Мегалоцерос (Megaloceros giganteus) — ирландският гигантски елен
Мегалоцерос — ирландският гигантски елен: загадъчни гигантски рога, ареал през Евразия и последни останки преди ~7700 г. Научете историята на изчезналия вид.
Ирландският лос (Megaloceros giganteus) е един от най-големите елени, живели някога. Ареалът му е обхващал цяла Евразия — от Ирландия до езерото Байкал и Китай. Това е впечатляващ вид, лесно разпознаваем по масивните си рога: при мъжките просветът между крайните точки на разперените антелки често достига няколко метра, а самите рога могат да тежат десетки килограми.
Последните известни останки от този вид са датирани с въглерод отпреди около 7700 години. Повечето скелети са открити в ирландски блата, където торфът е запазил костите и понякога дори меки тъкани. Видът не е бил в тясно родство с нито един от живите видове, наричани в момента лосове — Alces alces (европейският лос или лос) или Cervus canadensis (северноамериканският лос или вапити). По тази причина често се използва името "гигантски елен", а не "лос", за да не се бърка с модерните видове.
Външен вид и биология
Megaloceros giganteus е бил едър преживеник: височината в раменете при възрастните животни е била приблизително 1,8–2,1 м, а теглото — няколко стотин килограма (оценки варират в зависимост от индивида и популацията). Мъжките носят огромни, разперени рога, които служат предимно при размножителните битки и за привличане на самки. Женските са по-дребни и рядко носят развит рогообразен туберкул.
Разпространение и местообитания
Гигантските елени са обитавали открити пространства — пасища, светли гори и ливади, където храната е била изобилна. Присъствието им от Ирландия до Азия показва, че са успявали да се приспособят към различни климатични пояси през плейстоцена и началото на холоцена. В ирландските блата те често са попадали в торфа и са се запазвали много добре, което обяснява големия брой намерени останки там.
Хранене и поведение
Анализи на зъбите и изотопни изследвания показват, че режимът им е бил предимно тревопасен (гразер), но вероятно са консумирали и други растителни части в зависимост от сезона. Живеели са в стада — структурата на групите и размножителното поведение вероятно е наподобявало това при други големи елени, с явна полова селективност и конкурентни борби между мъжките за достъп до самките.
Причини за изчезване
Изчезването на Megaloceros giganteus е резултат от комбинация от фактори, сред които климатични промени, промяна и свиване на подходящите местообитания, натиск от човешки лов и възможни биологични ограничения, свързани с големите рога (например повишени енергийни нужди и трудности при придвижване в по-гъста растителност). Някои учени подчертават ролята на сексуалния отбор — много големите рога са били еволюционно предимство при избора на партньор, но в променяща се среда това предимство може да стане недостатък.
Фосили и научно значение
Откритите скелети и частични останки, особено от ирландските блата, дават богата информация за анатомията, възрастовата структура и екологията на вида. Музеи в Европа и Азия показват реконструкции на животното, а модерните методи — като радиовъглеродно датиране и изотопни анализи — помагат за проследяване на последните популации и причините за изчезването им.
Името "ирландски лос" (Irish elk) е историческо и донякъде подвеждащо — то отразява факта, че в Ирландия са намерени много добре запазени останки, но не означава, че видът е бил плътно свързан с днешните лосове. Съвременните генетични и морфологични изследвания поставят Megaloceros в друга част от еленовото дърво, по-близо до някои представители на подсемейство Cervinae.
Гигантският елен остава едно от най-впечатляващите изчезнали едри тревопасни животни и важен пример за това как екология, поведение и човешко въздействие могат да доведат до бързи промени в разпространението и оцеляването на вид.
M. g. antecedens череп
Пещерна рисунка от Ласко
Реставрация от Charles R. Knight
Описание
Megaloceros giganteus се появява за първи път преди около 400 000 години. Той е бил висок около 2,1 м в раменете и е имал най-големите рога от всички известни елени (максимум 3,65 м от върха до върха и тегло до 40 кг).
По размер на тялото си ирландският лос се равнява на живия подвид лос (Alces alces gigas) като най-големия известен елен. Ирландският лос е достигал маса от около 450-600 kg, като големите екземпляри са тежали 700 kg или повече, приблизително колкото лоса от Аляска. Значителна колекция от скелети на M. giganteus се намира в Природонаучния музей в Дъблин.
