Internet Explorer | серия графични уеб браузъри, създадени от Microsoft

История

Проектът Internet Explorer е стартиран през лятото на 1994 г. от Томас Риърдън, като е използван изходен код от Spyglass, Inc. Mosaic, ранен комерсиален уеб браузър с официални връзки с пионерския браузър Mosaic на NCSA. В края на 1994 г. Майкрософт лицензира Spyglass Mosaic срещу тримесечна такса плюс процент от приходите на Майкрософт, които не са свързани с Windows, за софтуера. Въпреки че носи име, сходно с NCSA Mosaic, Spyglass Mosaic е използвал оскъдно изходния код на NCSA Mosaic.

Internet Explorer 1

Internet Explorer 1 дебютира на 16 август 1995 г. Той представляваше преработена версия на Spyglass Mosaic, която Microsoft беше лицензирала, както много други компании, които започнаха разработката на браузъри, от Spyglass Inc. Той се предлагаше с Microsoft Plus! за Windows 95 и с OEM версията на Windows 95. Той беше инсталиран като част от комплекта за стартиране на Интернет в Plus!. Екипът на Internet Explorer започна с около шест души в началото на разработката. Internet Explorer 1.5 беше пуснат няколко месеца по-късно за Windows NT и добави поддръжка за основно визуализиране на таблици. Въпреки това, включвайки го безплатно в своята операционна система, те не трябваше да плащат лицензионни такси на Spyglass Inc, което доведе до съдебно дело и уреждане на спора в размер на няколко милиона щатски долара.

Internet Explorer 2

Internet Explorer 2 беше пуснат за Windows 95, Windows NT 3.5 и NT 4.0 на 24 август 1996 г. (след бета версия 2.0 през ноември 1995 г.). Той включваше поддръжка на SSL, бисквитки, VRML, RSA и интернет нюзгрупи. Версия 2 беше и първата версия за Windows 3.1 и Macintosh System 7.0.1 (PPC или 68k), въпреки че версията за Mac беше пусната едва през януари 1996 г. за PPC и през април за 68k. Версия 2.1 за Mac излезе през август 1996 г., въпреки че по това време Windows вече получаваше версия 3.0. В началото на 1996 г. версия 2 беше включена в Windows 95 OSR 1 и Internet Starter Kit на Microsoft за Windows 95. Тя стартира с дванадесет езика, включително английски, но до април 1996 г. броят им се разширява до 24, 20 и 9 съответно за Win 95, Win 3.1 и Mac. Версията 2.0i поддържаше двубайтови набори от символи.

Internet Explorer 3

Internet Explorer 3 беше пуснат на 13 август 1996 г. и стана много по-популярен от своите предшественици. Internet Explorer 3 беше първият голям браузър с поддръжка на CSS, въпреки че тази поддръжка беше само частична. Той също така въведе поддръжка на ActiveX контроли, Java аплети, вградена мултимедия и системата PICS за метаданни на съдържанието. Версия 3 се предлагаше и в комплект с Internet Mail and News, NetMeeting и ранна версия на адресната книга на Windows, а самата тя беше включена в Windows 95 OSR 2. Версия 3 се оказа първата по-популярна версия на Internet Explorer, което доведе до повишено внимание към нея. В месеците след пускането ѝ изследователи и хакери откриха редица уязвимости в сигурността и поверителността. Тази версия на Internet Explorer е първата, която има логото "синьо е". Екипът на Internet Explorer се състоеше от приблизително 100 души по време на разработката в продължение на три месеца. Първата голяма дупка в сигурността на IE - дупката на Princeton Word Macro Virus - е открита на 22 август 1996 г. в IE3. Обратната съвместимост беше решена, като се позволи на потребителите, които са преминали към IE3, да продължат да използват последния IE, тъй като при инсталацията предишната версия беше конвертирана в отделна директория.

Internet Explorer 4

Internet Explorer 4, пуснат през септември 1997 г., задълбочи нивото на интеграция между уеб браузъра и операционната система. Инсталирането на версия 4 на машина с Windows 95 или Windows NT 4 и избирането на Windows Desktop Update ще доведе до това, че традиционният Windows Explorer също ще бъде заменен с версия, по-близка до интерфейса на уеб браузър, както и че самият работен плот на Windows ще бъде включен в уеб чрез Active Desktop. Интеграцията с Windows обаче беше подложена на многобройни критики по отношение на опаковките (вж. делото "Съединените щати срещу Microsoft"). Тази опция вече не се предлагаше в инсталаторите на по-късните версии на Internet Explorer, но не се премахваше от системата, ако вече беше инсталирана. Internet Explorer 4 въведе поддръжка на групова политика, позволяваща на компаниите да конфигурират и заключват много аспекти от конфигурацията на браузъра, както и поддръжка на офлайн сърфиране. Internet Mail and News беше заменен с Outlook Express, а Microsoft Chat и подобреният NetMeeting също бяха включени. Тази версия беше включена и в Windows 98. Бяха добавени нови функции, които позволяват запазване и извличане на публикации във форми за коментари, които все още не се използват днес. Internet Explorer 4.5 предлагаше нови функции, като например по-лесно 128-битово криптиране. Той също така предложи драстично подобрение на стабилността в сравнение с предишните версии, особено версията за 68k, която беше особено склонна към замръзване.

История на пазарния дял за февруари 2005 г.

IE4 - .07%

IE5 - 6,17%

IE6 - 82,79%

Internet Explorer 5

Internet Explorer 5 е пуснат на пазара на 18 март 1999 г., по-късно е включен в Windows 98 Second Edition и идва с Office 2000. Създаването на Internet Explorer 5 беше още една значителна версия, която поддържаше двупосочен текст, рубинени символи, XML, XSLT и възможност за запазване на уеб страници във формат MHTML. IE5 се предлагаше в комплект с Outlook Express 5. Също така, с пускането на Internet Explorer 5.0, Microsoft пусна първата версия на XMLHttpRequest, давайки началото на Ajax (въпреки че терминът "Ajax" беше създаден едва години по-късно). Тя беше последната с 16-битова версия. Internet Explorer 5.01, версия за отстраняване на грешки, беше пусната през декември 1999 г. Windows 2000 включва тази версия. Internet Explorer 5.5 последва през юли 2000 г., като подобри възможностите за преглед на печата, поддръжката на CSS и HTML стандартите и API за разработчици; тази версия беше включена в комплекта на Windows Me. Въпреки това версия 5 беше последната версия за Mac и UNIX. Версия 5.5 беше последната, която имаше режим на съвместимост, който позволяваше Internet Explorer 4 да се стартира успоредно с версия 5.x. Екипът на IE се състоеше от над 1000 души към 1999 г., като финансирането беше от порядъка на 100 милиона щатски долара годишно.

