Аргумент от невярни предпоставки — дефиниция и примери

Аргумент от невярни предпоставки е начин на разсъждение, при който една или повече предпоставки (посочени като факти или дефиниции) са неверни или спорни, и на тази база се прави заключение. Невярна предпоставка е невярно твърдение, което е част от основата на логически силогизъм. Когато основата на аргумента не отговаря на действителността, изводът от нея може да бъде погрешен или подвеждащ.

Валидност и звуковост

Важно е да се прави разлика между валидност и истинност на предпоставките. Валидността на аргумент се определя от формалната връзка между предпоставките и заключението — дали заключението следва логически от предпоставките. Това не зависи от това дали предпоставките са действително верни. Поради това аргумент може да бъде логически валиден, но несъстоятелен (не звуков), ако някоя от предпоставките е невярна.

Класическото правило гласи: аргумент е звуков, когато е валиден и всичките му предпоставки са верни. Ако е валиден, но има поне една невярна предпоставка, той не е звуков, въпреки че формално изводът следва от предпоставките.

Илюстрация (пример)

Например разгледайте този силогизъм:

Ако улиците са мокри, значи наскоро е валяло. (предпоставка)
Улиците са мокри. (предпоставка)
Следователно наскоро е валяло. (заключение)

Този аргумент е логически валиден (формално е пример на модус поненс). Но той не е непременно звуков: първата предпоставка може да бъде невярна — улиците може да са мокри по други причини (някой е полял тротоара, улицата е била почистена, местна река да е излязла от коритото и т.н.). Един чист логически анализ няма да установи тези факти, тъй като той приема, че предпоставките са верни. Поради това аргумент, основан на неверни предпоставки, често е по-труден за опровергаване или дискусия, отколкото аргумент с явна логическа грешка — трябва да се обсъди истинността на предпоставките.

Защо аргументите с невярни предпоставки затрудняват критиката

Формална валидност маскира проблема: когато формата е правилна, може да изглежда, че заключението е неизбежно, ако не се оспорят предпоставките.
Предпоставките могат да бъдат спорни или трудни за доказване: това изисква фактически изследвания, свидетелства или дефиниционни уточнения, а не само логически анализ.
Заключението може да бъде вярно въпреки невярната предпоставка: това прави опровержението по-малко убедително за аудиторията — вярността на заключението не доказва предпоставката.

Невярни предпоставки по вид

Някои често срещани форми на невярни или проблемни предпоставки:

Фактическа невярност: твърдение за света, което е погрешно (например погрешни данни или грешна причинно-следствена връзка).
Недобре дефинирани или неясни понятия: пример за това е двусмислена или непълна дефиниция, която позволява погрешни обобщения.
Скритa (неназована) предпоставка: аргументът разчита на нещо, което не е изрично заявено и може да е спорно.
Обобщение от частен случай: некоректна индукция от единичен или малък брой наблюдения.
Евристични и реторични маневри: манипулативно представяне на данни или формулиране на предпоставки по начин, който подвежда слушателя.

Пример за двусмислена дефиниция (виц)

Невярна предпоставка може да бъде и предпоставка, която е недобре дефинирана, което прави заключението съмнително. Следващият виц от "Платон и един платинус влязоха в бар" илюстрира този въпрос:

"Един стар каубой влиза в бар и си поръчва питие. Докато седи и отпива от уискито си, до него сяда млада дама... Тя казва: "Аз съм лесбийка. Прекарвам целия си ден в мисли за жени. ... Малко по-късно една двойка сяда до стария каубой и го пита: "Ти истински каубой ли си?" Той отговаря: "Винаги съм си мислел, че съм, но току-що разбрах, че съм лесбийка".

Грешката, която каубоят прави, е, че приема, че определението за лесбийка е някой, който прекарва "целия си ден в мисли за жени", без да включва факта, че лесбийката е хомосексуална жена. Каубоят не е нито хомосексуалист, нито жена, следователно той не е лесбийка. Тук проблемът е дефиниционна неточност и неправомерно пренесена характеристика.

