Предимство на първия ход в шахмата

Печеливши проценти

	Whitewins	Начертано	Blackwins	Общ резултат за бели
Турнири1851-1878	45.52%	14.07%	40.41%	52.55%
Турнири1881-1914	36.89%	31.76%	31.35%	52.77%
Турнири1919-1932	36.98%	36.98%	26.04%	55.47%
Общо турнири 1851-1932	38.12%	30.56%	31.31%	53.40%
Ново в Chessdatabase 2000	N/A	N/A	N/A	54.8%
ChessGames.comбаза данни 2008	36.81%	36.50%	26.69%	55.06%
Световно първенство по блиц шахмат 2009	38.96%	26.41%	34.63%	52.16%
Резултати от шахматните машини CEGT (40/120) 2009	34.7%	41.3%	24.0%	55.4%

Последните източници сочат, че белите имат около 54 до 56% от точките. През 2005 г. ГМ Джонатан Роусън пише, че "общоприетото мнение е, че белите започват партията с малко предимство и, при запазване на всички останали фактори, получават приблизително 56% срещу 44% за черните".^p193 Международният майстор (IM) Джон Уотсън пише през 1998 г., че през по-голямата част от 20-ти век белите са имали 56% резултат, но напоследък този показател е спаднал до 55%.^p231 Уебсайтът ChessGames.com поддържа редовно актуализирани статистически данни в своята база данни с партии. На 17 март 2008 г. базата данни съдържаше 460 703 партии. Белите са спечелили 36,81 %, 36,50 % са били реми, а черните са спечелили 26,69 %, в резултат на което общият процент на победа на белите е 55,06 %.

New In Chess отбелязва в своя Годишник за 2000 г., че от 731 740 партии в базата данни белите са получили общо 54,8%; с двата най-популярни начални хода белите са получили 54,1% в 349 855 партии, започващи с 1.e4, и 56,1% в 296 200 партии, започващи с 1.d4. Основната причина, поради която 1.e4 е по-малко ефективно от 1.d4, е сицилианската защита (1.e4 c5), която дава на белите само 52,3% резултат в 145 996 партии.

Chess Engines Grand Tournament (CEGT) тества компютърни шахматни двигатели, като играе с тях един срещу друг с времеви контроли от четиридесет хода за сто и двадесет минути на играч (40/120), както и 40/20 и 40/4, и използва резултатите от тези партии, за да състави рейтинг за всяка времева контрола. При най-бавния контрол на времето (40/120) белите са постигнали 55,4% (W34,7 D41,3 L24,0) в партии, изиграни сред 38 от най-силните шахматни двигатели (към 27 май 2009 г.). При 40/20 белите са постигнали 54,6% (W37,0 D35,2 L27,8) в партии, изиграни сред 284 двигателя (към 24 май 2009 г.). При най-бързата времева контрола (40/4) белите са постигнали 54,8% (W39,6 D30,5 L30,0) в партии, изиграни сред 128 програми (към 28 май 2009 г.).

Изтеглено с най-добрата игра

Жозеф Бертен пише в своя учебник "Благородната игра на шах" от 1735 г.: "Този, който играе пръв, се разбира, че атакува". Това е в съответствие с традиционното схващане, че белите, по силата на първия ход, започват с инициативата и трябва да се опитат да я разширят в средата на играта, докато черните трябва да се стремят да неутрализират инициативата на белите и да постигнат равенство.^p89 Тъй като белите започват с инициативата, малка грешка от страна на белите обикновено води само до загуба на инициативата, докато подобна грешка от страна на черните може да има по-сериозни последици. Затова през 1994 г. Свешников пише: "Черните играчи не могат да си позволят да направят и най-малката грешка... От теоретична гледна точка задачите на белите и черните в шахмата са различни: Белите трябва да се стремят към победа, а черните - към реми!"

Преобладава мнението, че при най-добра игра партията шах трябва да завърши с реми. Дори и да не може да бъде доказано, това предположение се счита за "безопасно" от Роусън и "логично" от Адорян. Уотсън е съгласен, че "правилният резултат от перфектно изиграна партия шахмат ... е реми. ... Разбира се, не мога да докажа това, но се съмнявам, че може да се намери нито един силен играч, който да не се съгласи ... Спомням си как след реми в последния кръг Каспаров обясняваше на чакащите го репортери: "Е, шахматът е реми". Световният шампион Боби Фишер смяташе, че това е почти сигурно.

Динамика

Съвременните писатели често разглеждат ролята на Черния в по-динамичен план, а не само като опит за изравняване. Роусън пише, че "идеята за това, че черните се опитват да се "изравнят", е съмнителна. Мисля, че тя има ограничено приложение в няколко дебюта, а не е дебютна рецепта за черните като цяло".^p227 Еванс пише, че след една от партиите си срещу Фишер "Фишер ми довери своята "тайна": за разлика от други майстори, той се стремеше да спечели с черните фигури от самото начало. Откровението, че черните имат динамични шансове и не трябва да се задоволяват само с равенство, беше повратна точка в кариерата му, каза той".^p91 Уотсън предполага, че когато играе с черните, Каспаров заобикаля въпроса дали белите имат предимство в началото, "като мисли за конкретния характер на динамичния дисбаланс на дъската и се стреми да изземе инициативата, когато е възможно".^p231 Уотсън отбелязва, че "енергичната дебютна игра на черните може ... да доведе до толкова сложна и неясна позиция, че да се говори за равенство е безсмислено. Понякога казваме "динамично уравновесена" вместо "равностойна", за да изразим мнението, че всеки от играчите е толкова вероятно, колкото и другият, да излезе от усложненията с предимство. Този стил на дебютна игра е широко разпространен в съвременния шахмат, като най-видните му практикуващи са световните шампиони Фишер и Каспаров".

Съвременните автори също поставят под въпрос идеята, че белите имат трайно предимство. В своята влиятелна книга "Динамична шахматна стратегия" от 1991 г. Суба отхвърля схващането, че инициативата винаги може да се превърне в трайно предимство. Той твърди, че понякога играчът с инициативата я губи без логично обяснение и че: "Понякога трябва да я загубиш, просто така. Ако се опитате да се вкопчите в нея, като форсирате въпроса, динамичният ви потенциал ще се изчерпи и няма да можете да се изправите срещу енергична контраатака". Роусън и Уотсън са единодушни. ^p219p239 Уотсън също така отбелязва: "Поради презумпцията, че белите са по-добри, моментът от играта, в който черните освобождават играта си или неутрализират плановете на белите, често автоматично се приема, че им дава равенство, въпреки че в динамичните дебюти изчерпването на инициативата на белите много често означава, че черните са я овладели с предимство". ^p232

Евгени Свешников, който през 1994 г. твърди, че белите трябва да играят за победа, а черните - за реми

Турнир и мач плей

В шахматните турнири и мачове честотата, с която всеки играч получава бели и черни, е важен фактор. В мачовете цветовете на играчите в първата партия се определят чрез жребий, а след това се редуват. ^p11 В кръговите турнири All-play-all с четен брой играчи всеки получава по един допълнителен бял или черен цвят. Смята се, че турнирът с два кръга дава най-надеждното крайно класиране, тъй като всеки играч получава един и същ брой бели и черни цветове и играе и с бели, и с черни цветове срещу всеки противник. ^p56

В турнирите по швейцарската система директорът на турнира се опитва да гарантира, че всеки играч ще получи, доколкото е възможно, еднакъв брой партии за белите и черните и че цветът на играча се редува от кръг на кръг.