Избледняване (аудиотехника)

Произход и ранни примери

"Нептун", част от оркестровата сюита "Планетите" на Густав Холст, е ранното музикално произведение, в което е използван финал с избледняване. Холст посочва, че женските хорове "трябва да бъдат поставени в съседна стая, чиято врата трябва да остане отворена до последния такт на произведението, когато трябва да се затвори бавно и безшумно", а последният такт (записан само за хоровете) "трябва да се повтаря, докато звукът се изгуби в далечината". Въпреки че днес това е нещо обичайно, ефектът омагьосва публиката в епохата преди широкото разпространение на звукозаписа - след първоначалното прослушване през 1918 г. дъщерята на Холст, Имоджен (освен че наблюдава танцуващите в коридорите чаровни жени по време на "Юпитер"), отбелязва, че финалът е "незабравим, със скрития хор от женски гласове, който става все по-слаб и по-слаб... докато въображението не разбере разликата между звук и тишина".

Техниката за завършване на говорния или музикалния запис чрез избледняване на звука датира от най-ранните дни на записването. В епохата на механичния (преди електрическия) запис това е можело да се постигне само чрез отдалечаване на източника на звук от записващия рог или чрез постепенно намаляване на силата на звука, с която изпълнителите пеят, свирят или говорят. С появата на електрическия запис плавните и контролируеми ефекти на затихване могат лесно да бъдат постигнати чрез просто намаляване на входната сила на звука от микрофоните с помощта на фейдъра на смесителния пулт.

Нито един запис не може да се определи с точност като "първия", в който е използвана тази техника. През 2003 г. на (вече несъществуващия) уебсайт Stupid Question Джон Рух изброява следните записи като възможни претенденти:

Кавърверсията на "Rocket 88" на Бил Хейли (1951 г.) избледнява, за да покаже, че заглавният автомобил се отдалечава. Съществуват твърдения, че "Eight Days a Week" на The Beatles (записана през 1964 г.) е първата песен, в която е използван обратният ефект - fade-in. (Тя също избледнява.)

Най-ранният подобен запис, който някой би могъл да ми посочи, е 78-минутна плоча от 1894 г., наречена "Духът на 76-та година" - разказана музикална винетка с боен оркестър и барабан, която става все по-силна, когато се "приближава" до слушателя, и все по-тиха, когато се "отдалечава". ....

Като любител на киното имам чувството, че филмите са оказали влияние тук. Включването и изключването са кинематографични похвати, с които започват и завършват сцените - филмов език, който се развива по същото време като тези ранни записи. Самият термин "fade-out" е с кинематографичен произход и се появява в печата около 1918 г. А джазът, любим на ранните записи, е популярен обект и на ранните филми.

Фейдър

Фейдър е всяко устройство, използвано за избледняване, особено когато е копче или бутон, който се плъзга по писта или слот. Въртящо се копче обикновено не се счита за фейдър, въпреки че е електрически и функционално еквивалентно. Фейдърът може да бъде аналогов, като директно контролира съпротивлението или импеданса на източника (напр. потенциометър); или цифров, като контролира цифрово цифров сигнален процесор (DSP). Цифровите фейдъри се наричат още виртуални фейдъри, тъй като могат да се видят на екрана на цифрова аудио работна станция. Съвременните цифрови миксери от висок клас често имат пиезоелектрически задвижващи механизми, прикрепени към фейдърите, така че те могат да се използват многократно и да преминават в правилната позиция за избраната функция и/или запаметената настройка.

Crossfading

Кръстосаният фейдър на диджейския миксер по същество функционира като два фейдъра, свързани един до друг, но в противоположни посоки. Той позволява на диджея да изключва един източник, като едновременно с това включва друг източник. Това е изключително полезно, когато се съчетават две фонографски плочи или компактдискове.

Техниката на кръстосване се използва и в аудиотехниката като техника за смесване, особено при инструментални сола. Миксиращият инженер често записва два или повече дубъла на вокална или инструментална партия и създава окончателна версия, която е съвкупност от най-добрите пасажи от тези дубъли, като използва кръстосване между всяка песен.

В идеалния случай кросфадерът ще поддържа постоянно изходно ниво. Няма обаче стандарт как да се постигне това. Много производители на диджейско оборудване предлагат различни миксери за различни цели (напр. скреч, бийтмикс, cut микс и т.н.). Миксерите от висок клас често имат превключватели за кривата на кросфайда, които позволяват на диджея да избере необходимия тип кросфайд. Опитните диджеи могат също така да кръстосват между пистите, като използват фейдърите на каналите.

Съществуват много софтуерни приложения, които разполагат с виртуални кросфейдъри. Например софтуер за запис на аудиодискове.

Pre-fader, post-fader

При миксер със спомагателни миксове за изпращане миксовете за изпращане се конфигурират преди или след фейдъра.

Ако миксът за изпращане е конфигуриран предварително, промените във фейдъра на лентата на основния канал не засягат микса за изпращане. Това е полезно за миксове за монитор на сцената, където промените в нивата на каналите на Front of House биха разсеяли музикантите.

Ако миксът за изпращане е конфигуриран след фейдъра, тогава нивото, изпратено към микса за изпращане, следва промените във фейдъра на основната лента с канали. Това е полезно за реверберация и други ефекти на сигналния процесор.