АСАЛА — Арменската тайна армия за освобождение: история и дейност (1975–1986)
АСАЛА: история и дейност на Арменската тайна армия за освобождение (1975–1986) — мотивация, операции, международен отзвук и спорните обвинения.
Арменската тайна армия за освобождение на Армения (АСАЛА) е марксистко-ленинска партизанска организация, която действа от 1975 до 1986 г. Официално обявената цел на АСАЛА е "да принуди турското правителство да признае публично предполагаемата си отговорност за смъртта на 1,5 милиона арменци през 1915 г., да изплати обезщетения и да отстъпи територия за арменска родина".
АСАЛА е основана през 1975 г. в Бейрут, Ливан от Хагоп Хагопян (известен и като Харутюн Тагушян) и КеворкАджемян, виден писател и общественик. Организацията привлича членове от арменската диаспора в Близкия изток и Западна Европа и бързо се превръща в един от най-видимите въоръжени арменски движения през късния XX век.
Произход и идеология
АСАЛА комбинира националистически и лявоориентирани елементи: тя декларира борба за възстановяване на правата на арменците и за международно признаване на събитията от 1915 г., като приема и антиимпериалистическа реторика и социалистически идеали. В дейността ѝ влиза както политическа пропаганда и дипломатически искания, така и въоръжена акция срещу представители на Турция и турски интереси в чужбина.
Методи и кампании
През активния си период АСАЛА използва различни методи на насилие, насочени предимно към турски дипломати и официални представители, както и към места, свързани с турската държава. Сред тактиките ѝ са:
- убийства и покушения срещу турски дипломати и техния персонал;
- бомбени нападения и атентати срещу турски дипломатически представителства и възможни символични цели;
- похищения и нападения с цел привличане на обществено внимание и оказване на натиск върху Турция;
- публикации и политически манифести, сред които е публикуваният през 1981 г. манифест в осем точки.
Дейността на групата е концентрирана в Западна Европа, САЩ и Близкия изток. Неуспешен атентат в Женева на 3 октомври 1980 г., при който са ранени двама арменски бойци, довежда до използването на псевдонима Организация "3 октомври" за част от операциите.
Реакции и международна оценка
Непрекъснатите нападения карат Турция да отправи обвинения към няколко държави — Кипър, Гърция, Сирия, Ливан и Съветския съюз — че са провокирали или вероятно са финансирали АСАЛА, въпреки че правителствените твърдения често остават без публично доказателство. Много държави и международни организации осъждат терористичните актове и предприемат полицейски и съдебни мерки срещу членове и поддръжници на групата.
Според изследователи като Теса Хофман турските официални лица понякога използват обвиненията в сътрудничество с АСАЛА и чуждестранни арменски кръгове, за да дискредитират и обвинят крайнолевите турски опозиционни групи. Международната реакция в арменската диаспора е смесена: докато някои симпатизанти приемат борбата за признание на трагедията от 1915 г., други арменски организации и личности категорично отхвърлят използването на насилие като средство.
Разпад, арести и края на активностите
През 1980-те години серия от арести, операции срещу бази и вътрешни разколни процеси отслабват АСАЛА. Частични разцепления и конкуренция с други въоръжени арменски групи допринасят за намаляващия капацитет за организиране на широкомащабни операции. До средата на 1980-те активността на организацията значително отслабва и през следващите години тя постепенно излиза от публичния фокус.
Жертви, последствия и наследство
Дейността на АСАЛА причинява жертви сред турски дипломати, граждани и понякога и сред арменски активисти. Насилието оставя трайни следи в международните отношения между Турция и арменците в диаспората, възстановява въпроси за сигурността на дипломатическите представителства и създава препирни относно легитимността на политическата борба чрез терористични методи.
Спорове и критика
АСАЛА остава предмет на широк дебат: за едни тя е радикална форма на борба за справедливост и признание на историческите събития, за други — терористична организация, която е обрекла каузата на насилие и жертви. Историците и политолозите дискутират в каква степен въоръжените акции са помогнали или навредили на стремежите за международно признаване на арменския въпрос.
В заключение, АСАЛА е важен исторически феномен, който отразява сложни взаимодействия между национална памет, диаспорно организиране, радикален активизъм и международна политика през втората половина на XX век. Наследството ѝ продължава да бъде предмет на академичен интерес, политически спорове и морални разсъждения за средствата и целите в политическата борба.
Места на нападенията.
Въпроси и отговори
В: Как се казваше терористичната организация?
О: Арменската тайна армия за освобождение на Армения (АСАЛА).
В: Кога е действала АСАЛА?
О: АСАЛА е действала от 1975 до 1986 г.
В: Кой основава АСАЛА?
О: Агоп Агопян (Харутюн Тагушян) и Кеворк Аджемян, виден съвременен писател, основават АСАЛА през 1975 г. в Бейрут, Ливан.
В: Какви са били някои от дейностите, извършвани от ASALA?
О: Дейността на групата се изразяваше предимно в убийства на турски дипломати и политици в Западна Европа, Съединените щати и Близкия изток.
В: Какъв е прякорът, даден на ASALA след нападението в Женева на 3 октомври 1980 г.?
О: След неуспешния атентат в Женева на 3 октомври 1980 г., в резултат на който са ранени двама арменски бойци, на групата е даден нов прякор - Организацията от 3 октомври.
В: Какво гласи манифестът от осем точки на АСАЛА?
О: В манифеста от осем точки се посочва, че те искат Турция да признае публично предполагаемата си отговорност за смъртта на 1,5 милиона арменци през 1915 г., да плати обезщетения и да отстъпи територия за арменска родина.
В: Как Турция отговори на нападенията на АСАЛАС?
О: Турция обвини Кипър, Гърция, Сирия, Ливан и Съветския съюз, че са провокирали или вероятно са финансирали АСАЛА, въпреки че никога не е установено, че това е вярно. Освен това турските официални лица често използваха обвиненията в сътрудничество с Асала и чуждестранни арменски кръгове, за да инкриминират крайнолевите турски опозиционни групи.
обискирам