Дакота е индианско племе и част от по-широката конфедерация на Първите нации. Дакота представляват една от трите основни групи в рамките на народа на сиуксите — заедно с лакота и накота — и често се разграничават на две основни подгрупи: източна дакота и западна дакота. Общото им историческо пространство е северните и централните части на Северна Америка, а влияние и контакти с европейците и със заселниците довеждат до значителни промени в техния начин на живот през 18. и 19. век.

История

Дакота имат дълга история на живот в районите около големите реки и езера на средния североизток на континента. Вдигнати от лов и събирачество към полувкаменната култура със силен акцент върху лова на бизон, те изграждат сложни социални и политически структури. С идването на европейците и въвеждането на оръжие, болести и търговията с кожи настъпват драстични промени. През 19. век редица договори с правителството на САЩ, изселвания и земеделски политики довеждат до загуба на земи и до насилствени конфликти — най-известен сред които е войната на дакота от 1862 г. в Минесота.

Клонове и племена

Обикновено се говори за две големи групи сред дакота:

  • Източни дакота — често наричани санти (Santee). Традиционно населяват източните части на Дакота, централната част на Минесота и северната част на Айова. В наши дни източните дакота са организирани в няколко федерално признати племена и общности, някои от които запазват активни традиции и езикови програми.
  • Западни дакота — включват групи, известни като янктон и янктонай, които исторически са живели в района на река Мисури и западно от нея. Тези групи също са организирани в отделни племена и резервации. Често въпросът за наименованието (янктон/янктонай срещу накота) предизвиква объркване в популярната литература — част от това произлиза от различните етнолингвистични класификации, използвани от изследователи.

Език и култура

Дакота говорят диалекти на сиу езиковото семейство. Езикът е носител на традиционни знания, митология и устна история, затова в последните десетилетия има активни усилия за езикова и културна възрaждаемост — училищни програми, курсове за възрастни, записване на говорители и дигитални ресурси. Културните практики включват:

  • традиционна материална култура: тъкане, мънистоплетене, украшения и отчетлива облекла;
  • ритуали и вярвания: шамански и церемониални практики, благодарствени ритуали, свързани с природата и животинските духове;
  • социална организация: родови и кланови връзки, важна роля на старейшините и съветите за управление;
  • празници и събирания: powwow, танци, песни и срещи за обмен на традиции и поминък.

Поминик и съвременни предизвикателства

През 19. и 20. век мнозина дакота бяха преместени в резервации, разположени в щатите Дакота, Минесота, Небраска и други. Днес има множество федерално признати племена, които управляват собствени институции, училища и здравни служби. Някои примери за известни общности включват племена и резервати в Минесота, Южна Дакота и Небраска, както и резервати, които са активни в икономическото развитие (включително игрални съоръжения), образованието и културните програми.

Съвременните приоритети за много дакота включват възстановяване на права върху земя и ресурси, подобряване на здравеопазването и образованието, преодоляване на социално-икономическите неравенства, както и съхраняване и популяризиране на езика и традициите сред младите поколения.

Дакота са жив племевен народ с богата история и култура, чиито общности продължават да работят за запазване на своята идентичност и за по-добро бъдеще в рамките на съвременните държави и обществени системи.