Големият канал (Пекин–Ханджоу) — 1776 км исторически канал, обект на ЮНЕСКО

Големият канал Пекин–Ханджоу — 1776 км историческо инженерно чудо и обект на ЮНЕСКО, свързало север и юг на Китай с векове търговия, култура и водни иновации.

Големият канал или Даюнхе, или Големият канал Дзин-Хан (на китайски: 京杭大运河; пинин: Jīng-Háng Dà Yùnhé; буквално: "Големият канал Пекин-Ханджоу") е най-дългият и един от най-старите изкуствени канали в света. Той е ключова водна артерия в историята на Китай, с огромно значение за политиката, икономиката, транспорта и културния обмен между северната и южната част на страната.

Маршрутът започва от Пекин, преминава през Тиендзин, Хъбей, Шандун, Дзянсу и Джъдзян и завършва в Ханджоу. По пътя си той свързва множество градове и пристанища, сред които известни исторически центрове като Сучжоу, Янчжоу и други, които развиват търговия и занаяти благодарение на канала.

Той свързва двете най-дълги реки в Китай: Жълтата река и Яндзъ, като използва естествени реки, езера и изкуствени участъци, съчетани в обща водна магистрала.

Историческо развитие

Най-старите части на канала са построени през V век пр.н.е. — това са отделни локални водни коридори, използвани още в древността за транспорт и отводняване. През вековете тези участъци са били свързвани, разширявани и престроявани, докато не се оформила дългата връзка между Пекин и Ханджоу.

Династията Суй (581-618 г.) играе ключова роля за създаването на непрекъснат маршрут — по времето на император Янди (янди от Суй) са извършени мащабни строителни дейности, които свързват вече съществуващите канали в единната магистрала. По-късно, в периода 1271–1633 г., династията Юан (чрез Гуо Шоуджин и други) и династията Мин подобряват трасето и изграждат части, които насочват водата и връзката към Пекин, което увеличава стратегическото и икономическото значение на канала.

През периода на династията Сун (960–1279 г.) инженерът Цяо Вейюе разработва и въвежда през X в. важна техническа иновация — ключалката за паунд (pound lock). Тази шлюзова система позволява плавателни съдове да се изкачват и спускат между участъци с различни нива на водата и значително подобрява навигацията по канала.

Технически характеристики

Общата дължина на канала е около 1776 км (1104 мили). Най-голямата му надморска височина е 42 m (138 фута) в близост до планинските околности на Шандун. Каналът съчетава изкуствени участъци с използване на реки и езера, а по-нови и по-стари участъци имат различна широчина и дълбочина в зависимост от предназначението — търговски транспорт, местни нужди или отводняване.

Социално-икономическо и културно значение

От древни времена Каналът е основна артерия за превоз на хранителни продукти, особено зърно (т.нар. "данък-зърно" или данъчен превоз към столицата), което гарантира снабдяването на големите градове и армията. Благодарение на него се засилва икономическата взаимозависимост между север и юг, развиват се градове по трасето, засилва се вътрешната търговия и се улеснява културният обмен.

Каналът е впечатлявал пътешественици и летописци от далечни краища: между тях са японският монах Енин (794–864 г.), персийският историк Рашид ал-Дин (1247–1318 г.), корейският чиновник Чое Бу (1454–1504 г.) и италианският мисионер Матео Ричи (1552–1610 г.). Техните описания свидетелстват за богатството, сложността и мащаба на трафика и живота около канала.

Проблеми, управление и военна роля

Наводненията на Жълтата река са честа заплаха за целостта на канала — периодичните промени в руслото и разрушаване на дигите са поставяли под риск водните връзки. В някои исторически епизоди дигите са умишлено нарушавани като военна тактика, за да се залее вражеска армия, но това е предизвиквало масови разрушения и икономически загуби за мирното население.

Поддръжката и управлението на канала изискват постоянни усилия: почистване от наноси, ремонт на диги, шлюзове и брегови съоръжения, както и регулация на водния режим. През вековете централната власт и местните администрации често са организирали рекрути и ресурси за тези задачи.

Съвременно състояние и опазване

Каналът се използва и днес за вътрешен транспорт, напояване и отводняване, макар че част от товарния трафик е поет от модерни пътища и железници. Много исторически градове и участъци по канала са запазили архитектурни и пейзажни ценности и са развити като туристически атракции — разходки с лодка, исторически улици, мостове и канали в градове като Сучжоу и Ханджоу привличат посетители от цял свят.

В същото време каналът е изправен пред екологични предизвикателства: замърсяване, намаляване на качеството на водата, натрупване на наноси и загуба на естествени местообитания. Вследствие на това в последните десетилетия са стартирани програми за реставрация, почистване и подобряване на управлението на водите, както и мерки за опазване на културното наследство по трасето.

Каналът е и признат паметник на световното историческо и инженерно наследство — той е обект на световното наследство на ЮНЕСКО (включен в списъка през 2014 г.), като организацията подчертава неговото историческо, технологично и културно значение за човечеството.

Като цяло Големият канал остава едно от най-значимите древни инженерни постижения в света — пример за дългосрочно планиране и адаптация на пейзажа за нуждите на голяма и динамична цивилизация.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Големият канал?

Въпрос: Кога е построен?

В: Колко е дълъг?

В: Каква е най-голямата му височина?

Въпрос: Кой изобретява шлюзовете на килограми, през които да преминават корабите?

В: Кой е бил удивен от това инженерно постижение в историята?

Въпрос: Какво влияние е оказало това върху икономиката на Китай?

Търсене по буква