Междинен патрон: определение, история, основни видове и употреба
Междинен патрон: пълно ръководство — дефиниция, история, ключови видове (7,62×39, 7,92 Kurz) и практическа употреба в щурмови оръжия.
Междинният патрон е вид стрелково боеприпас, използван предимно за щурмови пушки и някои леки картечници. Той се позиционира между по-мощните патрони за пълноразмерни пушки и по-слабите пистолетни куршуми: не е толкова голям като пълноразмерните боеприпаси и няма тяхната спирачна сила, сила на проникване или ефективен обсег, но е по-мощен и по-точен на средни разстояния от повечето пистолетни патрони. Поради по-малките си размери войниците могат да носят повече боеприпаси, което увеличава устойчивостта в боя. Междинните патрони все пак могат да пробият много видове бронежилетки, а при попадение в жизненоважни органи са смъртоносни за възрастен човек. Типични примери за междинни патрони са руският 7,62 × 39 mm, 5,45 × 39 mm, 5,56 × 45 mm НАТО и историческият немски 7,92 × 33 mm Kurz. Те са проектирани да осигурят добър баланс между обсег, контролируемост и маса, затова се използват широко за оръжия с малък и среден обсег.
Произход и историческо развитие
Идеята за междинния патрон се оформя по време на Втората световна война. Германските военни разработват първата ефективна концепция в оръжията от този клас, когато създават StG-44. Опитът от бойните действия показва, че повечето престрелки се водят на дистанции под 300 метра. Тогавашните болтови пушки са твърде тежки, стрелят бавно и имат силен откат, което затруднява бързата и точна стрелба. В същото време пистолетите-автомати са удобни за близък бой, но нямат точността и пробивната способност на по-големите пушки на средни дистанции. Поради това германските конструктори търсят компромисно решение: боеприпас с по-малка гилза и маса, който да дава достатъчна убойна сила и точност до около 300 м, но с по-малък откат и по-голяма поносимост за носене на боеприпаси. Полученият патрон 7,92 × 33 mm Kurz и съпътстващата пушка StG-44 задават модела на това, което по-късно ще бъде наречено „междинен патрон“ и „щурмова пушка“.
След войната опитът от германските разработки влияе върху други армии. Когато съветските войски се запознават с StG-44, те създават собствен междинен патрон — 7,62 × 39 mm, разработен на база по-големия 7,62 × 54 mmR. Оръжия като АК-47, SKS и RPK използват този боеприпас и стават широко разпространени през втората половина на XX век.
Преходът към малокалибрени високооскоростни патрони
По време на войната във Виетнам американските военнослужещи усещат проблема с теглото на носимите боеприпаси: типичният 7,62 × 51 mm НАТО е тежък и ограничава запасите. За да увеличат подвижността и да дадат възможност за по-голям боекомплект, западните военни приемат по-малък и по-лек патрон — 5,56 × 45 mm НАТО. Този патрон е пример за т.нар. малокалибрен високоскоростен куршум (Small Caliber High Velocity, SCHV): по-малък диаметър, но по-висока начална скорост, което осигурява добър плосък полет и достатъчна ефективност на средни разстояния.
Теоретичното оправдание за въвеждането на 5,56 mm включва и хипотезата, че раняването (вместо незабавното унищожаване) може да бъде по-ефективно, тъй като изважда противника от строя и налага усилия за евакуация и грижа от съюзниците. Независимо от това, при добре насочено попадение 5,56 mm остава смъртоносен. Голямото предимство е, че войник може да носи приблизително два пъти повече патрони 5,56 mm в сравнение с 7,62 mm. Днес мнозина членове на НАТО използват оръжия със среден обсег, калибрирани за 5,56 mm — примери: M16, M4, SAW M249, FAMAS, SteyrAUG и G36.
В отговор на западните промени, Михаил Калшников и екипът му разработват за Съветския съюз малокалибрена щурмова пушка: АК-74, стреляща с патрон 5,45 × 39 mm. Това намалява отката и позволява по-прецизна автоматична стрелба, като същевременно запазва добри балистични качества на средни дистанции.
Основни характеристики и ефекти
- Контролируемост — по-малкият заряд и откат позволяват по-добър контрол при автоматична стрелба, което увеличава точността при кратки и средни серии изстрели.
- Ефективен обсег — междинните патрони са оптимизирани за ефективност до няколкостотин метрова дистанция (често до ~300 м), където повечето схватки се решават.
- Проникване — добри стойности срещу немногослойна бронезащита и леко укритие; по-малко от пълноразмерните пушки, но повече от пистолетните патрони.
- Маса и боекомплект — войник може да носи значително повече патрони на единица маса, което увеличава издръжливостта в продължителни огневи действия.
