Krazy Kat е комикс, създаден от карикатуриста Джордж Хериман. Публикуван е ежедневно във вестници между 1913 и 1944 г и за първи път се появява в New York Evening Journal. Собственикът на изданието, Уилям Рандолф Хърст, е основен поддръжник на лентата през цялото ѝ съществуване и ѝ гарантира относителна творческа свобода и продължителност на публикацията.
Произход и развитие
Героите, които по-късно ще се оформят като Krazy Kat, първоначално се появяват в друга лента на Хериман — The Dingbat Family. Там възниква и фразата "Krazy Kat", използвана от мишката като описание на котката. По-късно героите получават собствена серия и действието се пренася в измисления окръг Коконино, вдъхновен от ваканционния дом на Хериман в окръг Коконино, Аризона.
Персонажи и взаимоотношения
Основният конфликт в лентата е прост, но многопластов: любовен триъгълник между Крейзи Кат, Игнац (мишката) и полицейското куче Офиса Бул Пуп. Крейзи — невинна, простодушна и често полова-неопределена фигура — изпитва нежна, почти поетична любов към Игнац. Игнац обаче реагира презрение и често хвърля тухли в главата ѝ; Крейзи тълкува това като знак на обич и отговаря с благодарности и странно поетични реплики като "Li'l dollink, allus f'etful". Офиса Пуп (често превеждан като "Шериф" или "Полицейският пёс") изпълнява ролята на законотворец — той възпрепятства Игнац и понякога го арестува, като по този начин внася динамика и комична справедливост в сюжета.
Стил, език и визуална игра
Krazy Kat е известен със своя нестандартен, често сюрреалистичен визуален стил: променящи се пейзажи, експериментални композиции на панелите, декоративни елементи и свободна употреба на пространството на страницата. Хериман съчетава поетичен, идиосинкратичен и понякога фонофрагмен диалект в диалозите, което придава неповторим ритъм и хумор на лентата. Тази съвкупност от визуални и словесни похвати прави серията по-скоро художествен експеримент, отколкото чисто развлекателна ежедневна комедия.
Прием и критическа оценка
Въпреки че Krazy Kat не печели масова популярност в по-широкия пазар на комиксите по време на първоначалната си публикация, творбата бързо привлича вниманието на интелектуалци, критици и други художници. През 1924 г. критикът Гилбърт Селдъс посвещава подробно есе на лентата, наричайки я "най-забавното, фантастично и задоволително произведение на изкуството, създадено в Америка днес". Поетът Е. Е. Къмингс се възхищава на Хериман и пише предговор към първия сборник на лентата в книжна форма. Така, макар комерсиалният успех да е скромен, художественото признание е високо.
Наследство и влияние
Работата на Хериман се счита за ключова в развитието на комикса като изкуство. Много по-късни карикатуристи и автори на графични новели посочват Krazy Kat като влияние върху собственото си творчество: заради оригиналния подход към композицията, диалога и темите, както и заради начина, по който серията размества границите между „ниво на престъплението/комедия“ и поетично размисъл. Лентата е обект на множество академични изследвания, възстановявания и преиздавания.
Публикации, адаптации и запазване
След края на оригиналната си публикация Krazy Kat е преиздаван многократно в сборници и антологии, а оригиналните страници и скици на Хериман се съхраняват и излагат в музеи и архиви. Серията е адаптирана и в други медии — има анимационни опити и кратки филмови интерпретации, както и разнообразни хомидж и препратки в по-късната попкултура.
За Джордж Хериман
Джордж Хериман е един от най-разпознаваемите американски карикатуристи от началото на XX век, известен с техническата си виртуозност и творческата смелост. Неговото име остава свързано с експерименталното използване на страницата като художествено поле, с играта на езика и с умението да превръща прост сюжет в дълбока, многопластова художествена форма.
Макар да липсва единен консенсус какво точно представлява „успехът“ за Krazy Kat, общото мнение е, че творбата успява да промени възприятието за комикса — от лековата, масова забавна форма в нещо, което може да носи поетично, експериментално и сериозно художествено съдържание.