История на пазарния дял за октомври 2008 г.

IE4 - 0,01%

IE5 - 0,20%

IE6 - 37,01%

IE7 - 35,81%

Internet Explorer 6

Internet Explorer 6 беше пуснат на 27 август 2001 г., няколко месеца преди Windows XP. Тази версия включваше подобрения на DHTML, ограничени по съдържание редови рамки и частична поддръжка на CSS ниво 1, DOM ниво 1 и SMIL 2.0. Двигателят MSXML също беше актуализиран до версия 3.0. Другите нови функции включваха нова версия на Internet Explorer Administration Kit (IEAK), лента Media bar, интеграция с Windows Messenger, събиране на грешки, автоматично оразмеряване на изображения, P3P и нов външен вид и усещане, който съответстваше на визуалния стил Luna на Windows XP, когато се използваше в Windows XP. Internet Explorer 6.0 SP1 предлагаше няколко подобрения на сигурността и съвпадна с издаването на кръпките за Windows XP SP1. През 2002 г. протоколът Gopher беше деактивиран и поддръжката му отпадна в Internet Explorer 7. Internet Explorer 6.0 SV1 излезе на 6 август 2004 г. за Windows XP SP2 и предложи различни подобрения в сигурността и нови цветни бутони на потребителския интерфейс. IE6 актуализира оригиналното лого "синьо e" към по-светло синьо и по-триизмерен вид. Microsoft вече счита IE6 за остарял продукт и препоръчва на потребителите да преминат към IE8. Въпреки това много корпоративни ИТ потребители не са извършили обновяване.

Internet Explorer 7

Internet Explorer 7 беше пуснат на 18 октомври 2006 г. Той включва поправки на грешки, подобрения в поддръжката на уеб стандарти, браузване в табове с преглед и управление на табовете, поле за търсене с множество двигатели, четец на уеб емисии, поддръжка на интернационализирани имена на домейни (IDN), поддръжка на сертификати с разширено валидиране и антифишинг филтър. С IE7 Internet Explorer е отделен от обвивката на Windows - за разлика от предишните версии контролът Internet Explorer ActiveX не се хоства в процеса Windows Explorer, а се изпълнява в отделен процес Internet Explorer. Той е включен в Windows Vista и Windows Server 2008 и е наличен за Windows XP Service Pack 2 и по-нови версии, както и за Windows Server 2003 Service Pack 1 и по-нови версии. Първоначалната версия на Internet Explorer 7 изискваше компютърът да премине проверка за валидиране на Windows Genuine Advantage преди инсталиране, но на 5 октомври 2007 г. Microsoft премахна това изискване. Както показват някои статистически данни, към средата на 2008 г. пазарният дял на Internet Explorer 7 надхвърля този на Internet Explorer 6 в редица региони. За разлика от други версии на Internet Explorer, тази версия на Internet Explorer ще се поддържа до 10 октомври 2023 г., отбелязвайки окончателния край на Internet Explorer след 28 години, 1 месец и 14 дни.

Internet Explorer 8

Internet Explorer 8 беше пуснат на 19 март 2009 г. Той се разработваше най-късно от август 2007 г. На 5 март 2008 г. първата публична бета версия (Beta 1) беше пусната за широката общественост. На 27 август 2008 г. е пусната втората публична бета версия (Beta 2). Поддържа се в Windows XP SP2 и SP3, Windows Server 2003 SP2, Windows Vista, Windows 7 и Windows Server 2008 както на 32-битови, така и на 64-битови архитектури. Internet Explorer 8 (IE8) RC1 беше пуснат на 26 януари 2009 г. Internet Explorer 8 "Final" беше пуснат на 19 март 2009 г. Сигурността, лекотата на използване и подобренията в поддръжката на RSS, CSS и Ajax са приоритетите на Microsoft за IE8. Той включва много по-стриктно спазване на уеб стандартите, включително планирано пълно съответствие с Cascading Style Sheets 2.1 за изходната версия. Всички тези промени позволяват на Internet Explorer 8 да премине успешно теста Acid2. Въпреки това, за да се предотвратят проблеми със съвместимостта, IE8 включва и поведението на визуализация на IE7. Сайтовете, които очакват странностите на IE7, могат да деактивират нарушаващите промените на IE8, като включат метаелемент в раздела HEAD на HTML документа. IE8 включва и многобройни подобрения в поддръжката на JavaScript, както и подобрения в производителността, въпреки че все още не е преминал успешно теста Acid3, като версия 8.0 е получила оценка 20/100. Тя включва поддръжка на Accelerators - които позволяват да се извикват поддържани уеб приложения, без да се налага изрично да се преминава към тях - и WebSlices - които позволяват да се абонират и наблюдават части от страница от преработената лента с предпочитания. Други функции включват InPrivate функции за поверителност и SmartScreen филтър за фишинг.

Internet Explorer 9

Internet Explorer 9 беше пуснат на 14 март 2011 г. Той ще има пълна или почти пълна поддръжка на всички селектори CSS 3, свойството border-radius CSS 3, по-бърз JavaScript, вградени цветови профили ICC v2 или v4 и хардуерно ускорено рендиране с помощта на Direct2D и DirectWrite. Microsoft потвърди, че ще се поддържа и Web Open Font Format (WOFF). WOFF е "силен фаворит" за стандартизация от работната група за уеб шрифтове на W3C. Предполага се, че IE9 ще отстрани много проблеми с Internet Explorer, включително поддръжката на стандартното CSS3 свойство border-radius, което означава, че хората, използващи IE9, ще могат да виждат заоблени ъгли, така както го правят хората, използващи Firefox.

