Дакота

Дакота е индианско племе. Те са и част от Първите нации. Те съставляват две от трите основни субкултури на народа на сиуксите. Обикновено се делят на източна дакота и западна дакота.

Източните дакоти се наричат още санти и се намират в източните части на Дакота, централната част на Минесота и северната част на Айова. Те имат много федерално признати племена.

Западната дакота се нарича още янктон или янктонай и се намира в района на река Мисури. Те имат и много забележителни федерално признати племена. Често погрешно ги смятат за накота (които всъщност са група племена, отделили се от основните клонове на нацията на сиуксите в по-ранни времена).

Зиткала-Са, автор от Западна Дакота.Zoom
Зиткала-Са, автор от Западна Дакота.

История

Дакота живее в Уисконсин и Минесота през 17 век. Към 1700 г. някои от тях се преместват в днешна Южна Дакота. В края на XVII в. дакота се съюзява с френски търговци. Французите се опитват да използват този съюз, за да си помогнат да контролират търговията с кожи в Северна Америка срещу англичаните.

Войната в Дакота през 1862 г.

В края на 50-те години на XIX в. нарушенията на договорите от страна на САЩ и несправедливите плащания от страна на индианските агенти (правителствени служители, на които е разрешено да общуват с местните жители) водят до нарастващ глад и трудности сред дакота. Въпреки че дакота се опитват да преговарят с правителството на САЩ, нищо не се получава. На 16 август 1862 г. група ловци от племето дакота убиват семейство заселници. Това довежда до още нападения срещу заселници и скоро започва пълна война. На 5 ноември 1862 г. 38 воини от племето дакота са осъдени на смърт чрез обесване. По-късно това се превръща в най-голямата масова екзекуция в историята на САЩ.

По време и след бунта много източни дакоти и техните семейства напускат Минесота и Източна Дакота, за да отидат в Канада или да се заселят в долината на река Джеймс в краткотраен резерват. След това те са принудени да се преместят в резервата Кроу Крийк на източния бряг на река Мисури. Някои от тях се присъединяват към Западна дакота и се преместват по-на запад, за да помогнат на племената лакота да продължат борбата си срещу американската армия.

Други остават в Минесота и на изток, в малки резервати, които все още съществуват, включително резерватите Сисетон-Уахпетон, Фландро и Девълс Лейк (Спирит Лейк или Форт Тотън) в Дакота. Някои от тях се преместват в Небраска, където днес племето сиукси санти има резерват на южния бряг на река Мисури.

Тези, които избягали в Канада, оставили за семействата си девет малки резервата в Манитоба (Сиукс Вали, Лонг Плейн, Дакота Типи, Бърдтейл Крийк и Оук Лейк [Пипестоун]) и още четири (Стендинг Бъфало, Мус Уудс [Уайт Кап], Раунд Плейн [Уахпетон] и Ууд Маунтин) в Саскачеван.

Език

Езикът дакота е част от сиуанските езици. Хората, които говорят дакота, разбират и езика лакота. Дакота се пише на латиница. Езикът има два основни диалекта между племената източна и западна дакота.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват даките?


О: Народът дакота е индианско племе и е част от Първите нации.

В: Колко основни субкултури има народът на сиуксите?


О: Народът на сиуксите има три основни субкултури, а народът на дакота съставлява две от тях.

В: Какви са двете субкултури на народа дакота?


О: Двете субкултури на народа дакота са източната дакота/санти и западната дакота/янктон или янктонай.

В: Къде се намират източните дакота/санти?


О: Източната дакота/санти се намира в източната част на Дакота, централната част на Минесота и северната част на Айова.

В: Къде се намират западните дакоти/янктони или янктонаи?


О: Западна Дакота/Янктон или Янктонай се намират в района на река Мисури.

Въпрос: Дакота някога бъркали ли са народа дакота с накота?


О: Да, дакотите често са били бъркани с накота, които всъщност са група племена, отделили се от нацията на сиуксите в по-ранни времена.

В: Колко са федерално признатите племена на източните и западните дакоти?


О: И източната, и западната дакота имат много федерално признати племена.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3