Форт Абас Техсил – най-голям техсил в Бахавалнагар, Пенджаб, Пакистан

Форт Абас е бил известен като „Pholra“. През 1927 г. наваб сър Садик Аббаси променя това име и го кръщава на по-големия си син Мухаммад Аббас.

Форт Абас е исторически град в окръг Бахавалангар в провинция Пенджаб в Пакистан. Градът се намира на границата с Индия, а преобладаващият език е пенджабски. Форт Абас е най-големият техсил по площ в окръга и е един от петте техсила на Бахавалнагар. Свързан е с други части на страната чрез шосейна мрежа, а железопътните линии в района осигуряват достъп до главни възли в Пенджаб. Едната му страна граничи директно с международната граница Пакистан–Индия. Налични са електричество, интернет, стационарна и мобилна телефония.

Местоположение и природни особености

Техсилът обхваща разнообразен ландшафт – от земеделски обработваеми земи и горски пояси до части от пустинята Чолистан (местно известна като Рохи). Релефът включва равнинни участъци, променливи пясъчни дюни и сухи речни корита, което предопределя специфичните условия за земеползване и заселване.

История и наследство

Исторически районът е бил част от държавата Аббаси Бахавалпур. В миналото през тези земи е преминавала река, позната като Гагра/Хакра, и градът е лежал на нейния бряг. Днес коритото е изсъхнало и от него са останали само следи; дори градската крепост е разрушена. Въпреки това местната топонимия, пазарните квартали и отделни стари здания напомнят за миналото на търговски възел по пътя между Бахавалпур и пограничните райони.

Климат

Климатът е горещ и сух, с продължително лято и кратка, мека зима. Валежите са малко и силно променливи по години, като основно падат през мусонните месеци. Лятото често носи температури над 45°C, а високата изпаряемост създава воден дефицит за културите и природната растителност.

Земеделие и поминък

Форт Абас съчетава пустинни територии с интензивно земеделие в напояваните зони. Основните култури са пшеница, памук и захарна тръстика, а на места се отглеждат също фуражи, маслодайни култури и бобови. Животновъдството – камили, овце, кози и говеда – е важен източник на доходи в зоните с ограничена вода. Напояването се осигурява чрез канали и локални водоизточници там, където качеството на водата позволява; използват се и тръбни кладенци. В сухите пояси традиционни са устойчиви на суша местни храсти и дървесни видове, които служат за фураж и дърва.

Транспорт и свързаност

Техсилът е свързан по шосе с околните градове на окръг Бахавалнагар и други части на Пенджаб. Редовни автобусни и микробусни линии обслужват населените места. Железопътната инфраструктура в района дава връзка с големи центрове, като пътническите услуги се концентрират в близките железопътни възли. Като пограничен район, достъпът до някои ивици земя е контролиран от служби за сигурност.

Население, език и култура

Населението е многослойно – земеделци, пастири и търговци, със силни семейни и племенни връзки. Освен преобладаващия пенджабски се срещат местни говори, а в търговията и администрацията се използват и други езици на провинцията. Културният живот включва панаири, пазари и сезонни мероприятия, свързани с прибирането на реколтата и животновъдството.

Образование и здравеопазване

В техсила функционират държавни и частни училища, както и колежи за общо образование. Медицинските услуги се предоставят от техсилна болница, основни здравни звена и частни клиники. Неправителствени и академични организации периодично провеждат кампании за обществено здраве, води и земеделски практики.

Гори, пустиня и земеделски земи

Във Форт Абас има горски пояси, пустинни участъци и обработваеми земи. Основните култури са пшеница, памук и захарна тръстика. В по-сухите части естествената растителност включва пустинни треви и храсти, които стабилизират дюните и служат за пасища. Животинският свят е представен от дребни пустинни бозайници, лисици и газели в по-слабо населени територии.

Проучвания и предизвикателства

Исламийският университет в Бахавалпур (кампус BWN) е извършил проучване на климата и земеделските условия във Форт Абас. Установено е, че значителна част от територията не е подходяща за отглеждане на култури и за устойчива растителност. Причините за това са много:

Ниска и непостоянна сума на валежите, концентрирана в кратък период, което води до хроничен воден дефицит.
Много високи летни температури и силна изпаряемост, които затрудняват поникването и вегетацията.
Пясъчни, леки почви и подвижни дюни с ниска водозадържаща способност и ограничено плодородие.
Засоляване и алкализиране на почвите в отделни участъци, което ограничава избора на култури.
Дълбоко залягане или лошо качество на подпочвените води (солени/бракични), неподходящи за напояване.
Недостатъчна напоителна инфраструктура далеч от основните канали и загуби на вода по отворените деривации.
Ветрова ерозия и прашни бури, които повреждат посевите и изнасят плодородния почвен слой.
Свръхпаша и деградация на естествената растителност в пустинните и полупустинните пояси.
Социално-икономически фактори – ограничен достъп до кредити, агроконсултации и модерна техника при малките стопанства.
Риск от внезапни поройни оттоци по сухи корита след силни дъждове, които предизвикват локални щети.

Възможности за устойчиво развитие

Въвеждане на сухоустойчиви сортове и оптимизирани сеитбообороти с бобови и фуражни култури.
Ефективни системи за напояване (капково/дъждуване), събиране на дъждовна вода и облицовка на канали за намаляване на загубите.
Стабилизиране на дюните чрез засаждане на местни треви и храсти и изграждане на защитни пояси срещу вятър.
Подобряване на почвите с органична материя и, където е уместно, с корективи срещу засоляване.
Подкрепа за животновъдството и дребния агробизнес (мед, млечни продукти, текстил и занаяти), които са адаптивни към сухия климат.
Обучение и агроконсултации чрез партньорства между общини, университети и частния сектор.