Как да реагираме на аргумент, основан на невярни предпоставки

Изисквайте доказателства: поискайте емпирични данни или източници за спорните предпоставки.
Тествайте алтернативни обяснения: покажете други причини, които обясняват наблюдението (например защо улиците може да са мокри без да е валяло).
Уточнете определенията: ако проблемът е терминологичен или двусмислен, предлагайте ясна дефиниция и след това оценявайте аргумента по нея.
Изваждане на скритите предпоставки: формулирайте явните и скритите условия, върху които се гради извода, и ги подложете на критика.
Разделяйте формата от съдържанието: посочете, че аргументът може да е формално валиден, но не звуков — това помага да се пренасочи дискусията към фактите.

Бележки и последици

Аргументите, базирани на невярни предпоставки, имат важно практическо значение: в политическия дебат, правната аргументация, научната дискусия и всекидневния живот те могат лесно да заблудят, ако не се проверяват предпоставките. Ефективният критик трябва не само да разпознава логическата форма, но и да изисква проверка на фактите и яснота при дефинирането на понятия.

Накратко: валидността не зависи от истинността на предпоставките; звуковостта — да. Дори валиден аргумент може да бъде погрешен в практическо отношение, ако основата му е невярна или неясна. Затова при оценяване на аргументи е добре да се комбинират логически анализ и критична проверка на предпоставките.

Свързани страници

Предикатна логика

Въпроси и отговори

В: Какво представлява аргументът от неверни предпоставки?

О: Аргумент от неверни предпоставки е начин на разсъждение, който може да доведе до погрешни резултати. Той се основава на неверни пропозиции, които са част от основата на логически силогизъм, така че направеното заключение също може да е погрешно.

Въпрос: Зависи ли валидността на един аргумент от това дали предпоставките му са верни?

О: Не, не зависи. Валидността на един аргумент зависи от това дали заключението следва от тях, т.е. дали при предположението, че предпоставките са верни, заключението също трябва да е вярно.

В: Как можете да разпознаете грешка в аргумент, основан на неверни предпоставки?

Отговор: Обикновеният логически анализ няма да разкрие грешки в този вид аргумент, тъй като той предполага, че всички негови предпоставки са верни. За да се установят грешките в този тип аргументи, трябва да се установи дали предпоставките му са действително верни или не.

Въпрос: Може ли заключение, направено от неверни предпоставки, все пак да бъде вярно?

О: Да, възможно е извод, направен от неверни предпоставки, да е верен. Например, ако някой изкаже твърдение като "Ако вали, тогава улиците ще са мокри" и след това забележи, че наистина наскоро е валяло, и следователно заключи, че улиците трябва да са били мокри - въпреки че първоначалната му предпоставка е била невярна - заключението му все пак може да се окаже вярно поради други фактори (например някой да е измил улицата с маркуч).

Въпрос: Какво се случва, когато една предпоставка е недобре дефинирана?

О: Когато предпоставката е лошо дефинирана, това прави всички направени изводи съмнителни, тъй като те може да не отразяват точно действителността или това, което е искал да направи този, който е съставил въпросната предпоставка. Например, разгледайте вица за Платон и Платипус, които влизат в бар, в който стар каубой предполага, че е лесбийка, просто защото прекарва целия си ден в мисли за жени, без да взема предвид други важни аспекти като това, че е хомосексуален или жена - и двата критерия, на които той не отговаря, и следователно не може да бъде квалифициран като лесбийка според повечето определения/разбирания за това какво представлява такава.

Въпрос: Има ли нещо специално в опровергаването на аргументи с неверни предпоставки в сравнение с тези с нормални логически грешки?

О: Да; аргументите, основани на фалшиви предпоставки, често са по-трудни за опровергаване от тези с нормални логически грешки, тъй като е необходимо да се установи истинността на всички участващи страни, преди да може да се осъществи ефективно опровержение.