Колективизъм | вид етика, основана на това, че хората са група
Колективизмът е вид етика, основана на това, че хората са група. Неговата противоположност е индивидуализмът, който се основава на това, че хората са индивиди. Колективистите се фокусират върху това, което е добро за цялата група. Индивидуалистите се фокусират върху това, което е добро за всеки човек. Колективизмът и индивидуализмът са философски позиции и също така са част от политиката.
Думата "индивидуализъм" първоначално е използвана от социалистите, за да атакуват враговете си. Те казвали, че индивидуалистите са егоисти, защото не подкрепят социализма. Вместо това индивидуалистите подкрепят хората да бъдат независими и да преследват собствените си цели. Те също така вярват в наличието на много свободи.
Колективистите смятат, че един човек не е толкова важен, колкото група от много хора. Те често вярват, че хората трябва да правят компромиси, за да подобрят нещата един за друг, а не само за себе си. Те също така смятат, че да се позволи на някого да прави каквото си иска не е добре, ако това вреди на много други хора. Колективизмът има много различни видове. Той може да означава служене на общността, на правителството, на социалната класа, на расата или на някоя друга група.
Тази диаграма показва основната разлика между индивидуализма и колективизма.
Изследване
- През 1930 г. Макс Вебер сравнява колективизма и индивидуализма в религията. Той смята, че протестантите са по-индивидуалистични и независими, а католиците са по-фокусирани върху йерархията и общността.
- Немският социолог Фердинанд Тьонис описва един ранен модел на колективизъм и индивидуализъм, използвайки термините Gemeinschaft (общност) и Gesellschaft (общество). Смята се, че отношенията в Gemeinschaft, при които приоритет е комунализмът, са характерни за малките селски общности. Антропологът Редфийлд (1941 г.) повтаря това схващане в работата си, в която противопоставя народното общество на градското.
- Хофстеде (Hofstede, 1980 г.) оказа голямо влияние за началото на ерата на междукултурните изследвания, които правят сравнения по измерението колективизъм - индивидуализъм. Хофстеде концептуализира колективизма и индивидуализма като част от един континуум, като всеки културен конструкт представлява противоположен полюс. Авторът характеризира индивидите, които подкрепят висока степен на колективизъм, като вписани в социалния си контекст и даващи приоритет на общностните цели пред индивидуалните.
Въпроси и отговори
В: Какво е колективизъм?
О: Колективизмът е вид етика, основана на това, че хората са група. Той се фокусира върху това, което е добро за цялата група, а не върху индивидуалните интереси.
В: По какво се различава от индивидуализма?
О: Индивидуализмът се основава на това, че хората са индивиди, и се фокусира върху това, което е добро за всеки човек. Той подкрепя независимостта на хората и преследването на собствените им цели, както и наличието на много свободи. Колективизмът, от друга страна, вярва, че един човек не е толкова важен, колкото група от много хора, и често насърчава компромисите, за да направи нещата по-добри за всички, а не само за себе си.
Въпрос: Колективизмът част от политиката ли е?
О: Да, колективизмът и индивидуализмът са философски позиции, които също са част от политиката.
В: Откъде идва думата "индивидуализъм"?
О: Думата "индивидуализъм" първоначално е използвана от социалистите, за да нападат враговете си, които не са подкрепяли социализма.
В: Какви видове колективизъм съществуват?
О: Съществуват много различни видове колективизъм, които могат да означават служене на общността, на правителството, на социалната класа, на расата или на някоя друга група.