Microsoft продължава да омаловажава значението на преминаването на теста Acid3, но спекулациите, че IE9 ще поддържа препоръката SVG на W3C, се разпалиха, когато Microsoft обяви, че се е присъединила към работната група SVG. На MIX 10 беше пусната първата версия на IE9 Platform Preview, която включваше поддръжка на CSS3 и SVG, нов JScript енджин, наречен Chakra, и резултат от 55/100 точки на теста Acid3, което е повече от 20/100 точки за IE8. На 5 май 2010 г. беше пуснат вторият IE9 Platform Preview, който имаше резултат 68/100 на теста Acid3 и по-бърза производителност на WebKit SunSpider JavaScript бенчмарк от първия IE9 Platform Preview. На 23 юни 2010 г. беше пуснат третият IE9 Platform Preview, който получи 83/100 точки на теста Acid3 и въведе поддръжка на елементите <audio>, <video> и <canvas> и WOFF. На 4 август 2010 г. беше пуснат четвъртият IE9 Platform Preview, който има резултат 95/100 на теста Acid3 и по-бърз JScript енджин от третия IE9 Platform Preview. Окончателната версия на IE9 се очаква да бъде пусната през 2011 г. Беше обещана и поддръжка на видео и аудио таговете на HTML5. Някои експерти от бранша прогнозират, че Microsoft ще пусне IE9 като основна извънборсова версия, която не е обвързана с конкретна версия на Windows. Според страницата за тестово шофиране на Internet Explorer 9,

"Тест на Internet Explorer 9". microsoft.com. Архивирано от оригинала на 26 септември 2010 г. Системните изисквания за IE9 са Windows Vista SP2 (с Platform Upgrade и IE8) или Windows 7. На 12 август 2010 г. Microsoft обяви, че публичната бета версия на IE9 ще бъде пусната на 15 септември 2010 г. на специално събитие в Сан Франциско, свързано с идеята за "красотата на мрежата". Беше потвърдено също така, че браузърът ще функционира само с Windows Vista и Windows 7. На 15 септември 2010 г. Microsoft пусна IE9 Public Beta.

Internet Explorer 10

Internet Explorer 10 не работи с Windows Vista, а само с Windows 7 и бъдеща версия на операционната система Windows.

Internet Explorer 10 беше пуснат заедно с Windows 8 през 2012 г. Потребителите на Windows 7 могат да изтеглят тази версия от февруари 2013 г.

Internet Explorer 11

Internet Explorer 11 беше пуснат през октомври 2013 г. Това е последната версия на Internet Explorer. Вместо да пусне следващата версия на Internet Explorer, Internet Explorer 12, Microsoft пусна новия уеб браузър, Microsoft Edge, на 29 април 2015 г. От Windows 10, Windows Server 2016 и Windows Server 2019 е наличен Internet Explorer 11, но той не е инсталиран по подразбиране, тъй като вграденият уеб браузър в тези операционни системи е Microsoft Edge. Въпреки това Internet Explorer 11 е вграден в Windows 10 IoT Enterprise LTSC/LTSB, което е серия а издания на Windows 10, пуснати за първи път през 2016 г., а последното издание на Windows 10 LTSC е пуснато през 2021 г. На 15 юни 2022 г. Internet Explorer беше премахнат в съдържащите се версии на Windows 10, Windows Server 2016 и Windows Server 2019, но единствените издания на Windows 10, които ще продължат да получават Internet Explorer 11, са Windows 10 IoT Enterprise LTSC (първо име Windows 10 IoT Enterprise LTSB). С излизането на Windows 11 и Windows Server 2022 Internet Explorer 11 вече не е съвместим с тези операционни системи.

 
Делът на използване на Internet Explorer, 1994-2010 г.  

Функции

Internet Explorer е проектиран за разглеждане на широк набор от уеб страници и за предоставяне на определени функции в операционната система, включително Microsoft Update. По време на разцвета на войната на браузърите Internet Explorer измести Netscape едва когато навакса технологично, за да поддържа прогресивните функции по онова време.

Подкрепа за стандартите

Internet Explorer, използвайки енджина за оформление Trident:

• поддържа HTML 4.01, CSS Level 1, XML 1.0 и DOM Level 1 с малки пропуски в изпълнението.
• напълно поддържа XSLT 1.0, както и остарелия диалект на Microsoft на XSLT, често наричан WD-xsl, който е слабо базиран на работния проект на W3C за XSL от декември 1998 г. Поддръжката на XSLT 2.0 е в бъдеще: полуофициални блогъри на Microsoft посочват, че разработката е в ход, но не са обявени дати.
• Поддържа частично CSS Level 2 и DOM Level 2, като има сериозни пропуски в прилагането и проблеми със съответствието. Почти пълно съответствие с CSS 2.1 е добавено в изданието на Internet Explorer 8.
• не поддържа XHTML, въпреки че може да визуализира XHTML документи, създадени в съответствие с принципите за съвместимост с HTML и подавани с MIME тип text/html.
• не поддържа SVG в нито една версия.

Internet Explorer използва DOCTYPE sniffing, за да избере между стандартен режим и режим "quirks mode", в който умишлено имитира нестандартното поведение на старите версии на MSIE за визуализиране на HTML и CSS на екрана (Internet Explorer винаги използва стандартен режим за печат). Той също така предоставя свой собствен диалект на ECMAScript, наречен JScript.

Internet Explorer беше подложен на критика от W3C заради ограничената поддръжка на SVG, насърчавана от W3C.

Нестандартни разширения

Internet Explorer въведе редица собствени разширения на много от стандартите, включително HTML, CSS и DOM. Това доведе до редица уебстраници, които изглеждат повредени в уеббраузъри, отговарящи на стандартите, и въведе необходимостта от режим "quirks mode", който да позволява изобразяването на неправилни елементи, предназначени за Internet Explorer, в тези други браузъри.

Internet Explorer е въвел редица разширения на JScript, които са възприети от други браузъри. Те включват свойството innerHTML, което връща HTML низ в рамките на даден елемент; обекта XMLHttpRequest, който позволява изпращането на HTTP заявка и получаването на HTTP отговор; и атрибута designMode на обекта contentDocument, който позволява редактиране на богат текст на HTML документи. Някои от тези функционалности не бяха възможни до въвеждането на методите на W3C DOM. Разширението на символа Ruby към HTML е прието като модул и в W3C XHTML 1.1, въпреки че не се среща във всички версии на W3C HTML.

