Internet Protocol

Функция

Интернет протоколът пренася информация от компютър източник до компютър получател. Той изпраща тази информация под формата на пакети.

В момента се използват две версии на интернет протокола: IPv4 и IPv6, като IPv4 е най-използваната версия. IP също така дава на компютрите IP адрес, за да се идентифицират един друг, подобно на типичния физически адрес.

IP е основният протокол в интернет слоя на пакета интернет протоколи, който представлява набор от комуникационни протоколи, състоящ се от седем абстракционни слоя (вж. модела OSI),

Основната цел и задача на IP е доставката на дейтаграми от хоста източник (компютъра източник) до хоста получател (компютъра получател) въз основа на техните адреси. За тази цел IP включва методи и структури за поставяне на тагове (адресна информация, която е част от метаданните) в дейтаграмите. Процесът на поставяне на тези тагове върху дейтаграмите се нарича капсулиране.Помислете за аналогия с пощенската система. IP прилича на пощенската система на САЩ по това, че позволява адресиране (капсулиране) на пакет (дейтаграма) и пускането му в системата (интернет) от изпращача (изходния хост). Въпреки това няма пряка връзка между изпращача и получателя. 

Пакетът (дейтаграмата) почти винаги е разделен на части, но всяка част съдържа адреса на получателя (хост на местоназначението). В крайна сметка всяка част пристига при получателя, често по различни маршрути и по различно време. Тези маршрути и времена също се определят от пощенската система, която е IP. Пощенската система (в транспортния и приложния слой) обаче събира всички части обратно преди доставката до получателя (целевия хост).

Забележка: IP всъщност е протокол без връзка, което означава, че не е необходимо веригата към получателя (хост на местоназначението) да бъде създадена преди предаването (от хоста източник). Продължавайки аналогията, не е необходимо да има пряка връзка между физическия обратен адрес на писмото/пакета и адреса на получателя преди изпращането на писмото/пакета.

Първоначално IP е услуга за предаване на дейтаграми без връзки в програма за контрол на предаването, създадена от Винт Серф и Боб Кан през 1974 г. Когато бяха приложени формат и правила за разрешаване на връзките, беше създаден ориентираният към връзки протокол за контрол на предаването. Двата протокола заедно образуват пакета от интернет протоколи, често наричан TCP/IP.

Интернет протокол версия 4 (IPv4) е първата основна версия на IP. Това е доминиращият протокол в интернет. Въпреки това iPv6 е активен и се използва, а разгръщането му се увеличава в целия свят.

Адресирането и маршрутизирането са най-сложните аспекти на IP. Интелигентността в мрежата обаче се намира във възлите (точките на свързване на мрежата) под формата на маршрутизатори, които препращат дейтаграмите към следващия известен шлюз по маршрута до крайното местоназначение. Маршрутизаторите използват протоколи за вътрешни шлюзове (IGP) или протоколи за външни шлюзове (EGP), за да помогнат при вземането на решения за препращане по маршрута. Маршрутите се определят от префикса за маршрутизиране в дейтаграмите. Поради това процесът на маршрутизиране може да стане сложен. Но със скоростта на светлината (или почти с такава) интелигентността на маршрутизацията определя най-добрия маршрут и всички части на дейтаграмата и дейтаграмата в крайна сметка пристигат до местоназначението си

IP пакети

IP пакетите или дейтаграмите се състоят от две части. Първата част е заглавието, което е като етикет върху плик. Втората част е полезният товар, който е като писмото в плика. Заглавието съдържа IP адресите на източника и дестинацията, както и някои допълнителни данни. Тази информация се нарича метаданни и се отнася за самия пакет. Поставянето на данни в пакет със заглавие е капсулиране.

Маршрутизиране

Всеки компютър в мрежата извършва някакъв вид маршрутизация. Специализираните компютри разговарят помежду си, за да разберат къде да изпратят пакетите. Тези компютри се наричат маршрутизатори и разговарят чрез протоколи за маршрутизация.

По време на всеки скок от пътя на пакета компютърът прочита заглавието. Компютърът вижда IP адреса на местоназначението и решава къде да изпрати пакета.

Надеждност

ARPANET, ранният предшественик на интернет, е проектиран така, че да оцелее при ядрена война. Ако един компютър бъде унищожен, комуникацията между всички останали компютри ще продължи да функционира. Компютърните мрежи все още са проектирани по същия начин.

Компютрите, които разговарят помежду си, изпълняват "интелигентните" функции, за да се опростят компютърните мрежи. Крайните възли ще проверяват за грешки вместо централен орган. Поддържането на "умните" неща в крайните компютри или възли следва принципа "от край до край".

Интернет протоколът изпраща пакети, без да гарантира, че те ще пристигнат безопасно. Това е доставка при най-добро усилие и е ненадеждна. Пакетите могат да се объркат, да се загубят, да се дублират или да се получат в различен ред. Протоколите от по-високо ниво, като например Протоколът за контрол на предаването (TCP), гарантират, че пакетите се доставят правилно. IP също така е без връзка, така че не проследява комуникациите.

Интернет протокол версия 4 (IPv4) използва контролна сума за проверка за грешки в IP заглавието. Всяка контролна сума е уникална за комбинацията източник/насочване. Възелът за маршрутизация генерира нова контролна сума, когато получи пакет. Ако новата контролна сума се различава от старата, маршрутизиращият възел разбира, че пакетът е лош и го изхвърля. IPv6 предполага, че друг протокол ще проверява за грешки и пропуска контролната сума. Това се прави с цел подобряване на производителността.

История

През 1974 г. Институтът на инженерите по електротехника и електроника публикува документ, наречен "Протокол за комуникация в пакетни мрежи". Документът описва начин, по който компютрите могат да разговарят помежду си, използвайки комутация на пакети. Голяма част от тази идея беше "Програмата за управление на предаването". Програмата за контрол на предаването беше твърде голяма, затова се раздели на TCP и IP. Този модел сега се нарича "Модел на интернет на Министерството на отбраната и пакет от интернет протоколи" или "Модел TCP/IP".

Версии 0-3 на IP са експериментални и се използват между 1977 и 1979 г.

IPv4 адресите ще се изчерпят, тъй като броят на възможните адреси е краен. За да реши този проблем, IEEE създаде IPv6, който има още повече адреси. Докато IPv4 има 4,3 милиарда адреса, IPv6 има 340 милиарда от тях. Това означава, че IPv6 адресите никога няма да свършат. IPv5 беше запазен за протокола Internet Stream Protocol, който се използваше само експериментално.