Китайска есетра (Acipenser dabryanus) — жива вкаменелост и защитен вид

Китайска есетра (Acipenser dabryanus) — жива вкаменелост и защитен вид от Яндзъ: гигантска, рядка и обявена за национално богатство на Китай.

Автор: Leandro Alegsa

Есетрата от Яндзъ (Acipenser dabryanus), известна още като есетра на Дабри, е представител на семейство Acipenseridae (есетрови) и разред Acipenseriformes. Видът е еволюционно много стар и поради това често се нарича жива вкаменелост — предполага се, че неговите предци са се появили преди около 140 милиона години. В Китай тази риба е специално защитена от държавата и е сред видовете с висока обществена и научна значимост.

Външен вид и размери

Тялото на есетрата от Яндзъ е продълговато, покрито с пет реда костни плочки (скутели). Характерни са долно разположена устна и мустаци (барбели) преди устата — приспособления за хранене на дъното. Дължината на възрастните екземпляри обикновено варира между 2 и 5 метра (200–500 см), а теглото — от около 200 до над 450 кг при най-едрите индивиди. Това я поставя сред най-едрите видове есетрови риби, след бялата и атлантическата есетра.

Разпространение и местообитания

Исторически Acipenser dabryanus е обитавала главното корито на река Яндзъ и долните участъци и устието на няколко южнокитайски реки, включително Циантан, Минцзян и Перлова река. Видът предпочита дълбоки течения с каменисто-песъчливо дъно, а по време на миграции използва и крайбрежни зони и устия.

Начин на живот и хранене

Есетровите риби като група имат разнообразни миграционни навици; много видове са анадромни — хвърлят хайвера си във прясна вода и прекавят част от живота си в солени или полусолени води. При Acipenser dabryanus миграциите са свързани предимно с преследване на подходящи места за хвърляне на хайвера и търсене на хранителни ресурси.

Храната им включва донни безгръбначни (ракообразни, червеи), мекотели и дребни риби. Устройството на устата и барбелите им позволява да намират и събират плячка по дъното.

Възраст, размножаване и развитие

Есетровите риби са дълголетни и достигат полова зрялост сравнително късно — при различните видове това може да бъде между няколко и над десет години. Хвърлянето на хайвера обикновено става в бързи участъци на реките върху каменисти или пясъчни участъци. Инкубацията и ранните стадии на развитие изискват специфични условия; разрушаването или загубата на такива участъци сериозно намаляват успеха при размножаването.

Заплахи и статут на опазване

  • Западване на популациите: През последните десетилетия числеността на есетрата от Яндзъ е спаднала рязко.
  • Промяна и загуба на местообитания: Строителството на язовири и прегради (включително големи проекти по реката), добив на пясък и промени в речния режим пречат на миграциите и разрушават расловите места.
  • Замърсяване: Индустриално и селскостопанско замърсяване в реките намаляват качеството на водата и здравето на популациите.
  • Прекомерен риболов и бракониерство: Преследване за месо и хайвер е допринесло за драматичен спад.
  • Хибридизация и генетични проблеми: В някои райони изкуствено размножавани и отглеждани в развъдници риби могат да доведат до генетично замърсяване при връщане в природата.

Много международни и национални оценки поставят вида като критично застрашен (IUCN) и изискват сериозни мерки за опазване. Есетрата е под международни регулации и често попада под режима на CITES и национални програми за защита.

Мерки за опазване и възстановяване

  • Забрани и квоти за риболов и засилено прилагане на законите против бракониерството.
  • Програми за размножаване в плен и последващо залесяване (restocking) на реки с биологично подходящи индивиди.
  • Възстановяване на местообитания — откриване или създаване на участъци за хвърляне на хайвера и премахване/модифициране на преградите, които пречат на миграцията.
  • Мониторинг, научни изследвания и образователни кампании за повишаване на обществената осведоменост.

Как може да помогне обществеността

  • Подкрепа за законодателни и научни инициативи за опазване на реките и речните екосистеми.
  • Намаляване на замърсяването чрез отговорно потребление и разделно събиране на отпадъци.
  • Отказ от покупка на нелегален хайвер и други продукти от защитени видове.
  • Участие или дарения за организации, работещи по опазването на есетровите видове.

Есетрата от Яндзъ е уникален и важен компонент от речните екосистеми на Южен Китай. Нейното оцеляване зависи от синергията между научни усилия, държавни политики и ангажираност на обществеността.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява есетрата на Дабри?


О: Есетрата на Дабри, известна също като есетра от Яндзъ, е риба, принадлежаща към семейство Acipenseridae и разред Acipenseriformes.

В: Каква е възрастта на есетрата на Дабри?


О: Смята се, че есетрата на Дабри е живяла преди около 140 милиона години и се смята за жива вкаменелост.

В: Защитена ли е есетрата на Дабри от държавата?


О: Да, китайското правителство внимателно защитава есетрата на Дабри и тя се смята за национално богатство, подобно на гигантската панда.

В: Какъв е размерът на есетрата на Дабри?


О: Есетрата на Дабри може да достигне от 200 до 500 см и да тежи средно от 200 до 500 кг. Напълно порасналата есетра може да достигне до 4 метра и да тежи над 450 кг, което я прави третата по големина след бялата и атлантическата есетра.

В: Къде живее есетрата на Дабри?


О: Есетрата на Дабри живее в главните течения на река Яндзъ и в крайбрежните райони на реките Циантан, Миндзян и Перлова река.

В: Какво е размножителното поведение на есетрата?


О: Есетровите риби са анадромни, което означава, че хвърлят хайвера си в сладки води и мигрират към солени води, за да достигнат зрялост.

В: С какво е уникална есетрата на Дабри?


О: Есетрата на Дабри е уникална поради огромните си размери и факта, че е живяла милиони години, което я прави жива вкаменелост.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3