Microsoft представи няколко други функции на IE за разглеждане от W3C за стандартизиране. Сред тях са CSS свойството "behavior", което свързва HTML елементите с JScript поведения (известни като HTML Components, HTC); профилът HTML+TIME, който добавя поддръжка на синхронизация на времето и медиите към HTML документите (подобно на W3C XHTML+SMIL); и файловият формат за векторна графика VML. Всички те обаче бяха отхвърлени, поне в първоначалните си форми. Впоследствие обаче VML беше комбиниран с PGML (предложен от Adobe и Sun), в резултат на което се получи одобреният от W3C формат SVG, който понастоящем е един от малкото формати за векторни изображения, използвани в интернет, и който IE вече е почти единственият, който не поддържа.

Други нестандартни поведения включват: поддръжка на вертикален текст, но в синтаксис, различен от препоръката на W3C CSS3; поддръжка на различни ефекти за изображения и преходи на страници, които не се срещат в W3C CSS; поддръжка на замаскиран скриптов код, по-специално JScript.Encode(). Поддръжка за вграждане на EOT шрифтове в уеб страници.

Favicon

Иконата favicon (съкращение от "икона на любими"), въведена от Internet Explorer, вече се поддържа и разширява и в други браузъри. Тя позволява на уеб страниците да посочват изображение с размер 16 на 16 пиксела за използване в отметките. В IE поддръжката беше и все още е осигурена само за оригиналния формат ICO на Windows; в другите браузъри тя вече е разширена до други видове изображения, като PNG и GIF.

Използваемост и достъпност

Internet Explorer използва рамката за достъпност, предоставена в Windows. Internet Explorer е също така потребителски интерфейс за FTP, с операции, подобни на тези на Windows Explorer. Блокирането на изскачащи прозорци и сърфирането в табове са добавени съответно в Internet Explorer 6 и Internet Explorer 7. Сърфирането в табове може да бъде добавено и в по-старите версии чрез инсталиране на MSN Search Toolbar или Yahoo Toolbar.

Кеш

Internet Explorer кешира посетеното съдържание в папката Temporary Internet Files, за да позволи по-бърз достъп (или офлайн достъп) до посетени преди това страници. Съдържанието се индексира във файл с база данни, известен като Index.dat. Съществуват множество файлове Index.dat, които индексират различно съдържание - посетено съдържание, уеб канали, посетени URL адреси, бисквитки и др.

Преди IE7 изчистването на кеша изчистваше индекса, но самите файлове не бяха надеждно премахнати, което представляваше потенциален риск за сигурността и поверителността. В IE7 и по-новите версии при изчистване на кеша файловете на кеша се премахват по-надеждно, а файлът index.dat се презаписва с нулеви байтове.

Групова политика

Internet Explorer може да се конфигурира напълно с помощта на груповата политика. Администраторите на домейни на Windows Server могат да прилагат и налагат разнообразни настройки, които засягат потребителския интерфейс (като например деактивиране на елементи от менюто и отделни опции за конфигуриране), както и основните функции за сигурност, като например изтегляне на файлове, конфигуриране на зони, настройки за всеки сайт, поведение на ActiveX контрола и други. Настройките на политиката могат да се конфигурират за всеки потребител и за всяка машина. Internet Explorer поддържа и интегрирано удостоверяване на автентичността на Windows.

 

Архитектура

Internet Explorer използва компонентна архитектура, изградена на базата на технологията COM (Component Object Model). Тя се състои от няколко основни компонента, всеки от които се съдържа в отделна библиотека за динамично свързване (DLL) и разкрива набор от програмни интерфейси COM, разположени в главния изпълним файл на Internet Explorer, iexplore.exe:

• WinInet.dll е обслужващият протокол за HTTP, HTTPS и FTP. Той обработва цялата мрежова комуникация по тези протоколи.
• URLMon.dll отговаря за обработката на типовете MIME и изтеглянето на уеб съдържание и осигурява безопасна за нишки обвивка около WinInet.dll и други реализации на протоколи.
• В MSHTML.dll се намира енджинът за визуализация Trident, въведен в Internet Explorer 4, който отговаря за показването на страниците на екрана и обработката на модела на обекта на документа на уеб страниците. MSHTML.dll анализира HTML/CSS файла и създава вътрешното DOM дърво на представянето му. Той също така разкрива набор от API за проверка по време на изпълнение и модифициране на DOM дървото. Дървото DOM се обработва допълнително от механизъм за оформление, който след това визуализира вътрешното представяне на екрана.
• IEFrame.dll съдържа потребителския интерфейс и прозореца на IE в Internet Explorer 7 и по-нови версии.
• ShDocVw.dll осигурява функциите за навигация, локално кеширане и история за браузъра.
• BrowseUI.dll отговаря за потребителския интерфейс на браузъра, включително хромата на браузъра, в която се намират всички менюта и ленти с инструменти.

Internet Explorer не включва никакви собствени функции за писане на скриптове. По-скоро MSHTML.dll разкрива API, който позволява на програмиста да разработи среда за скриптове, която да бъде включена и да има достъп до дървото DOM. Internet Explorer 8 включва свързвания за Active Scripting engine, който е част от Microsoft Windows и позволява всеки език, реализиран като модул Active Scripting, да се използва за скриптиране от страна на клиента. По подразбиране са предоставени само модулите JScript и VBScript; могат да се използват и реализации на трети страни, като ScreamingMonkey (за поддръжка на ECMAScript 4). Microsoft предоставя и изпълнителното време Microsoft Silverlight, което позволява използването на CLI езици, включително DLR-базирани динамични езици като IronPython и IronRuby, за скриптове от страна на клиента.

В Internet Explorer 8 се въвеждат някои важни архитектурни промени, наречени Loosely Coupled IE (LCIE). LCIE разделя процеса на главния прозорец (frame process) от процесите, в които се хостват различните уеб приложения в различните табове (tab processes). Процесът на рамката може да създава множество процеси на табовете, всеки от които може да бъде с различно ниво на цялостност; всеки процес на таба може да хоства множество уеб сайтове. Процесите използват асинхронна междупроцесна комуникация, за да се синхронизират. Обикновено за всички уебсайтове има един рамков процес. В Windows Vista с включен защитен режим обаче отварянето на привилегировано съдържание (например локални HTML страници) ще създаде нов процес на раздела, тъй като той няма да бъде ограничен от защитения режим.

