Джеймс Хойт Уилхелм (26 юли 1922 г. – 23 август 2002 г.), познат с прякора си "Стария сержант", е американски питчер от Мейджър лигата по бейзбол, считан за един от най-великите помощни питчери в историята. Уилхелм дебютира във Висшата лига късно, но дългата му кариера и характерният му стил на хвърляне (известният му knuckleball, в текстa често наричан "кълбовидна топка") му донесоха място в Залата на славата на бейзбола — първият специално признат помощен питчер в тази институция.

Клубове и период на игра

През професионалната си кариера Уилхелм играе за множество отбори, сред които:

  • Ню Йорк Джайънтс
  • Сейнт Луис Кардиналс
  • КливландИндианс
  • Балтимор Ориолс
  • Чикаго Уайт Сокс
  • Калифорния Ейнджълс
  • Атланта Брейвс
  • Чикаго Къбс
  • Лос Анджелис Доджърс

Уилхелм играе във Висшата лига в периода между 1952 и 1972 г., като често е използван като специален реливър — ситуация, в която влиза в мача, за да затвори определен етап или да неутрализира конкретен батър.

Ранен живот и служба

Уилхелм влиза във Висшата лига сравнително късно — едва в края на 20-те си години. Преди да започне професионалната си бейзболна кариера във Висшата лига, той служи във Втората световна война, което отлага дебюта му на най-високо ниво. Военната служба и по-късният му дебют са често споменавани като част от легендата за неговата издръжливост и дисциплина.

Стил на игра и постижения

Уилхелм е известен главно с knuckleball — специален вид хвърляне, при който топката почти не се върти, вследствие на което полетът ѝ е непредсказуем за батуърите. Този ударен стил му позволи да остане ефективен и конкурентоспособен дълги години.

  • Победи: Уилхелм има 124 спечелени мача — впечатляващ брой за играч, който е използван предимно като помощен питчер.
  • Спасения и участия: Той е сред първите питчери, преминали границата от 200 спасявания и е първият играч, участвал в над 1 000 мача.
  • Дълголетие: Игра почти до 50-годишна възраст — рядко срещано постижение за питчер.
  • Средна стойност на спечелените точки (ERA): Уилхелм се пенсионира с една от най-ниските ERA в историята на бейзбола, което подчертава постоянството и ефективността му в ролята на реливър.
  • Зала на славата: Поради тези и други заслуги Уилхелм е въведен в Залата на славата, като неговото вписване признава и важността на ролята на помощния питчер в съвременния бейзбол.

След кариерата

След край на играта Уилхелм остава свързан с пластовете на бейзбола — работи като треньор и наставник, сред другото и за отбори като Ню Йорк Янкис и Атланта Брейвс. Неговият опит с knuckleball-а и разбирането му за ролята на реливъра са ценени от младите питчери, които са обучавани от него.

Личен живот и смърт

Дълго време Уилхелм живее в Сарасота, Флорида, където остава уважавана фигура в бейзболната общност. На 23 август 2002 г. той умира в старчески дом от сърдечна недостатъчност.

Наследство: Хойт Уилхелм остава символ на устойчивостта и адаптивността — играч, който с нетрадиционен стил и дългогодишна константа промени възприятията за ролята на помощния питчер и постави стандартите за поколения реливъри след него.