Женска еякулация: определение, произход и научни изследвания
Женска еякулация: научно обяснение, произход и история. Разберете какво показват анатомията и съвременните изследвания за феномена и неговото значение.
Женската еякулация (понякога наричана още „изригване“ или на английски „female ejaculation“) представлява изтичане на течност от женските полови пътища в момента на силно сексуално възбуждане или оргазъм. Наблюдаваният обем и вид на течността варират — от малко количество бистра течност до по-обилно отделяне, понякога с лек мирис. Учените не са единодушни по всички подробности за нейния произход и състав, но водещата хипотеза е, че течността се отделя от жлезите на Скене (известни също като парауретрални жлези или „женска простата“), които са разположени около уретрата.
Кратка историческа справка
Първите описания на явлението са познати още в древността — например от гръцкия философ Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) и по-късно от анатомични и медицински трактати. През по-голямата част от XX век темата е била предмет на скептицизъм и не е била широко изследвана. Популярността на въпроса се повиши след излизането на книгата „Петното G“ през 1982 г., което стимулира допълнителни научни изследвания и медиен интерес.
Как се произвежда и какъв е съставът?
Някои лабораторни изследвания показват, че в женската еякулация могат да се открият белтъчни маркери, характерни за простатната тъкан — например простатно-специфичен антиген (PSA) и простатна кисела фосфатаза (PAP). Това подкрепя идеята, че парауретралните (Скене) жлези допринасят за образуването на отделената течност. В други случаи „сквиртинг“ (по-обилно отделяне) е показал наличие предимно на урина или смес от урина и секрет от жлезите; резултатите зависят от методологията, дефиницията и изследваните групи.
Механизъм и тригери
Най-често появата на еякулация е свързана със стимулиране на антериорната (предна) стена на влагалището и областта около уретрата — т.нар. „G-точка“ и парауретралните зони. Някои образни изследвания (ултразвук) и уродинамични тестове са показали, че при част от жените преди отделянето на по-голямо количество течност се наблюдава временна напълненост на пикочния мехур и последващо изпразване, което подкрепя идеята за смесен произход (жлезни секрети плюс урина) при някои форми на „сквиртинг“.
Колко често се среща?
Оценките за честотата на женската еякулация варират широко в зависимост от популацията и дефиницията: в различни проучвания процентите се движат от много ниски стойности до над 50% сред жени, които съобщават, че са изпитвали такова явление поне веднъж. Ясно е, че не всяка жена изпитва еякулация и че наличието или отсъствието ѝ не е показател за „нормалност“ или здравословен проблем.
Научни спорове и настоящи изследвания
Научната общност продължава да дискутира терминологията, произхода и значението на женската еякулация. Проблеми при изследванията включват малък брой участнички, различни дефиниции (еякулация срещу сквиртинг), и етични/логистични трудности при събиране на проби. Въпреки това, съвременните проучвания използват по-добри морфологични и биохимични методи, ултразвук и уродинамика, за да изяснят механизма.
Здравни и социални аспекти
Женската еякулация обикновено е физиологично безвредна. В редки случаи жените могат да изпитват неудобство, зачервяване или възпаление; ако има болка, кръв в отделянето или проблеми с уринирането, е добре да се потърси медицинска консултация. Понякога явлението може да бъде объркано с стрес-инконтиненция — важно е да се прави разграничение, особено при диагностика и лечение.
Практически съвети
- Ако темата е важна за вас или партньора ви — говорете открито и без притеснение; комуникацията подобрява сексуалното доверие.
- Хигиената след отделяне е просто практично мерило — постелка или кърпа могат да помогнат за комфорт.
- Ако имате притеснения за болка, честота или уринарни симптоми — консултирайте се с гинеколог или уролог.
В заключение: женската еякулация е реален и разнообразен феномен с различни проявления и вероятно смесен произход при отделните жени. Научните изследвания напредват, но все още липсват окончателни отговори за всички аспекти — необходима е по-широка и систематична наука, за да се изясни пълноценно механизма, съставът и значението му.
Не се приема от други
Теорията, изложена от тези автори, е отхвърлена от много други автори, като физиолога Джоузеф Болен, тъй като не се основава на строги научни процедури, и психиатъра Хелън Сингър Каплан (1983 г.).
"Женската еякулация (за разлика от женското уриниране по време на оргазъм) никога не е била научно обоснована и е най-малкото много съмнителна".
През 1982 г. Мастърс и Джонсън го отхвърлят. Някои радикални феминистки, като Шийла Джефрис (1985), също го отхвърлят, като го обявяват за плод на мъжката фантазия:
Понастоящем въпросът не е решен.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява женската еякулация?
О: Женската еякулация е, когато жената получи оргазъм и от нея излезе бистра течност.
В: Как се получава тази течност?
О: Учените не са сигурни как се произвежда течността, но смятат, че тя се произвежда от жлезите на Скене (наричани още парауретрални жлези или женска простата).
В: Споменавана ли е женската еякулация в древността?
О: Да, женската еякулация е спомената в древността от гръцкия философ Аристотел (384-322 г. пр. Хр.), както и от лекари и хора, които изучават анатомия.
В: През 20-и век изследвана ли е подробно женската еякулация?
О: През по-голямата част от 20-и век е имало хора, които не са вярвали, че женската еякулация съществува, и тя не е била изучавана подробно.
В: Какво се случи след излизането на книгата "Точката G" през 1982 г.?
О: След като през 1982 г. излезе книгата "Петното G" и стана популярна, повече хора разбраха за женската еякулация и бяха направени повече изследвания по въпроса.
В: Какви са другите наименования на жлезите на Скене?
О: Жлезите на Скене се наричат още парауретрални жлези или женска простата.
В: Има ли единно мнение за това как се случва женската еякулация?
О: Все още няма единно мнение за това как се случва женската еякулация.
обискирам