- Терминални ефекти — зависят от енергията при попадение, конструкцията на куршума и дистанцията. Малокалибрените високоскоростни калибри често причиняват сериозни увреждания заради високата си скорост и нестабилност при деформация в тъканите.
Видове междинни патрони
- 7,92 × 33 mm Kurz — исторически пример, използван от StG-44.
- 7,62 × 39 mm — широко разпространен съветски/руски междинен патрон, използван от АК-47, SKS и др.
- 5,56 × 45 mm NATO — малокалибрен високоскоростен патрон, стандартизиран от НАТО, използван в голям брой модерни щурмови пушки.
- 5,45 × 39 mm — съветски отговор на 5,56 mm, използван от АК-74.
Употреба и тактически последици
Междинните патрони и оръжията, които ги използват, трансформират тактиките на пехотата: те позволяват подвижност, по-висока плотност на огъня и по-добър контрол при автоматична стрелба. Щурмовите пушки са проектирани за комбинирано използване в екип — дават възможност за подаване на постоянен огън, поддържан както от отделни стрелци, така и от леки картечници, използващи същите боеприпаси.
В съвременната практика има постоянни дебати за оптималния калибър: някои армии изследват варианти с по-големи калибри или нови типове боеприпаси (напр. високопенетриращи или фрагментни), за да подобрят пробивната способност при използване на броня и укритие. Обратно, други държат на ползите от леките SCHV патрони заради логистиката и контролируемостта.
Заключение
Междинният патрон представлява компромисно решение между сила, обсег и мобилност. Историческото развитие от 7,92 Kurz през 7,62 × 39 mm до 5,56 × 45 mm и 5,45 × 39 mm илюстрира търсенето на оптимален баланс за пехотните нужди. Днес изборът на калибър и конкретно оръжие зависи от тактическите изисквания, логистиката и технологията, но концепцията за междинния патрон остава основополагаща за модерните щурмови пушки и оръжия със среден обсег.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват междинните касети?
О: Междинните патрони са куршуми, използвани за щурмови пушки и някои леки картечници. Те не са толкова големи, колкото пълноразмерните куршуми за пушки, но все пак имат по-голяма спирачна сила, сила на проникване и ефективен обсег от повечето пистолетни куршуми.
В: Какво представлява StG-44?
О: StG-44 е пистолет, произведен от германската армия по време на Втората световна война, който стреля с междинен патрон, наречен куршум 7,92 x 33 mm Kurz. Той е бил проектиран така, че да бъде достатъчно добър за повечето престрелки и е имал достатъчно спираща сила, проникваща сила и ефективен обсег, за да простреля повечето бронежилетки и да убие възрастен човек, ако се прицели достатъчно добре.
В: Какви оръжия използват междинни патрони?
О: Междинните патрони се използват за много оръжия с малък и среден обсег на действие, като например щурмови пушки и някои леки картечници. Примери за това са руският патрон 7,62 x 39 mm, патронът 7,62 mm NATO и германският патрон 7,92 Kurz.
Въпрос: Как се появи идеята за междинен патрон?
О: Идеята за междинен патрон се появява, когато германските военни създават StG-44 по време на Втората световна война, когато научават, че повечето престрелки се водят на по-малко от 300 метра. Винтовките с болтов механизъм са твърде бавни за стрелба на къси разстояния, а автоматите са по-малко точни и мощни на по-дълги разстояния, така че им е необходим съвсем друг вид оръжие, което да може да стреля точно на разстояние до 300 метра с достатъчна спирачна сила, за да убие човек на това разстояние, и същевременно да носи достатъчно малък куршум, за да могат войниците да носят много от тях - това става известно като междинен патрон или щурмова пушка, като първият пример е StG-44, стреляща със собствения си патрон 7. 92 x 33 mm куршум Kurz, който е наполовина по-малък от стандартните куршуми за пушки, но все пак е достатъчно мощен, за да пробие повечето бронежилетки при правилно насочване.
В: Какво е SCHV?
О: SCHV е съкращение от Small Caliber High Velocity (малък калибър, висока скорост), което се отнася до вид много малък куршум, но с висока начална скорост, което му осигурява голям ефективен обсег въпреки размера му - този вид боеприпаси са разработени от американски войници по време на войната във Виетнам, които са вярвали, че раняването на войници, а не убиването им, ще бъде по-ефективно поради това, че колегите им трябва да рискуват живота си, за да спасяват ранените, но все пак те могат лесно да убият някого, ако са добре насочени.
Въпрос: Кой е създал AK74?
О: АК74 е създаден от Михаил Калшников, който е създал и АК47, но вместо него е стрелял с 545х39 мм - той е бил нает от Съветския съюз, след като е видял ефективността на 556-милиметровите боеприпаси на НАТО, използвани от американските сили във Виетнам.
обискирам