Кубински испански: диалект, произход и регионални особености

Кубински испански: диалект, произход и регионални особености — открийте канарските корени, африканските, таино и хаитянски влияния и диалектните различия в Куба.

Кубинският испански е диалект на испанския език. Това е диалектът, който се говори в Куба. Той има много общи черти с други карибски диалекти на испанския език.

Голяма част от кубинския испански произлиза от испанския език, говорен на Канарските острови в Испания. Това се дължи на факта, че голям брой канарци се преселват в Куба през XIX и началото на XX век. Хора от други испански общности, като галисийци, каталонци, баски и астурийци, също се преселват тук, но не оказват толкова голямо влияние върху езика, колкото канарците. Много от думите в кубинския испански произлизат от канарския диалект, но някои думи са от други части на Испания. Има и думи, които идват от западноафрикански езици, френски или от местния език таино.

Езикът се говори по различен начин от изток до запад. В източната част на острова е имало големи плантации, в които през XVIII и XIX в. са работили много африкански роби. Поради това в източната част влиянието на африканските езици (като йоруба и киконго) е по-силно, отколкото в западната. Той е по-близък до доминиканския испански, отколкото до испанския, който се говори в западната част на острова. Хаитянският креолски език оказва влияние върху културата на източна Куба след Хаитянската революция. Някои думи от източния диалект могат да бъдат проследени до хаитянски креолски думи, които се използват всеки ден на местно ниво. Някои кубинци все още говорят хаитянски креолски.

Произход и исторически фактори

Кубинският испански е плод на многовековни контакти: основният езиков слой идва от колониалния испански, но значително оформление му дават вълните на имиграция (особено от Канарските острови), африканските езици, остатъчни таино думи и по-късните контакти с френски и английски. Канарският говор е оставил най-видим отпечатък върху фонетиката и интонацията, което обяснява близостта на кубинския с другите карибски варианти.

Фонетични особености (звукова система)

Някои от най-разпознаваемите фонетични черти на кубинския испански са характерни за карибския регион:

• Аспирация или загуба на /s/ в срична край: /s/ в края на сричка често се превръща в хриптящ звук [h] или изчезва. Пример: los amigos → [lo(h) aˈmiɣos] или [lo aˈmiɣo].
• Редукция или загуба на междуметните /d/: Особено в окончанията -ado/-ido: cansado → cansao.
• Латерализация и ротация в сричен край: В някои позици саредина /r/ може да се реали-зира като [l] (латерализация) или обратно; това е характерно и за други карибски говори.
• Yeísmo: Обединение на звуковете на ll и y, като и двете се произнасят еднакво.
• Seseo: Липса на разграничение между /s/ и /θ/ (като в повечето латинскоамерикански варианти няма звук /θ/).
• Интонация и ритъм: Интонацията често е “пееща” и скоростта на говор е бърза; това е черта, обща с канарските и други карибски говори.

Лексика и заемки

Кубинският речник съдържа множество местни и чужди заемки. Някои добре познати примери:

• Таино: думи като hamaca, yuca, huracán, barbacoa, guagua (автобус) идват от местния език.
• Западноафрикански и йоруба влияния: особено в религиозната и музикалната лексика — имена на оришас (напр. Changó), обръщения като asere (приятел), термини от религиозни практики и музика.
• Френско и хаитянско влияние: в източните области след хаитянската имиграция някои ежедневни думи и изрази са заети или адаптирани от хаитянския креолски.
• Английски заемки: поради исторически и съвременни контакти с англоговорещите страни (особено САЩ), има и много англицизми в ежедневието и по-младите поколения.

Граматика и употреба

• Общобалканско: в кубинския испански се използва ustedes за второ лице множествено във всички регистри — няма употреба на vosotros.
• Редукции и разговорни форми: често се използва редукцията pa' за para (напр. voy pa' la casa), както и синкопирани или елиминирани звукове при разговорно говорене.
• Диминутиви и ласкави форми: употребата на умалителни окончания и ласкави обръщения е често срещана в разговорната реч.

Регионални различия

Въпреки общите характеристики, на острова има значителни регионални различия:

• Източна Куба: по-силен африкански и хаитянски отпечатък, близост до доминиканския говор, повече религиозни и музикални термини от африкански произход.
• Западна Куба (включително Хавана): говорът е силно повлиян от канарския и андалуския акцент, в градските центрове има и по-силни урбанистични иновации и англицизми.

Социолингвистични бележки

Кубинският испански не е хомогенен — съществуват различни стилове в зависимост от класа, образование, възраст и контакти с чужбина. Миграционните потоци към и от САЩ (особено Маями) доведоха до двуезични и смесени форми в диаспората, които от своя страна влияят и на езика в Куба чрез медии и лични контакти.

Кратки примери (разговорни форми)

• ¿Qué bolá? — разговорно приветствие, аналогично на “Какво става?”
• ¿Qué vuelta? — “Какво става/какво ново?”
• guagua — автобус (таино)
• asere — приятел (афро-карибски заем)

Като цяло кубинският испански е жизнен, мелодичен и богато повлиян от многобройни културни контакти — това го прави един от най-разпознаваемите и интригуващи варианти на испанския в Карибския регион.

Въпроси и отговори

В: Какъв език е кубинският испански?

В: Къде се говори?

В: Кои са някои от еднаквите характеристики, които кубинският испански език споделя с други карибски диалекти на испанския език?

В: Как канадците са повлияли на кубинския испански?

Въпрос: Има ли думи в кубинския испански от други части на Испания?

В: Кубинската култура има ли влияние от африканските езици?

В: Хаитянският креолски език повлиял ли е на културата на Източна Куба?

Търсене по буква