Тестът на Дрейз — определение, метод и етични спорове

Тестът на Дрейз — метод за оценка на токсичност чрез тестване върху животни, етични спорове и съвременни алтернативи. Научи рисковете и регулациите.

Тестът на Дрейз е метод за проверка на възможната дразнеща или токсична способност на вещества при приложение върху кожа или око. Автори на първоначалната методика са Джон Х. Дрейз и Джейкъб М. Спинес, които публикуват описанието 1944 г. Първоначално тестът е използван главно за оценка на безопасността на козметични продукти, а по-късно и за редица други химикали и формулировки. Целта е да се установи дали едно вещество е токсично или предизвиква дразнене, корозия или трайни увреждания при контакт с тъкани.

Метод

В класическата процедура изследваният материал се нанася върху кожата или окото на животно за определен период. Най-често използвани са малки животни, най-вече албини зайци (напр. New Zealand white), поради големите им очни повърхности и отсъствието на пигментация. След излагането веществото се отмива и се регистрират клинични наблюдения – за очите това включва оценки за помътняване на роговицата, ирит и зачервяване на конюнктивата; за кожата се записват еритема (зачервяване), отоци и некроза.

Оценката обикновено се извършва по стандартизирани скали (точкова система), а животните се наблюдават до 14 дни, за да се проследят обратимостта или прогресирането на уврежданията. Ако резултатите показват необратими или тежки увреждания на кожата или окото, животното се евтаназира по хуманни причини. Ако не са налице такива щети, животните могат да бъдат използвани повторно само след подходящ период на възстановяване и „измиване“, за да се гарантира, че всички следи от тествания продукт са изчезнали.

Критики и етични спорове

Тестът е силно противоречив. Основните критики са:

• етични – причинява болка и страдание у животните, особено когато се използват очни експозиции без аналгезия;
• научни – има значими биологични разлики между анатомията и физиологията на очите и кожата на зайците и тези на хората, което ограничава предсказуемостта за човешките ефекти;
• субективност – оценките често са визуални и зависят от опита на изследователя, което води до вариабилност между лаборатории.

Поради тези аргументи много организации за защита на животните и част от научната общност настояват за намаляване, заместване и усъвършенстване на тези тестове. FDA подкрепя теста исторически, като е посочвала, че „до момента нито един тест или набор от тестове не е приет от научната общност като заместител на ... теста на Дрейз“. В същото време регулаторните органи все по-често приемат и признават валидирани алтернативи, когато те доказано предсказват риска за хората.

Модификации и принципи за ограничаване на вредата

За да се намали страданието, при провеждането на теста често се прилагат принципите на „3R“ (Replacement, Reduction, Refinement – заместване, намаляване, усъвършенстване) на Russell и Burch. Практиките включват:

• намаляване на броя на използваните животни и на прилаганите дози;
• усъвършенстване на процедурите за наблюдение и ранни хуманни крайни точки (евтаназия при тежки увреждания);
• модифицирани протоколи, при които понякога се използват анестетици или аналгетици, макар че прилагането им е предмет на научен дебат (анестезията може да промени физиологичните реакции и разпространението на веществото).

Алтернативи и съвременни методи

През последните десетилетия са разработени и валидирани множество алтернативи, които могат да заместят теста на Дрейз в много случаи или да намалят необходимостта от животинско изпитване. Сред тях са:

• in vitro модели и реконструирани човешки тъкани – например реконструирани човешки епидермални (RhE) модели за оценка на дразнене на кожата (OECD TG 439) и RhCE (reconstructed human cornea-like epithelium) тестове за очно дразнене (OECD TG 492);
• биофизични тестове като BCOP (bovine corneal opacity and permeability, OECD TG 437) и ICE (Isolated Chicken Eye, OECD TG 438);
• HET‑CAM (hen’s egg test — chorioallantoic membrane) и други яйчени методи;
• молекулни и клетъчни in vitro анализи, компютърни модели и интегрирани стратегии за оценка (IATA/ITS), при които се комбинират данни от различни неанимални тестове за да се направи заключение.

Тези алтернативи са в различна степен валидирани и признати от регулаторни институции; в практиката често се използва комбинация от in vitro и in silico подходи, за да се намали броят на необходимите животински изследвания.

Регулация и текуща практика

Използването на теста на Дрейз намалява значително в много страни вследствие на регулаторните промени и напредъка при алтернативните методи. В Европейския съюз има строги ограничения върху тестването на козметични продукти върху животни и забрана за пускане на пазара на козметики, тествани върху животни (Регламент (ЕО) № 1223/2009). В САЩ подходът е по-стъпаловиден: докато FDA е била по-консервативна в приемането на заместители, в последните години и американските регулатори все по-често признават валидирани неанимални методи и насърчават тяхното използване, когато резултатите са достатъчно надеждни за целите на оценката на риска.

Заключение

Тестът на Дрейз е исторически важен метод за определяне на очно и кожно дразнене, но предизвиква сериозни етични и научни спорове. С развитието на in vitro технологии, реконструирани човешки тъкани и интегрирани стратегии за оценка, все повече случаи вече не изискват използване на животни. Основната тенденция е към намаляване и заместване на животинските изпитвания, подобряване на процедурите (refinement) и приоритизиране на методи, които по-точно предсказват риска за хората, като едновременно с това намаляват страданията на животните.

Разработени са и други тестове, които могат да заменят теста на Дрейз за много приложения: Първо, има тест, който използва кокоши яйца. Друг тест използва испански охлюви.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява тестът на Дрейз?

В: Кой е разработил теста на Дрейз?

В: Какви животни обикновено се използват за този вид изпитване?

В: Колко време трябва да се наблюдават животните след теста на Draize?

В: Има ли някакви алтернативи на използването на животни в тези тестове?

В: Възможно ли е дадено животно да бъде използвано повторно при тези видове тестове?

В: Защо използването на този вид тестове е намаляло през последните години?

Търсене по буква