 
Архитектурата на IE8. Предишните версии имаха подобна архитектура, с изключение на това, че и табовете, и потребителският интерфейс бяха в рамките на един и същи процес. Следователно всеки прозорец на браузъра можеше да има само един "процес с табове".  

Разширяемост

Internet Explorer разкрива набор от интерфейси на модела COM (Component Object Model), които позволяват на други компоненти да разширяват функционалността на браузъра. Разширяемостта се разделя на два вида: Разширяемост на браузъра и разширяемост на съдържанието. Интерфейсите за разширяемост на браузъра могат да се използват за включване на компоненти за добавяне на записи в контекстното меню, ленти с инструменти, елементи от менюто или помощни обекти на браузъра (BHO). BHO се използват за разширяване на набора от функции на браузъра, докато другите опции за разширяемост се използват за разкриване на функцията в потребителския интерфейс. Интерфейсите за разширяемост на съдържанието се използват от различни обработчици на типове съдържание за добавяне на поддръжка за неродствени формати на съдържание. BHO не само имат неограничен достъп до Internet Explorer DOM и модела на събитията, но и до файловата система, регистъра и други компоненти на операционната система. Разширяемостта на съдържанието може да бъде както по отношение на активни документи (Doc Objects) (например SVG или MathML), така и по отношение на ActiveX контроли. Контролите ActiveX се използват за обработчици на съдържание, които визуализират съдържание, вградено в HTML страница (напр. Adobe Flash или Microsoft Silverlight). Doc обекти се използват, когато типът съдържание няма да бъде вграден в HTML (например Microsoft Word, PDF или XPS). Всъщност самият енджин за рендиране на Trident е изложен като Doc обект, така че HTML сам по себе си се третира като Active Document.

Компонентите на добавките към Internet Explorer работят със същите привилегии като самия браузър, за разлика от скриптовете от страна на клиента, които имат много ограничен набор от привилегии. Добавките могат да се инсталират локално или директно от уеб сайт. Тъй като добавките имат по-привилегирован достъп до системата, злонамерени добавки могат да бъдат и са били използвани за компрометиране на сигурността на системата. Internet Explorer 6 Service Pack 2 и нататък предоставя различни защити срещу това, включително мениджър на добавките за контрол на ActiveX контроли и Browser Helper Objects и режим на работа "Без добавки", както и по-големи ограничения за сайтовете, инсталиращи добавки.

Самият Internet Explorer може да бъде хостван от други приложения чрез набор от COM интерфейси. Това може да се използва за вграждане на функционалността на браузъра в приложението. Освен това хостващото приложение може да избере да хоства само енджина за рендиране MSHTML.dll, а не целия браузър.

Вижте също: Обектен модел на компонента и помощен обект на браузъра
 

Сигурност

Internet Explorer използва зонално базирана рамка за сигурност, която групира сайтове въз основа на определени условия, включително дали става въпрос за интернет или интранет сайт, както и за редактируем от потребителя бял списък. Ограниченията за сигурност се прилагат за всяка зона; всички сайтове в зоната са обект на ограниченията.

Internet Explorer от версия 6 SP2 нататък използва услугата Attachment Execution Service на Microsoft Windows, за да маркира изпълними файлове, изтеглени от интернет, като потенциално опасни. Достъпът до файлове, маркирани като такива, ще накара потребителя да вземе изрично решение за доверие, за да изпълни файла, тъй като изпълнимите файлове, идващи от интернет, могат да бъдат потенциално опасни. Това помага за предотвратяване на случайното инсталиране на зловреден софтуер.

Internet Explorer 7 въведе филтър за фишинг, който ограничава достъпа до фишинг сайтове, освен ако потребителят не отмени решението. Във версия 8 той също така блокира достъпа до сайтове, за които е известно, че са носители на зловреден софтуер. Изтеглените файлове също се проверяват, за да се види дали за тях е известно, че са заразени със зловреден софтуер.

В Windows Vista Internet Explorer по подразбиране работи в т.нар. защитен режим, в който правата на самия браузър са силно ограничени - той не може да извършва никакви промени в цялата система. По желание може да се изключи този режим, но това не е препоръчително. Това също така ефективно ограничава привилегиите на всички добавки. В резултат на това, дори и браузърът или някоя добавка да бъдат компрометирани, щетите, които може да причини пробивът в сигурността, са ограничени.

Пачове и актуализации на браузъра се пускат периодично и се предоставят чрез услугата Windows Update, както и чрез автоматичните актуализации. Въпреки че продължават да се пускат пачове за сигурност за редица платформи, повечето допълнения към функциите и подобрения в инфраструктурата за сигурност се предоставят само на операционни системи, които са във фазата на основна поддръжка на Microsoft.

На 16 декември 2008 г. Trend Micro препоръча на потребителите да преминат към конкурентни браузъри, докато не бъде пусната извънредна кръпка за IE, за да се отстрани потенциален риск за сигурността, който "може да позволи на външни потребители да поемат контрол над компютъра на дадено лице и да откраднат паролите му". Представители на Microsoft се противопоставиха на тази препоръка, като заявиха, че "0,02 % от интернет сайтовете" са засегнати от дефекта.

На 17 декември 2008 г. бе публикувана поправка на горепосочения проблем със сигурността, като бе пусната актуализация на сигурността за Internet Explorer KB960714, която е достъпна от уебстраницата на Microsoft Windows Update. От Microsoft заявиха, че тази актуализация отстранява риска за сигурността, открит от Trend Micro предишния ден.

Уязвимости в сигурността

Вижте също: Сравнение на уеб браузъри#Уязвимости

Internet Explorer е бил обект на много уязвимости и проблеми със сигурността: Голяма част от шпионския софтуер, рекламния софтуер и компютърните вируси в интернет са възможни благодарение на използваеми грешки и недостатъци в архитектурата на сигурността на Internet Explorer, като понякога за инсталирането им не е необходимо нищо повече от разглеждане на злонамерена уебстраница. Това е известно като "drive-by install". Съществуват и опити да се подведе потребителят да инсталира злонамерен софтуер, като се представи погрешно истинското предназначение на софтуера в раздела за описание на ActiveX предупреждение за сигурност.

