Безплатна стока
В икономиката свободна стока означава стока, която е налична без производство и следователно не е оскъдна. Тя е налична в толкова количество, колкото се желае, с нулева алтернативна цена за обществото.
Стока, която се предоставя на нулева цена, не е непременно безплатна стока. Например един магазин може да раздава стоките си на промоция, но за производството на тези стоки са необходими ресурси, така че това не би било свободно благо в икономически смисъл.
Съществуват три основни вида безплатни стоки:
- Ресурси, които са в такова изобилие в природата, че всеки може да разполага с толкова, колкото иска. Пример за това е въздухът, който дишаме.
- Ресурси, които се произвеждат съвместно. Този вид безплатни блага се произвеждат като страничен продукт на нещо друго, което е по-ценно. Отпадъците от фабриките и домовете, като например изхвърлените опаковки, често са свободни стоки.
- Идеи и произведения, които могат да бъдат копирани на нулева или почти нулева цена. Например, ако някой изобрети ново устройство, много хора могат да копират това изобретение, без да има опасност този "ресурс" да се изчерпи. Други примери включват компютърни програми и уебстраници.
Законите за интелектуална собственост водят до превръщането на някои стоки в дефицитни по закон. Въпреки че тези стоки са свободни стоки (в икономически смисъл), когато са произведени, те изискват оскъдни ресурси, като например артистични умения, за да бъдат създадени на първо място. Затова законите за интелектуална собственост, като авторските права и патентите, понякога се използват за предоставяне на изключителни права на създателите на такава "интелектуална собственост", за да се гарантира, че хората се интересуват от тези дейности.
Много футуристи теоретизират, че напредналите нанотехнологии, способни автоматично да превръщат всеки вид материал във всяка друга комбинация с еднаква маса, ще превърнат всички стоки в безплатни, тъй като всички суровини и време за производство ще станат напълно взаимозаменяеми.
Въпроси и отговори
В: Какво е свободно благо в икономиката?
О: Свободната стока в икономиката е стока, която е налична без производство и следователно не е дефицитна. То може да се получи в неограничени количества без алтернативни разходи за обществото.
В: Дали стока, която се раздава безплатно, е непременно свободна стока от икономическа гледна точка?
О: Не, дори ако нещо се раздава безплатно, това не означава, че то е произведено без ресурси или усилия. Следователно то не се счита за безплатна стока от икономическа гледна точка.
В: Кои са трите основни вида безплатни стоки?
О: Трите основни вида свободни блага са ресурси, които са в такова изобилие, че могат да бъдат притежавани от всички; ресурси, които се произвеждат съвместно като странични продукти на нещо друго; и идеи и произведения, които могат да бъдат копирани на нулева или почти нулева цена.
Въпрос: Как законите за интелектуална собственост влияят върху понятието за "свободна" стока?
О: Законите за интелектуална собственост водят до превръщането на някои стоки в дефицитни по закон. Това означава, че макар тези стоки да са били произведени без недостиг на ресурси, те изискват художествени умения или други форми на творчество за създаването им, което ги прави дефицитни. Затова законите за интелектуална собственост, като например авторските права и патентите, се използват, за да се предоставят изключителни права на творците, така че хората все още да се интересуват от създаването на тези произведения.
Въпрос: Какво би могло да направи всички стоки по същество "безплатни"?
О: Усъвършенстваните нанотехнологии, които могат автоматично да превръщат всеки вид материал във всяка друга комбинация с еднаква маса, биха могли да направят всички стоки по същество "безплатни". Това би се случило, защото всички суровини и време за производство биха станали напълно взаимозаменяеми.
В: Има ли някакви ограничения за тази потенциална технология, която прави всички стоки по същество "безплатни"?
О: Да, макар че тази технология има потенциални последици за превръщането на всички стоки в "безплатни", все пак може да има някои ограничения, дължащи се на фактори като наличност на ресурси или технологични възможности, които биха могли да ограничат ефективността ѝ за постигане на тази цел.