Еволюция на размера на рогата
Размерът на рогата на ирландския лос е характерен и има няколко теории за тяхната еволюция. Една от тях гласи, че под въздействието на постоянния и силен полов подбор рогата им са се увеличили, защото мъжките са ги използвали в битките за достъп до женските. Предполага се също така, че в крайна сметка те са станали толкова тромави, че ирландските лосове не са могли да водят нормален начин на живот и затова са изчезнали. Това е пълна глупост, защото нито един вид не оцелява толкова дълго, ако не е ефективен в своето местообитание. Освен това много други представители на плейстоценската мегафауна са изчезнали в рамките на няколко хиляди години след края на ледниковия период. Ирландският лос не е по-различен в това отношение.
По-големите видове елени имат рога, които са повече от пропорционално по-големи. Това се дължи на алометрията или на различния темп на растеж на размера на тялото и размера на рогата по време на развитието. Това предполага, че рогата на предците на вида са били големи още в началото. Гулд стига до заключението, че големият размер на рогата и позицията им върху черепа са се запазили в голяма степен благодарение на сексуалния подбор. Въпреки че не са били подходящи за борба между мъжки, те са били идеални за сплашване на съперници или за впечатляване на женски. За разлика от другите елени M. giganteus дори не е трябвало да обръща главата си, за да представи рогата си по най-добрия начин, а е можел да го направи, като просто гледа право напред.
Изчезване
Теориите за изчезването на мегафауната от ледниковия период са два вида. Едната е, че климатичните промени са били първостепенна причина, а другата твърди, че ловът на човека е бил първостепенна причина. Вероятно и двете причини са допринесли за това.
За образуването на рогата са необходими големи количества калциеви и фосфатни съединения, поради което за масивните структури на ирландския лос са необходими големи количества от тези минерали. Мъжките екземпляри (и мъжките елени като цяло) са задоволявали това изискване отчасти от костите си, като са ги попълвали от хранителните растения след израстването на рогата или са възстановявали хранителните вещества от изхвърлените рога (както е наблюдавано при съществуващите елени). По този начин във фазата на растеж на рогата гигантските елени са страдали от състояние, подобно на остеопорозата.
Когато климатът се променя в края на последния ледников период, растителността в местообитанието на животното също се променя. Въпреки това най-новият екземпляр от M. giganteus в Северен Сибир, датиран отпреди 8000 години - доста след края на последния ледников период - не показва признаци на хранителен стрес. Те произхождат от регион с континентален климат, където предложените промени в растителността (все още) не са настъпили.
Изчезването на местните популации на ирландските лосове не е изненадващо, тъй като със затоплянето на климата те са били разделени една от друга от водата. Ситуацията не е толкова ясна за ирландските лосове в континентална Евразия на изток от Урал. Комбинацията от човешко присъствие покрай реките и бавното намаляване на качеството на местообитанията във високопланинските райони е поставила последния ирландски лос пред избора на добро местообитание, но със значителен ловен натиск, или общо отсъствие на хора в неоптимално местообитание.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какъв е бил ирландският лос?
О: Ирландският лос (Megaloceros giganteus) е бил един от най-големите елени, живели някога.
В: Какъв е бил ареалът на ирландския лос?
О: Ареалът на ирландския лос се е простирал в цяла Евразия, от Ирландия до източно от езерото Байкал и Китай.
В: Кога са датирани с въглерод последните известни останки от ирландския лос?
О: Последните известни останки от ирландския лос са датирани по въглероден метод преди около 7 700 години.
В: Къде са открити най-много скелети на ирландски лос?
О: Повечето скелети на ирландския лос са открити в ирландските блата.
В: Живите видове, които понастоящем се наричат лосове, близки родственици ли са на ирландския лос?
О: Не, живите видове, наричани в момента лосове, Alces alces (европейският лос) или Cervus canadensis (северноамериканският лос или wapiti), не са близки с ирландския лос.
Въпрос: Какво е другото име, което понякога се използва за ирландския лос?
О: Друго име, което понякога се използва за ирландския лос, е "гигантски елен".
В: Кога е изчезнал ирландският лос?
О: Ирландският лос е изчезнал преди около 7 700 години.
обискирам