Във фолклора Крампус е антропоморфна фигура с рога. Описва се като полукозел и полудемон. По време на коледния сезон Крампус наказва децата, които са се държали лошо. Той е противоположен на Свети Никола, който награждава с подаръци добре възпитаните деца. Крампус е един от спътниците на Свети Николай в няколко региона, включително Австрия, Бавария, Хърватия, Чешката република, Унгария, Словения, Южен Тирол и части от Северна Италия. Произходът на Крампус не е известен, но някои фолклористи и антрополози смятат, че той има предхристиянски произход.

Произход и исторически корени

За произхода на Крампус има няколко хипотези. Някои учени свързват образа с езически зимни ритуали и тайнствени демоноподобни фигури от предхристиянската религия на Алпите, други посочват, че представлява християнска синкретизация — „демоничен“ спътник, въведен, за да подчини и дисциплинира непослушните чрез контраст със Святия Никола. Първите писмени сведения за Крампус датират от ранния нов период, но устни традиции вероятно са много по-стари.

Външен вид и костюми

Крампус най-често се описва като човекоподобно същество с рога, козина и животински черти. В традиционните маски и костюми се използват естествени материали и ръчна изработка.

  • Маска: дървена, често ръчно издялана, с грозни, изкривени черти.
  • Рога: истински рога, антенки или изкуствени добавки — символ на дивото и нечовешкото.
  • Козина: козина от кози или овце, прикачена върху дрехите за по-ужасяващ вид.
  • Аксесоари: големи звънци, вериги, бичове или рогозки за дрънчене и заплашване.

Традиции и обичаи

Вечерта преди деня на Свети Никола (обикновено 5 декември) се провеждат ритуали, известни като Krampusnacht (Нощта на Крампус). Участниците, облечени като Крампуси, обикалят улиците, държат вериги и звънци и понякога сплашват или „заплашват“ зрителите — предимно като част от акт и игра.

  • Krampuslauf — паради и „бягства“ на Крампуси, при които маскираните тичат между зрителите.
  • Биенето със снопи върба или клонки (на места под формата на символично наказание).
  • Поставяне на „лошите“ деца в кошница или „завеждане“ в тъмнина като легендарна традиция (повече мит, отколкото реална практика).

Регионални варианти

В различните области на Алпите и околните региони съществуват местни варианти и сродни фигури — някои имат различно име, визия или поведение. Заедно с Крампус на някои места присъстват и други митични персонажи като Перчта (Frau Perchta) или местни „сини“ и „черни“ дяволи. Формите на празнуване и степента на театралност варират значително.

Съвременни прояви и популярна култура

През 20. и 21. век Крампус преживява възраждане: паради, фестивали и турове привличат туристи и местни участници. Образът се появява често в киното, литературата, комиксите и социалните мрежи, където е адаптиран както в традиционни, така и в модерни и хумористични варианти.

Спорове и безопасност

Тъй като някои Крампус-мероприятия включват маскирани хора, предмети и шум, в миналото е имало инциденти и оплаквания. Някои общини регулират или ограничават парадите поради опасения от наранявания, вандализъм или прекалено страховит характер. Други наблюдатели критикуват и възможната „комерсиализация“ и опасността традицията да се обезсмисли, когато се използва само за привличане на туристи.

Интерпретации

Фолклористите и антрополозите разглеждат Крампус като сложен културен феномен: като остатък от древни ритуали, като средство за социална контрол (наказание и поощрение) и като съвременен символ, който се адаптира и преосмисля в нови социални контексти. За мнозина Крампус е едновременно страховит и забавен елемент от зимните празници — част от богатата и многопластова култура на Алпите.