Kreisfreie Stadt (на немски: kreisfreie Stadt, множествено число: kreisfreie Städte) е термин за германски град, който има правомощията и административната структура на окръг и затова не е подчинен на съответния за района Ландкройс (Landkreis). На практика това означава, че градът изпълнява повечето задачи, които в другите населени места се изпълняват от окръжните власти.

Кой получава такъв статут

Статутът обикновено се дава на по-големи градове; днес повечето kreisfreie Städte са градове с население около 100 000 души и повече, но историческото развитие и административни решения означават, че има и по-малки градове със същия статут. Това обяснява защо съществуват големи градове с над 100 000 жители, които все пак са част от Landkreis, както и по-малки градове, които са независими.

Примери от текста: най-малкият град със статут е Цвайбрюкен (около 35 000 жители), а сред големите е Мюнхен, в който живеят над милион души. Хамбург и Берлин имат много по-голямо население, но те са особена категория — градски държави (Stadtstaaten).

Примери и регионални особености

Градската провинция Бремен (щат) се състои от две Kreisfreie Städte — град Бремен и град Бремерхафен, разположен на около 60 км на север. В Бремен живеят около половин милион души (в регионалната агломерация значително повече), а в Бремерхафен — около 117 000 души.

В същото време не всеки голям град е независим: например Реклингхаузен и Гьотинген са градове с над 100 000 жители (в текста посочени над 120 000), които остават част от съответния Landkreis.

Задачи и правомощия на една kreisfreie Stadt

Като правило администрацията на kreisfreie Stadt поема задачите, които в другите части на Германия изпълнява Landkreis. Сред основните функции са:

  • администрация на социалните грижи и подпомагането;
  • регистрация на населението и личните документи (Einwohnermeldeamt);
  • издаване на строителни разрешения и управлението на сградните процедури;
  • организация и управление на училища на местно ниво;
  • управление на местните пътища, чистота и сметосъбиране (в някои случаи част от тези компетенции могат да бъдат делегирани на междурегионални структури);
  • местно икономическо развитие и инфраструктурно планиране.

Някои правомощия обаче остават на провинциално (Ланд) или федерално ниво — например полицията и съдебната власт обикновено са организирани на по-високо ниво и не влизат в пълните правомощия на града.

Особени форми: Große selbständige Stadt

В някои случаи градовете не са напълно независими, но имат частично прехвърлени правомощия от Landkreis. В Германия съществува терминът Große selbständige Stadt (букв. „голям самостоятелен град“), който се използва главно в провинция Долна Саксония. Към тези градове в текста са посочени: Целе, Куксхафен, Гослар, Хамелн, Хилдесхайм, Линген и Люнебург. Те получават само част от функциите на Landkreis — например управление на определени регистри или услуги — докато други дейности (напр. разрешителни за лов) остават в компетенцията на окръга.

Сравнение с други държави

Концепцията е близка до други международни модели на самостоятелни градски власти, например унитарните власти (unitary authorities) в Обединеното кралство или понятието independent city в САЩ. И в тези системи големите градове могат да обединяват компетенциите на местно и окръжно ниво в една структура, което улеснява управлението на услуги и планиране на регионално ниво.

Заключение

Статутът kreisfreie Stadt е административно решение, обикновено свързано с големината и историческото развитие на града. Той позволява на общинската администрация да поеме повече задачи и да управлява локални услуги директно. В същото време съществуват множество варианти и изключения — частична автономия, регионални особености между федералните провинции (Ландове) и специални градове с държавен статут.