Елен-лопатар (Dama dama): характеристики, местообитание и интересни факти
Елен-лопатар (Dama dama) — характеристики, местообитание и интересни факти: рога-лопати, бели петна, социално поведение, разпространение и адаптация.
Еленът-лопатар (Dama dama) е среден по размера вид елен от семейство Cervidae. Първоначално се среща естествено в Евразия, но е интродуциран от хората в много други части на света, включително в Австралия, Нова Зеландия, части от Северна Америка и някои острови. Името „лопатар“ идва от широката, плоска форма на рогата при мъжките, които наподобяват лопата.
Външен вид и полова разлика
Еленът-лопатар има компактно тяло с къса опашка; летният му костюм обикновено е ръждивокафяв с редици бели петна, които помагат за маскиране, а през зимата козината потъмнява и петната избледняват. Срещат се и меланистични и светлосиви (леуцистични) варианти.
Полова разлика: само мъжките (благородни елени/индивиди) носят разклонени палматни рога, които се събарят всяка година и израстват наново преди размножителния период. Женските са по-дребни и нямат рога.
Размери и дълголетие
Еленът-лопатар е средно голям вид — височината при холката и теглото варират в зависимост от местообитанието и подвида. Животната продължителност на живот в диво състояние е обикновено около 12–16 години, въпреки че в защитени условия могат да живеят по-дълго.
Поведение и социална структура
Тези животни са предимно пасищни и се хранят както с трева, така и с листа и дребни клонки (смесен тип хранене — както пасат, така и ближат). Обичат смесени гори и открити пасища — ръбовете на горите и парковете са често предпочитани места.
- Стадно поведение: обикновено се събират в групи от няколко до няколко десетки животни; при благоприятни условия и наличност на храна групите могат да достигнат и до около 150 индивида.
- Дневна активност: активни са предимно в зори и здрач; през деня често почиват в сенките на дърветата.
- Комуникация: използват визуални сигнали, мирис и звукови предупреждения (хъркане, лай-подобни викове при тревога).
Хранене
Диетата включва трева, листа, млади клонки, плодове, жълъди и други паднали плодове. Приспособими са и към селскостопански култури, което понякога води до конфликти с човешката дейност.
Размножаване
Рематният период (рум) настъпва обикновено през есента. Мъжките се съревновават за достъп до женските чрез демонстрации, звуци и често юмручни срещи на рогата. След оплождане женската носи млада около 230–250 дни и обикновено ражда едно теленце (понякога близнаци). Малките се крият сред растителността първите дни и се грижат внимателно от майката.
Хищници и заплахи
В естествените си местообитания основните естествени врагове са вълци, каракулци/рисове, мечки и други големи хищници. Най-голямата заплаха за популациите обаче идва от човека — загуба на хабитат, лов, пътища и ограничаващи структури, както и заболявания.
Опазване и управление
Като вид Dama dama обикновено не е класифициран като застрашен глобално и се счита за вид с нисък риск в много райони, благодарение на широкото разпространение и успешните програми за въвеждане. В същото време локални популации могат да бъдат уязвими. Управлението включва контрол на популацията чрез лов, огради, мониторинг за болести и мерки за намаляване на конфликта с земеделието.
Интересни факти
- Името „лопатар“ идва от формата на мъжките рога — те са широки и плоски (палматирани), което им придава характерен силует.
- Петната на козината не са постоянни — през зимата те стават по-малко забележими.
- Елен-лопатарите са сред първите елени, които хората са опитомили и въвели в паркове и ловни резервати из Европа още през Средновековието.
- В силно интродуцирани популации (например в Австралия) видът може да стане инвазивен и да влияе негативно върху местната флора и фауна.
Заключение: Еленът-лопатар (Dama dama) е адаптивен и визуално разпознаваем вид с характерни палматни рога и сезонни промени в окраската. Благодарение на способността си да живее в разнообразни местообитания и на човешките интродукции, днес той е разпространен извън естествения си ареал, което поставя както възможности за опазване и наблюдение, така и предизвикателства за управление.
Цветове
Те имат много различни цветове на козината (косъма). Има четири основни цвята: "обикновена", "менилова", "меланистична" и "бяла". Обикновената козина е кафява козина с бели петна, които се виждат най-добре през лятото. През зимата козината е много по-тъмна. Бялата козина е с най-светъл цвят, почти бяла. Обикновената и менилската козина са по-тъмни. Меланистичната козина е много тъмна, понякога дори черна.
Исторически стада
Едно от известните исторически стада от елени лопатари се намира в резервата Ottenby в Оланд, Швеция. В средата на XVII в. Карл X Густав построява стена от сух камък с дължина четири километра около кралското стадо елени лопатари. Към 2006 г. стадото все още съществува. Друго стадо живее в парка Феникс в Ирландия. От първоначалното стадо, въведено през 1660 г., произхождат 400-450 елена лопатара.
Три от цветовите варианти, открити в центъра за диви животни Fossil Rim в Тексас
обискирам