
- Прехвърляме члените със t'2 вляво: (c2 t'2)/4 − (r2 t'2)/4 = a2
- Факторизираме t'2/4: ((c2 − r2) t'2)/4 = a2
- Решаваме за t'2 и после за t': t'2 = 4 a2 / (c2 − r2)
- Следователно: t' = 2 a / √(c2 − r2)
- Тъй като t = 2 a / c, рефакторизираме: t' = t / √(1 − r2/c2)
Така стигаме до класическата формула за забавяне на времето в специалната теория на относителността: временният интервал, измерен от външен наблюдател за движещ се часовник, е по-голям от интервала в покой, като множителят е известен като Лоренцов фактор γ = 1 / √(1 − r2/c2). С други думи, t' = γ t.
Пример
Ако r = 0.5 c (половината от скоростта на светлината) и t = 1 s е времето между два тика в покой, тогава:
γ = 1 / √(1 − 0.52) = 1 / √(1 − 0.25) = 1 / √0.75 ≈ 1.1547
Следователно наблюдателят на Земята ще види, че един тик на движещия се часовник отнема t' ≈ 1.1547 s.
Бележки и контекст
- Формулата показва, че колкото по-близо е r до c, толкова по-голямо е забавянето на времето. При r ≪ c ефектът е нищожен и класическата механика е добър апроксимация.
- Важна физическа предпоставка, използвана тук, е постулатът на специалната теория на относителността, че скоростта на светлината c е една и съща за всички инерциални наблюдатели.
- Експериментално забавянето на времето е потвърдено многократно (напр. чрез атомни часовници върху бързо движещи се самолети, частици, чиито разпади се забавят при високи скорости и т.н.).
Можете да експериментирате с различни стойности на скоростта и да видите числово как се променя времето на следния адрес: http://www.1728.org/reltivty.htm
Въпроси и отговори
В: Какво представлява светлинният часовник?
О: Светлинният часовник е устройство, предназначено да демонстрира основна характеристика на специалната теория на относителността. Той работи, като отразява светкавица от далечно огледало и използва връщането ѝ, за да предизвика друга светкавица, като отчита колко светкавици са се появили по пътя.
Въпрос: Какво представлява разширението на времето?
О: Разширението на времето е ефект, който се проявява, когато хората на Земята наблюдават космически кораб да прелита над тях със светлинен часовник. Те ще видят, че часовникът тиктака сравнително бавно поради ефекта на относителността.
Въпрос: Как можем да изчислим с колко се забавя времето на космическия кораб?
О: Можем да използваме алгебрата и Питагоровата теорема, за да изчислим колко се забавя времето на космическия кораб. Трябва да приложим уравнението d = rt (разстоянието е равно на скоростта, умножена по времето) и да използваме постоянната скорост на светлината c в две задачи.
Въпрос: Как работи светлинният часовник?
О: Светлинният часовник се състои от светлинен изход в долната част на дълъг стълб, с огледало отгоре и електронен детектор отдолу. Когато е пуснат, едно мигване на светлината отива отдолу нагоре, където се отразява обратно надолу, когато е засечено от детектора отдолу, който прибавя едно броене към прикрепения брояч и изстрелва отново друго мигване нагоре. Този процес продължава, докато не бъде спрян или нулиран.
Въпрос: Какво уравнение ни е необходимо за това изчисление?
О: Нуждаем се от t' = 2a/(c√(1-r2/c2)), което гласи, че t' (времето между тиковете на часовника на Северния полюс) е равно на 2a/c, разделено на √(1-r2/c2). Където t = 1 секунда, ако пътуваме с половината от скоростта на светлината, тогава t' = 1,1547 сек.
Въпрос: Какво общо има Питагоровата теорема с това изчисление?
О: Питагоровата теорема ни помага да определим h (хипотенузата), която е част от нашето уравнение за изчисляване на времето, което отнема всеки тик в секунди (d=ct). Знаейки h, можем да решим въпроса за t', което ни казва колко време отнема всеки тик според хората на Земята, които наблюдават от Северния полюс, както и според тези на борда на самия кораб, който се движи много бързо над тях.