Скалата на Глазгоу (GCS): оценка на съзнанието, резултати и клинично значение

Научете как Скалата на Глазгоу (GCS) измерва съзнанието, тълкуване на резултати и клинично значение при травми, кома и интензивни пациенти.

Скалата на Глазгоу за кома (Glasgow Coma Scale или GCS) е скала, която се използва за измерване на съзнанието на човек. Тя е изобретена през 1974 г. от Греъм Тисдейл и Брайън Дженнет, професори по неврохирургия в Университета в Глазгоу.

GCS се използва за оценка на пациентите, особено в интензивните отделения. Тази скала се състои от три теста, които са описани по-долу. За всеки тест се дава оценка, а резултатът от GCS се изчислява, като се съберат оценките, дадени за всеки тест. Максималният резултат е 15 точки, което означава, че пациентът е в пълно съзнание. Минималният резултат е 3 и обикновено се наблюдава при пациенти с мозъчна смърт или в дълбока кома.

Компоненти на GCS и скала

GCS включва три компонента: отваряне на очите (Eye opening), вербален отговор (Verbal response) и моторен отговор (Motor response). Всеки компонент има максимален брой точки и се оценява независимо.

• Отваряне на очите (E) — максимум 4 точки
  • 4 — Спонтанно
  • 3 — В отговор на реч
  • 2 — В отговор на болка
  • 1 — Не се отварят
• Вербален отговор (V) — максимум 5 точки
  • 5 — Ориентиран и говори адекватно
  • 4 — Объркан, но говори
  • 3 — Неадекватни думи (неподходящи думи)
  • 2 — Неразпознаваеми звуци (заукане, възклицания)
  • 1 — Без вербален отговор
• Моторен отговор (M) — максимум 6 точки
  • 6 — Изпълнява заповед (адекватно движение)
  • 5 — Локализира болката (опитва се да отстрани стимулa)
  • 4 — Извършва отдръпване при болка (отсрещна реакция)
  • 3 — Глобална отговор на болка (абнормно сгъване — флексорна позиция)
  • 2 — Разширено (екстензорно) отговаряне при болка
  • 1 — Без моторен отговор

Интерпретация на резултата

Общият GCS се получава чрез сумиране на отделните компоненти (E + V + M), с диапазон 3–15.

• 13–15 — лека нарушена съзнание или нормално състояние
• 9–12 — умерено нарушено съзнание
• ≤8 — тежка увреда на съзнанието; обикновено се счита за кома и често е индикация за интубация и механична вентилация
• 3 — най-ниска възможна стойност; асоциира се с много лоша прогноза и често с мозъчна смърт

Клинично значение и приложения

• Триаж при травма — бърза оценка на тежестта на черепно-мозъчна травма.
• Проследяване — периодични измервания позволяват да се видят промени в съзнанието с времето и да се вземат клинични решения.
• Прогностична информация — по-ниски GCS стойности са свързани с по-лоша прогноза, но оценката трябва да се интерпретира в контекста на възрастта, коморбидностите и лечението.

Ограничения и особености

• Интубирани или трахоектиомирани пациенти: вербалният компонент не може да бъде оценен; често се отбелязва като "V = NT" (not testable) или се записва "V = 1 (интубиран)" с пояснение.
• Седирани пациенти: седативите и анестетици могат да потиснат отговора и да намалят GCS независимо от структурното мозъчно увреждане.
• Лицева кървене/травма, интоксикация, хипотермия, метаболитни нарушения и неврологични заболявания могат да повлияят на резултата.
• Детска версия: при кърмачета и малки деца се използва модифицирана педиатрична GCS (PGCS), защото вербалните и моторните реакции се различават по възраст.

Практически съвети за оценка

• Проверете за основни причини за потиснато съзнание (хипогликемия, хипоксия, интоксикация) и ги коригирайте преди окончателна неврологична оценка.
• При болков стимул използвайте променлив, локален стимул (щипване на крайник или преса върху надключична ямка), за да избегнете нараняване; документирайте вида стимул.
• Записвайте отделните компоненти (напр. E3 V2 M4 = GCS 9), а не само сумата — това показва кои функции са запазени и кои са нарушени.
• Повтаряйте оценките регулярно и след промени в състоянието или лечението.

Примери

• Пациент, който е ориентиран, отваря очи при разговор и изпълнява команди: E4 V5 M6 → GCS 15.
• Пациент, който не отваря очи, издава неразбираеми звуци и има разширено екстензорно движение при болка: E1 V2 M2 → GCS 5.
• Интубиран пациент с автоматични движения и отваряне на очи при болка: E2 V=NT M4 → документирайте като E2 M4, V неоценим (NT), и пояснете интубацията.

Скалата на Глазгоу е ценен инструмент за бърза и стандартизирана оценка на нивото на съзнание, но трябва да се използва като част от цялостната клинична оценка, като се отчитат ограниченията и факторите, които могат да повлияят на резултатите.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява скалата на Глазгоу за кома?

В: Кой е измислил скалата на Глазгоу за кома?

В: Кога е изобретена скалата на Глазгоу за кома?

В: Къде се използва скалата на Глазгоу за кома?

В: Колко теста включва скалата на Глазгоу за кома?

В: Какъв е максималният резултат по скалата на Глазгоу за кома?

В: Какъв е минималният резултат по скалата на Глазгоу за кома?

Търсене по буква