Редица пропуски в сигурността, засягащи IE, не са възникнали в самия браузър, а в използваните от него добавки, базирани на ActiveX. Тъй като добавките имат същите привилегии като IE, пропуските могат да бъдат също толкова критични, колкото и пропуските в браузъра. Това доведе до критикуване на архитектурата, базирана на ActiveX, че е склонна към грешки. Към 2005 г. някои експерти поддържаха тезата, че опасностите от ActiveX са преувеличени и че са налице предпазни мерки. През 2006 г. нови техники, използващи автоматизирано тестване, откриха повече от сто уязвимости в стандартните компоненти на Microsoft ActiveX. Функциите за сигурност, въведени в наскоро пуснатия тогава Internet Explorer 7, смекчиха някои от тези уязвимости.

През 2008 г. в Internet Explorer бяха публикувани редица уязвимости в сигурността. Според проучване на фирмата за проучвания в областта на сигурността Secunia Microsoft не е реагирала толкова бързо, колкото конкурентите си, при отстраняването на дупки в сигурността и предоставянето на кръпки. Фирмата съобщава и за 366 уязвимости в контролите ActiveX, което е увеличение спрямо предходната година.

Според най-новата информация Secunia съобщава, че в IE6 има 24 известни непоправени уязвимости, в IE7 - 11, а в IE8 - 4. Най-сериозните непоправени уязвимости в препоръките на Secunia, засягащи Microsoft Internet Explorer 6.x, 7.x и 8.x с приложени всички поправки на производителя, са оценени като изключително критични. Най-старите известни непоправени уязвимости за IE6, IE7 и IE8 датират съответно от 7 ноември 2003 г., 6 юни 2006 г. и 26 февруари 2007 г.

Според най-новата информация фирмата за проучвания в областта на сигурността SecurityFocus съобщава, че в IE6 има 396 известни непоправени уязвимости, в IE7 - 22, а в IE8 - 25. Най-старите известни непоправени уязвимости за IE6, IE7 и IE8 датират съответно от 20 ноември 2000 г., 17 май 2007 г. и 11 април 2009 г.

Уязвимост, използвана при атаки срещу американски фирми

В съобщение от 14 януари 2010 г. Microsoft съобщи, че нападателите, които са се насочили към Google и други американски компании, са използвали софтуер, който използва дупка в сигурността в Internet Explorer, която вече е била поправена. Уязвимостта е засегнала Internet Explorer 6, IE7 и IE8 в Windows 7, Vista, Windows XP, Server 2003 и Server 2008 R2, както и IE 6 Service Pack 1 в Windows 2000 Service Pack 4.

Германското правителство предупреди потребителите да не използват Internet Explorer и препоръча да преминат към алтернативен уеб браузър поради описаната по-горе голяма дупка в сигурността, която е била използвана в Internet Explorer. Австралийското и френското правителство издадоха подобно предупреждение няколко дни по-късно. Първият браузър, който те препоръчаха, беше Mozilla Firefox, последван от Google Chrome.

 

Приемане на пазара и дял на използване

Вижте също: Дял на използване на уеб браузъри

Процентът на приемане на Internet Explorer изглежда е тясно свързан с този на Microsoft Windows, тъй като това е уеб браузърът по подразбиране, който се предлага с Windows. След интегрирането на Internet Explorer 2.0 в Windows 95 OSR 1 през 1996 г. и особено след пускането на версия 4.0, приемането се ускори значително: от под 20 % през 1996 г. до около 40 % през 1998 г. и над 80 % през 2000 г.

В статия на CNN при пускането на Internet Explorer 4 се отбелязва: "Internet Explorer на Microsoft си пробива път и според различни оценки делът му на пазара на браузъри е 30-35%, а преди година беше около 10%." До 2002 г. Internet Explorer почти напълно измести основния си конкурент Netscape и доминираше на пазара с до 95 % пазарен дял.

След като в края на 90-те години на миналия век Internet Explorer спечели войната за браузъри, той почти напълно доминира на пазара на браузъри. След като през 2002 г. и 2003 г. той достигна най-високата си стойност от около 95 %, оттогава пазарният му дял намалява с бавни, но стабилни темпове. Това се дължи главно на приемането на Mozilla Firefox, който според статистиката в момента е най-значителната конкуренция. Въпреки това Internet Explorer остава доминиращият уеб браузър с дял на използване в световен мащаб от около 60 % (макар че измерванията варират). Употребата е по-висока в Азия и по-ниска в Европа.

В началото на 2005 г. Firefox 1.0 изпревари Internet Explorer 5 с пазарен дял от около 8%. При пускането на Internet Explorer 7 през октомври 2006 г. в една статия се отбелязва, че "IE6 е имал лъвския пай от пазара на браузъри със 77,22%. Internet Explorer 7 е достигнал 3,18 %, а Firefox 2.0 - 0,69 %."

Internet Explorer 7 беше пуснат едновременно с Firefox 2.0 и до ноември 2006 г. изпревари Firefox 1.x с приблизително 9% пазарен дял. Към януари 2007 г. Firefox 2.0 изпреварва 1.x, но IE7 изпреварва IE6 едва през декември 2007 г. Към януари 2008 г. пазарният дял на съответните им версии е 43% IE7, 32% IE6, 16% FF2, 4% Safari 3, а на версиите FF1.x и IE5 - по-малко от половин процент.

Приблизително използване във времето въз основа на различни броячи на дяловете на използване, осреднени за цялата година, за четвъртото тримесечие или за последния месец на годината, в зависимост от наличието на справка.

Преглед на историята на пазарния дял по години и версии

Приблизително използване във времето въз основа на различни броячи на дяловете на използване, осреднени за цялата година, за четвъртото тримесечие или за последния месец на годината, в зависимост от наличието на справка. През 2003 г. IE е достигнал своя връх с 94 % от световните интернет браузъри, но през 2004 г. започва да спада и след това през 2011 г. достига най-ниското си ниво през десетилетието на 2000 г. със само 49,7 % от световните интернет потребители.

