Криоло (в единствено число: криоло) е социална класа в кастовата система на отвъдморските колонии, създадени от Испания през XVI век, особено в Латинска Америка. Названието се използвало за хора с чиста или предимно испанска кръв, но родени в колонията.

Класата Criollo е смятана за по-нисша от тази на Peninsulares. Peninsulares са хората, които живеят в колонията, но са родени в Испания. Криолосите били с по-висок статус/ранг от всички останали касти. Примери за други касти са хората със смесен произход, индианците и поробените африканци.

Терминът Criollo често се превежда на английски като Creole. Думата "криол" обаче се използва и за много етнически групи по света, които нямат историческа връзка с Испания или с някоя колониална система.

Произход и значение на термина

Етимологично criollo произлиза от иберийските езици (португалски/испански) и първоначално означава „роден в колонията“, в противоположност на „роден на Полуострова“ (Peninsulares). В практиката това е била категория, която съчетавала родословна, културна и юридическа принадлежност: криолите се считали за „бели“ според колониалните расови схеми, но тяхното местно раждане ги отделяло от испанските родени администратори и висша аристокрация.

Социална йерархия и права

В колониалната „каста“ (casta) система позицията на криолите им давала значителни привилегии спрямо индианците, африканските роби и хората със смесен произход (например метиси), но те често били ограничени при достъпа до най-високите административни, църковни и военни постове, които са запазени за Peninsulares. Това създавало постоянна социална и политическа напрегнатост между двете групи.

Икономически и политически роли

Криолите често били големи земевладелци (хасиенди), минни предприемачи, животновъди и местни търговци. Те контролират значителна част от локалната икономика и уредите за производство, но липсата на достъп до върховните управляващи позиции и ограниченията в търговията, наложени от метрополията, стават източник на недоволство.

Участие в борбата за независимост

В началото на XIX век много лидери на независимостните движения в Латинска Америка били криоли — хора от испански произход, родени в колониите, които се обединили около искания за по-голяма политическа автономия или пълна независимост от Испания. Сред причините за тези движения са:

  • дисбаланс между икономическа сила и политическа власт (криолите контролирали земята, но не и висшите чинове);
  • вдъхновения от Европейската и Северноамериканската революции и идеите за равенство и суверенитет;
  • локални икономически ограничения и данъчно бреме, наложени от метрополията.

Примери за известни криоли, свързани с независимостните движения, включват фигури като Симон Боливар, Хосе де Сан Мартин и Мигел Идалго — всички те са криоли, които изиграват централна роля в освобождението на големи части от Латинска Америка. Трябва обаче да се отбележи, че не всички криоли подкрепяли разкъсването с Испания; някои предпочитали реформи или запазване на статуквото.

Културна идентичност и ежедневие

Криолската култура често комбинирала испански обичаи, религия и език с местни влияния — в кухнята, облеклото, музиката и религиозните практики. Социалните мрежи на криолите включвали бракове между родове, участие в местните църкви и управлението на общините. В много региони криолите формирали локална елита, която полагала грижа за образованието, инфраструктурата и икономическото развитие.

Терминът извън испанските колонии

Както е посочено по-горе, терминът Criollo или преведеният на английски Creole има и по-широко, регионално значение в различни части на света. В различни контексти той може да означава:

  • етнически групи с местен произход в Карибския басейн (напр. луизиански креоли, хаитянски креоли);
  • креолски езици — смесени езикови системи, възникнали в колониални контексти (хаитянски креолски, луизиански креолски и др.);
  • в някои региони „креол“ просто означава „местен“ или „местно-роден“, без пряка връзка с испанското колониално деление.

Забележителни криоли

  • Симон Боливар — военен и политически лидер, ръководил борбите за независимост в северната част на Южна Америка.
  • Хосе де Сан Мартин — ключова фигура в освобождението на Аржентина, Чили и Перу.
  • Мигел Идалго — криолски свещеник, считан за един от инициаторите на мексиканското движение за независимост.

Заключение

Криолите били важна социална и икономическа група в испанските отвъдморски колонии: бели по произход, родени в колониите и често привилегировани спрямо мнозинството население, но ограничени в достъпа си до най-висшите постове, запазени за Peninsulares. Тази двойственост — икономическа мощ срещу политическа зависимост — допринесла значимо за процесите, които довели до създаването на независими държави в Латинска Америка.