Големият атрактор — масивна гравитационна структура, привличаща галактики
Големият атрактор (ГА) е гигантска маса в пространството, която привлича към себе си нашата галактика Млечен път и много други галактики. p60
Какво представлява Големият атрактор
Големият атрактор всъщност не е една единична „точка“, а по-скоро широко разположена гравитационна структура — комплекс от клъстери и свръхклъстери от галактики, разположени в нашия космически квартал. Неговата гравитация създава така наречените „особени скорости“ (peculiar velocities) — отклонения от общото разширение на Вселената, които се наблюдават като допълнителни компоненти върху хъбловото отместване.
Местоположение и наблюдения
ГА е разположен в направление към съзвездието Хидра—Центавър, в областта около клъстера Норма (Abell 3627). Част от тази област лежи зад равнината на нашата галактика, в т.нар. Зона на избягване, където междузвездният прах и звезди затрудняват оптичните наблюдения. Затова астрономите използват инфрачервени и рентгенови наблюдения, както и картографии по скоростите на галактиките, за да картографират структурата.
Маса и влияние
Големият атрактор показва силно гравитационно влияние върху движението на галактиките на стотици милиони светлинни години (mly). Оценките за общата му маса варират, но тя е еквивалентна на масата на стотици хиляди до десетки хиляди Млечни пътища (приблизително от порядъка на 10^15–10^16 слънчеви маси, в зависимост от включените структури). Това води до скорости на плътно състояние (peculiar velocities) от порядъка на няколко стотин километра в секунда — локалната група и близки галактики се движат спрямо космическия микровълнов фон със скорост, която частично се дължи на Големия атрактор.
Как го откриваме
Наблюденията за Големия атрактор идват главно от измервания на червените отмествания и изчисляване на очакваната хъблова скорост за дадено разстояние. Разликата между наблюдаваната скорост и хъбловата скорост дава «особената» скорост, която показва гравитационните влияния. В допълнение се използват:
- рентгенови карти на горещия междуклъстерен газ,
- инфрачервени и радионаблюдения за галактики в Зоната на избягване,
- големи червени-отмествателни (redshift) проучвания на галактическите клъстери.
История и съвременно разбиране
Идеята за Големия атрактор се появява през 80-те години, когато е установено, че движението на нашата Локална група не се обяснява само с близки масивни структури. По-късни проучвания показаха, че част от наблюдаваното привличане може да идва и от по-отдалечени свръхклъстери — например свръхклъстерът Шапли — така че ГА е част от по-сложна мрежа от маси. През 2014 г. бе въведена концепцията за суперскупчината Ланиакея (Laniakea), в която нашата Локална група попада и чието гравитационно „центроустройство“ включва района на Големия атрактор като едно от направленията на поток.
Защо е важно
Изучаването на Големия атрактор помага да разберем разпределението на тъмната материя и масата в близката Вселена, процесите на формиране на големи структури и динамиката на галактиките. Поради частичното закриване от Млечния път, все още има неясноти и активни изследвания с по-добри инфрачервени, радиационни и рентгенови данни за пълно картографиране на региона.
Всички галактики в ОС са изместени в червено в съответствие с разширяването на Вселената. Те се отдалечават спрямо нас и една спрямо друга, но вариациите в червеното им отместване показват съществуването на Привлекателя. Промените в червеното им отместване варират от около +700 km/s до -700 km/s в зависимост от това къде се намират спрямо Големия атрактор.
Панорамен изглед на цялото небе в близката инфрачервена област - местоположението на Големия атрактор е показано след дългата синя стрелка в долния десен ъгъл.
Позиция
Позицията на Големия атрактор е окончателно уточнена през 1986 г. Той се намира на разстояние между 150 и 250 милиона светлинни години (47-79 милиона парсека). Обектите в тази посока се намират в зоната на избягване, която е частта от нощното небе, затъмнена от галактиката Млечен път. Поради това те са трудни за изучаване с видима светлина. Наблюденията с рентгенови лъчи обаче показаха, че в този район на пространството преобладава купът Норма - масивен куп от галактики, с големи, стари галактики, много от които се сблъскват със своите съседи и/или излъчват големи количества радиовълни.
През 2005 г. астрономите провеждат рентгеново изследване на част от небето, известна като "Клъстери в зоната на избягване". Проучването потвърди по-ранните теории, че галактиката Млечен път всъщност е привличана към много по-масивен куп галактики близо до суперкупа Шапли, който се намира отвъд Големия атрактор.
Свързани страници
- Суперклъстер на Шапли
- Великата стена
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Големият атрактор?
О: Големият атрактор е огромна маса в пространството, която привлича Млечния път и други галактики към себе си.
В: Какъв ефект оказва Големият атрактор върху движението на галактиките?
О: Големият атрактор влияе на движението на галактиките на стотици милиони светлинни години.
В: Каква е масата на Големия атрактор?
О: Масата на Големия атрактор се равнява на масата на десетки хиляди Млечни пътища.
В: Всички галактики в Големия атрактор ли са с червено отместване?
О: Да, всички галактики в Големия атрактор са с червено отместване.
В: Защо галактиките в Големия атрактор се отдалечават спрямо нас и една спрямо друга?
О: Галактиките в Големия атрактор се отдалечават спрямо нас и една спрямо друга поради разширяването на Вселената.
Въпрос: Промените в червеното отместване на галактиките показват ли съществуването на Големия атрактор?
О: Да, промените в червеното отместване на галактиките показват съществуването на Големия атрактор.
В: Какъв е диапазонът на вариациите в червеното отместване на галактиките по отношение на Големия атрактор?
О: Промените в червеното отместване на галактиките спрямо Големия атрактор варират от около +700 km/s до -700 km/s в зависимост от позицията им.
