Гмурците (пепелянки, Zygoptera) характеристики, жизнен цикъл и разпространение

Гмурците (пепелянки, Zygoptera) са насекоми от разред Odonata. Те приличат на водни кончета, но образуват отделен подред (Zygoptera) и включват около 20 семейства пепелянки. Друго популярно наименование е „демоизел“ (от френската дума за „младо момиче“), използвано за някои ярко оцветени видове.

Външен вид и отличителни белези

Пепелянките обикновено са по-дребни и по-стройни от истинските водни кончета. Тялото им е с по-тесен и дълъг коремец, а крилата им са тесни и с по-фина венова структура. При покой крилата на повечето пепелянки се държат плътно прилепени и успоредно по протежение на тялото; има и семейства, при които крилата остават разтворени, подобно на Anisoptera.

Очите при пепелянките са разположени по-отдалечено една от друга — разстоянието между тях често е по-голямо от диаметъра на самите очи, докато при Anisoptera очите са по-близки или дори срастнати. Предните и задните крила при Zygoptera са подобни по форма и вени, което отличава групата от истинските водни кончета. Половият диморфизъм е често срещан — мъжките и женските могат да се различават по окраска и форма на коремчето.

Поведение и хранене

И както възрастните, и нимфите на пепелянките са хищници. Нимфите ловуват дребни водни животинки — ракообразни, ларви на насекоми и др., като използват бързите движения на краката и гребените на крайниците. Възрастните се хранят с живеещи във въздуха насекоми (мухи, комари, малки пеперуди) и улавят плячката в полет.

Възрастните са предимно слаби, маневрени летци, предпочитащи да кацат на водна растителност или храсти близо до повърхността. Имат отлично зрение за движение и бързо реагират на приближаване на хищник или наблюдател, което ги прави трудни за улавяне въпреки ярката им окраска.

Жизнен цикъл

Жизненият цикъл на пепелянките е непълен (непълна метаморфоза) и включва яйце → водна нимфа → възрастен (имаго). Женската снася яйцата в или върху водна растителност; при някои видове яйцата се вкопават в тъканта на растенията (ендофитно снасяне), при други са разположени върху повърхността на водата или под камъни.

Нимфите на Zygoptera притежават три външни дихателни придатъка (каудални ламели) в задния край на коремчето, които служат за газообмен. Продължителността на нимфалния стадий варира от няколко месеца до няколко години в зависимост от вида и климатичните условия. При порастването нимфата се изкачва по растение или камък и възрастният екземпляр излиза от покривката (имутация), като оставя празната нимфална кожа.

Половото поведение включва характерното „колело за чифтосване“ — мъжът хваща женската с краката си зад главата и по този начин образуват специфична двойкова позиция, след което при някои видове се осъществява директно прехвърляне на сперма или оплождане по-късно при снасяне на яйцата.

Разпространение и местообитания

Пепелянките са известни от късния карбон (някои ранни форми са отнесени към Protozygoptera) и днес се срещат на всички континенти с изключение на Антарктида. Повечето видове живеят в близост до сладководни местообитания — реки, потоци, езера, блата и стари водоеми. Някои видове предпочитат бързотечащи горски ручеи, други — бавнотечащи води или крайбрежни зони с обилна растителност.

Възрастните често остават близо до водата, където са излюпили, и могат да се събират в малки, пъстри групи по бреговете и над водната растителност. Някои видове прелитат на по-големи разстояния, но това е по-рядко в сравнение с някои истински водни кончета.

Роля в екосистемата и опазване

Пепелянките имат важна роля като хищници на насекоми и като плячка за птици, риби и други хищници. Поради чувствителността си към качеството на водата и структурата на местообитанията, те често се използват като биоиндикатори за здравето на водните екосистеми.

Основните заплахи за пепелянките са загубата и фрагментацията на местообитанията, водното замърсяване, промяната на режимите на водовземане и климатичните промени. За опазване е важно поддържането на естествени брегови пояси, чисти водни системи и пасивни зони около водоемите. Някои видове са защитени и присъстват в списъци на застрашени видове в зависимост от регионалния им статус.

Как да ги разпознаем и наблюдаваме

При наблюдение обърнете внимание на следните характерни белези: когато кацнат, повечето пепелянки държат крилата си събрани по тялото; имат тънко, дълго коремче и отделени очи. Много видове са ярко оцветени, но насядат често в частична сянка и стават трудно видими. Най-добре се наблюдават рано сутрин или в топлите часове на деня, когато са най-активни.

Всички пепелянки са хищни; и нимфите, и възрастните се хранят с други насекоми, което ги прави полезни за контрола на вредители като комарите.

Въпроси и отговори

В: Какво е другото име на дамаджаните?

В: Как изглеждат крилата на повечето дамаджани, когато са в покой?

В: По какво се различават пепелянките от водните кончета?

Въпрос: Кога са се появили водните кончета?

В: Къде се срещат?

В: По какво се различава жизненият им цикъл от този на водните кончета?

Търсене по буква