	Общо	IE8	IE7	IE6	IE5	IE4	IE3	IE2	IE1
2009	sm=n 66.92%	sm=n 10.4%	sm=n 26.1%	sm=n 27.4%	sm=n 0.08%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2008	sm=n 72.65%	sm=n 0.34%	sm=n 46.06%	sm=n 26.2%	sm=n 0.15%	sm=n 0.01%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2007	sm=n 78.60%	sm=n -	sm=n 45.5%	sm=n 32.64%	sm=n 0,45%	sm=n 0.01%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2006	sm=n 83.30%	sm=n -	sm=n 3.49%	sm=n 78.08%	sm=n 1.42%	sm=n 0.02%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2005	sm=n 87.12%	sm=n -	sm=n -	sm=n 82.71%	sm=n 4.35%	sm=n 0.06%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2004	sm=n 91.27%	sm=n -	sm=n -	sm=n 83.39%	sm=n 7.77%	sm=n 0.1%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2003	sm=n 94.43%	sm=n -	sm=n -	sm=n 59%	sm=n 34%	sm=n 1%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2002	sm=n 93,94%	sm=n -	sm=n -	sm=n 50%	sm=n 41%	sm=n 1%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2001	sm=n 90.83%	sm=n -	sm=n -	sm=n 19%	sm=n 68%	sm=n 5%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
2000	sm=n 83.95%	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n 71%	sm=n 13%	sm=n 0%	sm=n 0%	sm=n 0%
1999	sm=n 75.31%	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n 41%	sm=n 36%	sm=n 1%	sm=n 0%	sm=n 0%
1998	sm=n 45.00%	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n ?	sm=n ?	sm=n ?	sm=n ?
1997	sm=n 39.40%	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n ?	sm=n ?	sm=n ?	sm=n ?
1996	sm=n 20.00%	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n ?	sm=n ?	sm=n ?
1995	sm=n 2.90%	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n -	sm=n ?	sm=n ?

Приемане в индустрията

Механизмът за разширение ActiveX се използва от много публични уебсайтове и уеб приложения, включително eBay. По подобен начин Browser Helper Objects се използват и от много компании за търсачки и трети страни за създаване на добавки, които имат достъп до техните услуги, като например ленти с инструменти за търсачки. Благодарение на използването на COM е възможно да се вгражда функционалност за уеб браузване в приложения на трети страни. Следователно съществуват редица черупки на Internet Explorer, а редица приложения, ориентирани към съдържанието, като RealPlayer, също използват модула за уеб сърфиране на Internet Explorer за разглеждане на уеб страници в рамките на приложенията.

 

Съвместимост с ОС

С течение на времето версиите на IE са имали много различна съвместимост с операционните системи - от налични за много платформи и няколко версии на Windows до само няколко версии на Windows. Много версии на IE са имали някаква поддръжка за по-стари ОС, но са спрели да получават актуализации. Засиленият растеж на интернет през 90-те и 2000-те години означава, че сегашните браузъри с малки пазарни дялове имат повече общи потребители, отколкото целият пазар в началото. Например 90 % пазарен дял през 1997 г. би бил приблизително 60 милиона потребители, но в началото на 2007 г. 90 % пазарен дял би се равнявал на над 900 милиона потребители. Резултатът е, че по-късните версии на IE6 са имали много повече потребители общо, отколкото всички ранни версии, взети заедно.

Пускането на IE7 в края на 2006 г. доведе до срив на пазарния дял на IE6; към февруари 2007 г. статистиката за пазарния дял на версиите показваше, че IE6 има дял от около 50 %, а IE7 - 29 %. Независимо от действителния пазарен дял, най-съвместимата версия (за всички операционни системи) на IE е била 5.x, която за кратък период от време в края на 90-те години е била налична и поддържана за Mac OS 9 и Mac OS X, Unix и повечето версии на Windows (въпреки че 4.x е имала по-унифицирана кодова база за различните версии). До 2007 г. IE имаше много по-ограничена поддръжка на операционни системи, като последните версии поддържаха само Windows XP Service Pack 2 и по-нови версии. Internet Explorer 5.0, 5.5, 6.0 и 7.0 (експериментални) също са били неофициално пренесени на операционната система Linux от проекта IEs4Linux.

Години

Двигател за оформление

Microsoft Windows

IBM OS/2 от 2.1

Apple Mac OS

Unix (HP-UX, Solaris)

7, WS 08 R2

Vista, WS 08

WS 03

XP

Аз

2000

98

NT 4.0

95

NT 3.51

NT 3.5

NT 3.1

3.1x

X PPC

7.6 до 9.2.2 PPC

7.5.x PPC

7.1 до 8.1 68K  7.1.2 PPC

7.0.1 68K

Години

-

-

2009

2006

2003

2001

2000

2000

1998

1996

1995

1995

1994

1993

1992

1993

2001

1997

1994

1992

1991

(1990s)

IE 9

2010 PP

Тризъбец 5.0

Бета

Бета версия с SP2

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

IE 8

2008

Тризъбец 4.0

Включен

Да

Да с SP2

Да с SP2/3

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

IE 7

2006

Trident

Не

Включен

Да с SP1/2

Да с SP2/3&

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

IE 6

2001

Trident

Не

Не$

Включен

Включен

Да 6.0 SP1

Да 6.0 SP1

Да 6.0 SP1

Да 6.0 SP1

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

IE 5.5

2000

Trident

Не

Не

Не

Не***

Включен

Да

Да

Да

Да 5.5 SP2

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

IE 5.0

1999

Trident (Win) Tasman (Mac)

Не

Не

Не

Не***

Не

Включен 5.01 SP4

Включен с 98SE

Да

Да

Да 16-битов

Не

Не

Да 16-битов

Не

Да 5.2.3 Включени

Да¥  5.1.7 Включено€

Не

Не

Не

Да 5.01 SP1

IE 4.5

1999

-

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Да Включено€

Да

Не

Не

Не

IE 4.0

1997

Trident

Не

Не

Не

Не***

Не

Не

Включен

Да

Включен OSR2.5

Да 16-битов

Не

Не

Да 16-битов

Не

Не

Да Включено€

Да

Да 4.01

Не

Да

IE 3.0

1996

-

Не

Не***

Не

Не***

Не

Не***

Не

Да

Включен OSR2

Да 16-битов

Да 16-битов

Не

Да 16-битов

Спечелете. 16-bit

Не

Да Включено€

Да

Да Включено€

Не

Бета

IE 2.0

1995

-

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Включен

Включен OSR1

Да 16-битов

Да 16-битов

Да 16-битов

Да 16-битов

Спечелете. 16-bit

Не

Да

Да

ДаŁ

ДаŁ 2.0.1

Не

IE 1.5

1996

Spyglass

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Да

Да

Да

Да

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

IE 1.0

1995

Spyglass

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Без свободен достъп Плюс!

