Свободна стока в икономиката — дефиниция, видове и примери

Свободна стока в икономиката: дефиниция, видове и примери — разберете как въздухът, отпадъците и идеите са безплатни блага, ролята на интелектуалната собственост и бъдещето.

В икономиката свободна стока означава стока, която е налична без производство и следователно не е оскъдна. Тя е налична в толкова количество, колкото се желае, с нулева алтернативна цена за обществото.

Стока, която се предоставя на нулева цена, не е непременно безплатна стока. Например един магазин може да раздава стоките си на промоция, но за производството на тези стоки са необходими ресурси, така че това не би било свободно благо в икономически смисъл.

Съществуват три основни вида безплатни стоки:

• Ресурси, които са в такова изобилие в природата, че всеки може да разполага с толкова, колкото иска. Пример за това е въздухът, който дишаме.

• Ресурси, които се произвеждат съвместно. Този вид безплатни блага се произвеждат като страничен продукт на нещо друго, което е по-ценно. Отпадъците от фабриките и домовете, като например изхвърлените опаковки, често са свободни стоки.

• Идеи и произведения, които могат да бъдат копирани на нулева или почти нулева цена. Например, ако някой изобрети ново устройство, много хора могат да копират това изобретение, без да има опасност този "ресурс" да се изчерпи. Други примери включват компютърни програми и уебстраници.

Законите за интелектуална собственост водят до превръщането на някои стоки в дефицитни по закон. Въпреки че тези стоки са свободни стоки (в икономически смисъл), когато са произведени, те изискват оскъдни ресурси, като например артистични умения, за да бъдат създадени на първо място. Затова законите за интелектуална собственост, като авторските права и патентите, понякога се използват за предоставяне на изключителни права на създателите на такава "интелектуална собственост", за да се гарантира, че хората се интересуват от тези дейности.

Много футуристи теоретизират, че напредналите нанотехнологии, способни автоматично да превръщат всеки вид материал във всяка друга комбинация с еднаква маса, ще превърнат всички стоки в безплатни, тъй като всички суровини и време за производство ще станат напълно взаимозаменяеми.

Какво още е важно да се знае за свободните стоки

Свободна стока в икономиката означава не само „безплатно“ в смисъл на нулева цена, а преди всичко липса на икономическа оскъдност — т.е. ресурсът не е ограничен по начин, който налага избор и алтернативна цена. Това прави свободните стоки различни от нормалните пазарни стоки, които са оскъдни и изискват разпределение чрез пазар, цена или държавна намеса.

Свободни стоки спрямо обществени и общи ресурси

В икономическата литература е полезно да се разграничат понятията:

• Свободни стоки: неоскъдни и достъпни в необходимите количества (напр. чист въздух при нормални условия).
• Обществени блага: немарателни (non-rival) и неизключими (non-excludable) — пример: национална отбрана, обществено осветление. Те може да изискват публично финансиране, въпреки че не са оскъдни в същия смисъл.
• Общи ресурси (common-pool resources): неможе да бъдат изключени, но са съревнователни (rival) — напр. рибни запаси, пасища; тези ресурси често страдат от свързани с тях проблеми на прекомерна експлоатация (tragedy of the commons).

Практически примери и ограничения

• Въздухът и слънчевата светлина често са цитирани като типични свободни стоки, макар при силно замърсяване или ограничени условия (напр. чист въздух в град) те да придобиват икономическа стойност.
• Отпадъците и страничните продукти могат да бъдат свободни в определен момент, но при повишено ценово търсене или рециклиране те бързо могат да станат икономически стоки.
• Информацията, софтуер и цифрово съдържание са близки до концепцията за свободни стоки, защото копирането им струва почти нищо. Въпреки това създаването им първоначално изисква ресурси и време, затова често се регулират чрез интелектуална собственост.

Икономически и нормативни последици

Понятието за свободни стоки има важни следствия за политика и управление:

• Ако нещо е действително без икономическа оскъдност, пазарни механизми не са необходими за разпределението му.
• В ситуации, в които ресурсът е „свободен“ по дефиниция, но става ограничен (напр. вследствие на замърсяване, регулации или технология), държавата и пазарите трябва да реагират, за да предотвратят дефицит или злоупотреби.
• Интелектуалните права създават изкуствена оскъдност, за да мотивират създаването на нови идеи и продукти; това е компромис между разширяване на достъпа и стимулиране на иновациите.

Бъдещи перспективи

Теории за радикални технологични промени (като посочените нанотехнологии) предполагат възможността много физически стоки да станат практически неоскъдни. Дори и в такъв сценарий ще останат важни въпроси за разпределение, етика, собственост и контрол върху технологията. Също така екологични и енергийни ограничения могат да наложат реални граници на това „освобождаване“ на стоките.

Кратко резюме

Свободната стока е концепция, която описва ресурси без икономическа оскъдност — налични в достатъчни количества за всички без да създават алтернативна цена. В същото време реалният свят често превръща такива ресурси в оскъдни чрез замърсяване, търсене или правни норми. Поради това разграничението между свободни стоки, обществени блага и общи ресурси е ключово за икономическата политика и управлението на природните и нематериалните ресурси.

Въпроси и отговори

В: Какво е свободно благо в икономиката?

В: Дали стока, която се раздава безплатно, е непременно свободна стока от икономическа гледна точка?

В: Кои са трите основни вида безплатни стоки?

Въпрос: Как законите за интелектуална собственост влияят върху понятието за "свободна" стока?

Въпрос: Какво би могло да направи всички стоки по същество "безплатни"?

В: Има ли някакви ограничения за тази потенциална технология, която прави всички стоки по същество "безплатни"?

Търсене по буква