Енджинът на Doom

Енджинът на Doom, понякога наричан ID Tech 1, е компютърният код, който стои зад видеоиграта Doom. Той се използва и в няколко други игри, включително Doom 2 (но не и Doom 3, която има собствен двигател). Силно модифицирани версии на енджина Doom се използват в Heretic, Hexen и Strife.

Двигателят на Doom използва техника, наречена разделяне на двоичното пространство, за да представи 3D нива по начин, който компютърът може да обработи бързо. Той е написан предимно на C. Изходният код е публикуван безплатно под Общия публичен лиценз на GNU. Много фенове на Doom са създали свои собствени модифицирани версии, наречени source ports. В source ports често се добавят нови функции и се отстраняват проблеми в оригиналния енджин. Популярни source ports включват Boom, PrBoom, PrBoom+, Zdoom и Chocolate Doom.

Енджинът на Doom представя нивата вътрешно с помощта на структури, наречени linedefs, sidedefs, sectors, verticies и things (чудовища, предмети, декорации и т.н.). Дум енджинът чете нива и други данни от файл, наречен WAD.

Енджинът на Doom визуализира нивата изцяло от процесора, а не от видеокартата, тъй като повечето видеокарти по онова време (1993 г.) не разполагаха с 3D ускорение. Това изискваше много ефективни алгоритми, за да може играта да работи на бавните компютри по онова време.

Двигателят на Doom е достъпен за повече видове компютри от всеки друг двигател за шутъри от първо лице. Програмистът лесно може да го накара да работи на нов тип компютър, тъй като е написан на C и използва много малко системни ресурси, което му позволява да работи на джобни компютри и компютри без 3D ускорител.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява двигателят на Doom?

Въпрос: Как енджинът на Doom представя 3D нива?

В: На какъв език е написан енджинът Doom?

В: Има ли версия на Doom Engine с отворен код?

В: Кои са някои популярни портове на оригиналния двигател Doom?

В: Какви структури използва енджинът Doom, за да представя нивата?

В: Как се четат данни от файлове?

Търсене по буква