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

Не

^* Internet Explorer 6 SP2 е наличен само като част от Windows XP SP2 или Windows Server 2003 SP1 или SP2.
^** Версията на Internet Explorer, включена в Windows 95, варира в зависимост от изданието OSR; 2.0 е включена в OSR1, 3.0 - в OSR2, а 4.0 - в OSR2.5.
^*** Няма собствена поддръжка, но е възможно да се използва с инсталатора "Standalone" от трета страна.
^& Окончателната версия на Windows XP Service Pack 3 не включва IE7.
^$ Няма собствена поддръжка, но е възможна с инсталатор на IE6 Alpha от трета страна "Standalone". Вижте също Internet Explorer Mobile. Версиите на IE, които не са за настолни компютри, поддържат и Windows CE.
^Ł Internet Explorer 2.0 и 2.0.1 изискват System 7.0.1 или по-висока версия. Internet Explorer 2.1 изисква System 7.1 или по-висока версия.
^€ Включва Internet Explorer 3.01 в Mac OS 8.1; Internet Explorer 4.01 в Mac OS 8.5 и 8.5.1; Internet Explorer 4.5 от Mac OS 8.6 до 9.0.4; Internet Explorer 5 от Mac OS 9.1 до 9.2.2.
^¥ Internet Explorer 5 Macintosh Edition изисква Mac OS 7.6 или по-висока версия. Internet Explorer версия 5.1; 5.1.4; 5.1.5; 5.1.6 и 5.1.7 изисква Mac OS 8.0 или по-висока.
¹⁶ 16-битова версия

 

"Самостоятелен" Internet Explorer

Ранните версии на Internet Explorer, като например 5, имаха режим на съвместимост за работа с Internet Explorer 4, въпреки че тази функция беше премахната (също така потребителите на Internet Explorer за Mac можеха да използват 4.5 и след инсталирането на IE 5). Въпреки че Microsoft твърди, че е невъзможно да се поддържат няколко версии на Internet Explorer на една и съща машина, някои хакери успешно са разделили няколко версии на Internet Explorer, превръщайки ги в самостоятелни приложения. Те се наричат "самостоятелни" IE и са включвали версии от 3 до 7.

• Многобройни IE в уеб дизайна на Windows Архивирано 2008-07-09 в Wayback Machine - Уеб разработчикът Джо Мадалон, който намери решението.
• Xenocode Browser Sandbox Архивирано 2010-09-25 в Wayback Machine-Xenocode application virtualization.

Microsoft преустанови предлагането на самостоятелни инсталатори за Internet Explorer за широката публика. Съществуват обаче неофициални процедури за изтегляне на пълния инсталационен пакет. Самостоятелната инсталация на Internet Explorer използва функция, въведена в Windows 2000, наречена DLL пренасочване, за да го принуди да зареди по-стари DLL от инсталираните в системата.

• Колекция IE. Инсталатор за самостоятелните версии на IE8.0, IE7.0, IE6.0, IE5.51, IE5.01, IE4.01, IE3.0, IE2.01, IE1.5 и IE1.0.
• Документ на Microsoft Support с инструкции за изтегляне на целия набор от инсталационни файлове.

Възможно е също така да инсталирате Internet Explorer чрез Wine.

• IEs4Linux автоматично настройва Internet Explorer 5.0, 5.5 и 6.0 в Wine. Поддръжката на Internet Explorer 7 в момента е в процес на разработка; от август 2007 г. енджинът за визуализация на IE7 може да се използва с потребителския интерфейс на IE6.

След инсталирането на Internet Explorer 7 в C:\WINDOWS\ie7 все още е наличен изпълним файл на Internet Explorer 6, който е скрит по подразбиране. Стартирането на този изпълним файл осигурява на потребителя по-стария интерфейс на IE6, но уеб страниците се визуализират с помощта на двигателя на IE7. Двигателят IE6 може да бъде активиран отново, като поставите файл с име "iexplore.exe.local" в папката IE7.

Като алтернатива на използването на самостоятелен IE, Microsoft вече предоставя образи на Microsoft Virtual PC, съдържащи предварително активирани копия на Windows XP с инсталиран IE 6 или IE 7. Microsoft препоръчва този подход на уеб разработчиците, които искат да тестват своите страници в различните версии на IE, тъй като самостоятелните версии не се поддържат и може да не работят по същия начин като правилно инсталирано копие на IE.

 

Премахване

Въпреки че основен ъпгрейд на Internet Explorer може да бъде деинсталиран по традиционния начин, ако потребителят е запазил оригиналните файлове на приложението за инсталиране, въпросът за деинсталирането на версията на браузъра, която е доставена с операционната система, остава спорен.

Идеята за премахване на наличната инсталация на Internet Explorer от системата Windows беше предложена по време на съдебното дело "САЩ срещу Microsoft". Един от аргументите на Microsoft по време на съдебния процес беше, че премахването на Internet Explorer от Windows може да доведе до нестабилност на системата.

Премахването на Internet Explorer има редица последствия. Приложенията, които зависят от библиотеките, инсталирани от IE, няма да функционират или ще имат неочаквано поведение. Системата за помощ и поддръжка на Windows също няма да функционира поради силната зависимост от HTML помощните файлове и компонентите на IE. Във версиите на Windows преди Vista също така не е възможно да се стартира услугата Windows Update или Microsoft Update на Microsoft с друг браузър поради прилагането на контрол ActiveX от услугата, който не се поддържа от никой друг браузър. В Windows Vista Windows Update е реализиран като аплет на контролния панел.

В Windows 7 Microsoft добави възможност за безопасно премахване на Internet Explorer 8 от Windows. Microsoft не разрешава премахването на зависимостите чрез този процес, но изпълнимият файл на Internet Explorer (iexplore.exe) се премахва, без да се увреждат други компоненти на Windows.

 

Свързани страници

• Уеб 2.0