Дуктилност: какво е, разлика от коваемост и примери при метали

Дуктилност: какво е, разлика от коваемост и примери при метали — научете защо злато, мед, алуминий и стоманата са пластични, как се тестват и как температурата влияе.

Автор: Leandro Alegsa

Дуктилност е способността на твърд материал да се разтяга под напрежение на опън. Ако материалът е пластичен, той може да бъде изтеглен в тънък тел. Податливостта, подобно свойство, описва възможността материалът да се деформира под налягане (натиск). Ако материалът е кovaк, той може да бъде сплескан чрез удари с чук или чрез валцуване.

И двете свойства — дуктилност и податливост — са аспекти на общото понятие пластичност. Пластичността представлява степента, до която един твърд материал може да се деформира без да се счупи. Тези свойства са характерни предимно за металите и силно зависят от температурата, скоростта на деформиране и външното налягане. Изследвания върху пластичността при високи налягания са извършени от Пърси Уилямс Бриджман, за чиято работа от 1946 г. той получава Нобелова награда.

Пластичността и податливостта не винаги вървят ръка за ръка. Златото има висока пластичност и коваемост — може да се разточи на много тънки листове (ламиниране) и да се изтегли в проводници — докато, например, оловото проявява ниска дуктилност, но висока коваемост: лесно се кове и оформя под натиск, но трудно се изтегля в тънки проводници. Понякога думата дуктилност се използва широко за обхващане на двата вида пластичност (при опън и при натиск).

Как се измерва дуктилността

Дуктилността обикновено се оценява чрез механични изпитвания, най-често чрез опъване (tensile test). Основни показатели са:

  • Процент удължение при скъсване — колко процента се увеличава дължината на образеца преди да се скъса.
  • Редукция на сечението — относителното намаление на напречната площ в областта на врата преди скъсване.

По-големите стойности показват по-голяма способност материалът да се деформира пластично преди фрактура.

Фактори, които влияят на дуктилността

  • Температура: при повишаване на температурата повечето метали стават по-дуктилни.
  • Скорост на деформиране (strain rate): бързите удари или високи скорости обикновено правят поведението по-крехко.
  • Химичен състав и легиране: добавки и примеси (напр. въглерод в стоманите) могат да увеличат твърдостта и здравината, но да намалят дуктилността.
  • Микроструктура и размер на зърната: структурата на материала (зърна, фазови граници, включвания) силно влияе върху способността за пластична деформация.

Разлика между дуктилност и коваемост

Кратко: дуктилността описва поведение при опън (възможност да се изтегли в тел), докато коваемостта (малуабилност) описва поведение при натиск/удар (възможност да се сплеска или да се оформя с чук/валцове). И двете са видове пластичност, но действат при различни режими на натоварване.

Примери при метали и практическо значение

Златото, медта, алуминият и стоманата са типични примери за метали с добра пластичност и дуктилност, поради което се използват широко в проводници, ламарини, екструзии и други формообразуващи процеси. Златото и медта са особено дуктилни и лесно се обработват както при огъване, така и при изтегляне в проводници. Стоманите могат да имат широк диапазон — от много пластични до по-крехки — в зависимост от състава и термичната обработка.

Някои материали са предимно крехки (напр. чугун, много керамики и стъкло) и имат ниска дуктилност — те се счупват почти без пластична деформация. Това е критично при проектиране: в приложения, където е възможна внезапна ударна или натоварваща фрактура, предпочитат по-дуктилни материали, които дават предупредителни деформации преди счупване.

Приложения

Действителните технологии използват дуктилността при процеси като:

  • изтегляне на тел (wire drawing),
  • екструзия на профили,
  • валцоване на листове и плочи,
  • коване и щамповане.

Разбирането и контролът на дуктилността са ключови за избора на материал и за параметрите на обработка в промишлеността.

Изпитване на опън на алуминиева сплав. Локалните гърловини и повърхностите на разрушаване на чашката и конуса са типични за еластичните метали.Zoom
Изпитване на опън на алуминиева сплав. Локалните гърловини и повърхностите на разрушаване на чашката и конуса са типични за еластичните метали.

Това изпитване на опън на чугун показва ниска еластичност.Zoom
Това изпитване на опън на чугун показва ниска еластичност.

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Какво е дуктилност?


О: Дуктилност е, когато твърд материал се разтяга при опън.

В: Какво е коваемост?


О: Коравината е способността на материала да се деформира под налягане (натиск).

Въпрос: Може ли един пластичен материал да се разтегли на тел?


О: Да, един пластичен материал може да бъде разтеглен на тел.

В: Може ли податлив материал да бъде сплескан чрез удряне с чук или валцуване?


О: Да, податливият материал може да бъде сплескан чрез удряне или валцуване.

В: Какво е пластичност?


О: Пластичността е степента, до която един твърд материал може да се деформира, без да се счупи.

Въпрос: Винаги ли пластичността и податливостта вървят заедно?


О: Не, пластичността и податливостта не винаги вървят заедно. Златото има висока пластичност и коваемост, но оловото има ниска пластичност и висока коваемост.

В: Кои са металите с висока пластичност?


О: Златото, медта, алуминият и стоманата имат висока пластичност.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3