Коаксиален кабел: устройство, видове и приложения
Научете всичко за коаксиалния кабел: устройство, видове и приложения. Практични съвети за монтаж, характеристики и избор за ТВ, мрежи и RF системи.
Коаксиалният кабел е специален електрически кабел, предназначен за предаване на високочестотни или широколентови сигнали. Той има характерна цилиндрична структура с няколко слоя изолация и проводящи части, което го прави по-устойчив на външни наводнявания и електромагнитни смущения. Поради своята конструкция кабелът често е по-твърд и по-малко гъвкав от усуковата двойка. Днес коаксиалните кабели се използват например за кабелна телевизия, за свързване на антени, в системи за видеонаблюдение и в редица радио и професионални комуникационни приложения. Те могат да се използват и за компютърни мрежи, но това стана рядкост през 21-ви век, тъй като кабелите с усукана двойка и оптичните влакна предлагат по-голяма гъвкавост и по-ниска цена за локални мрежи.
Устройство и принцип на работа
Типичният коаксиален кабел има следните основни слоеве (от центъра навън):
- Централен проводник — може да бъде от меден тел (солиден или усукан); той пренася сигнала.
- Диелектрик — изолационен слой (твърд или пянообразен), който поддържа централния проводник и определя характеристичните параметри като капацитет и velocity factor.
- Външен проводящ слой (щит) — сплетена метална оплетка и/или фолио, която служи за връщащ проводник и защитава от външни електромагнитни смущения.
- Външна обвивка — защитна пластмасова или гумена обвивка, която предпазва кабела от механично и атмосферно влияние.
Такива кабели се използват като високочестотна предавателна линия за пренос на високочестотен или широколентов сигнал. Тъй като електромагнитното поле, пренасящо сигнала, съществува (в идеалния случай) само в пространството между вътрешния и външния проводник, то не може да се намесва или да страда от смущения от външни електромагнитни полета.
Основни параметри
- Характерно съпротивление (импеданс) — най-често 50 Ω (радио, професионална техника) или 75 Ω (телевизия, видео и кабелни мрежи). Важно е импедансът на кабела и устройствата/конекторите да съвпада, за да се избегнат загуби и отражения.
- Загуби (атенюация) — измерват се в dB/100 m и нарастват с честотата; при дълги дистанции трябва да се избере кабел с по-ниски загуби или да се предвиди усилване/повторител.
- Скорост на предаване (velocity factor) — съотношение между скоростта на сигнала в кабела и скоростта на светлината; зависи от диелектрика.
- Капацитет и диелектрични характеристики — влияят на честотния отговор и коригиращи параметри като коефициент на отражение и възможен мултиплексинг.
Видове и стандарти
Има множество видове коаксиални кабели, различаващи се по импеданс, диаметър, конструкция на щита и диелектрик. Някои от най-често срещаните в практиката са:
- RG-6 (75 Ω) — широко използван за кабелна телевизия и сателитни инсталации.
- RG-59 (75 Ω) — използва се за CCTV и кратки видео линии; има по-големи загуби при високи честоти в сравнение с RG-6.
- RG-58 (50 Ω) — популярен за радио и някои мрежови приложения (ранни Ethernet системи).
- Професионални кабели с ниски загуби и специални диелектрици за радиочестотни и микровълнови приложения.
Съществуват и стандарти и класификации (например RG-стандарти, както и международни стандарти като IEC 61196), които описват конструкцията и измерваните параметри на кабелите.
Конектори и съединения
- Често използвани конектори: F (за тв и кабели), BNC (за видеосистеми и лабораторна техника), N (професионални RF връзки), SMA (високи честоти и антени).
- Качественото монтиране на конектора е ключово за минимални отражения и намаляване на загубите — правилно кримпване, запояване или монтаж и запечатване при външни инсталации.
Предимства и недостатъци
- Предимства: добра защита от външни електромагнитни смущения, стабилен импеданс, подходящ за широк честотен диапазон, лесен за използване с конвенционални RF устройства.
- Недостатъци: по-големият диаметър и по-малката гъвкавост спрямо усукана двойка, относително по-големи загуби при дълги разстояния (в сравнение с оптични влакна), необходимост от надлежно монтиране на конектори.
Приложения
- Кабелна и сателитна телевизия
- Антени и радиопредаватели (аматьорско радио, професионални радиостанции)
- Системи за видеонаблюдение (CCTV)
- Лабораторни и измервателни връзки при RF оборудване
- Къси мрежови връзки в миналото (10BASE2 и др.)
- Свързване на модеми, тунери и приемници към антени и разпространителни мрежи
Как да изберете правилния коаксиален кабел
- Определете нужената импедансова стойност (50 Ω или 75 Ω) според оборудването.
- Вземете предвид честотния диапазон и дължината на кабела — за по-големи честоти и разстояния изберете кабел с по-ниски загуби.
- За външни инсталации изберете кабел с UV-устойчива и водоустойчива външна обвивка и запечатайте конекторите.
- При критични приложения използвайте кабели с двойно или тройно екраниране (фолио + оплетка) за по-добра защита от смущения.
Инсталация и поддръжка — добри практики
- Спазвайте минималния радиус на огъване, указан от производителя, за да избегнете увреждане и промяна на параметрите.
- Не прегъвайте или притискайте кабела и се пазете от усукване и прекомерно опън.
- Монтирайте конекторите правилно — лошо свързан конектор може да бъде източник на големи загуби и отражения.
- При външни кабели уплътнете съединенията и предвидете заземяване/гръмоотводи при нужда, особено за антени и високи конструкции.
- При работа с предаватели бъдете внимателни — коаксиалният кабел може да пренася значителна RF мощност; изключете предавателя преди свързване/разкачане.
Кой избор е правилен за конкретна задача?
За домашна телевизия и интернет чрез кабелна мрежа често се използва RG-6 (75 Ω). За радиочестотни антени и професионална техника по-често се използват 50 Ω кабели (RG-58, N-кабели и т.н.). За видеонаблюдение с дълги трасета е добра идея да се инвестира в кабел с по-ниски загуби или да се използват активни усилватели/повторители.
Коаксиалният кабел остава важен елемент в много комуникационни инсталации благодарение на своята простота, относителна евтиност и надеждност при правилна употреба и монтаж.

Схематичен чертеж на коаксиален кабел
Времева линия
- 1880 г. - Оливър Хевисайд патентова коаксиален кабел в Англия, патент № 1 407.
- 1884 г. - Siemens & Halske патентоват коаксиален кабел в Германия (патент № 28 978, 27 март 1884 г.).
- 1894 г. - Оливър Лодж демонстрира вълноводно предаване в Кралския институт.
- 1929 г. - патентован е първият съвременен коаксиален кабел от Лойд Еспеншид и Херман Афел от телефонните лаборатории Bell на AT&T.
- 1936 г. - Първото предаване на телевизионни картини по коаксиален кабел от Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. до Лайпциг.
- 1936 г. - инсталиран е първият в света подводен коаксиален кабел между залива Аполо, близо до Мелбърн, Австралия, и Стенли, Тасмания. 300-километровият кабел може да пренася един 8,5-килохерцов излъчващ канал и седем телефонни канала.
- 1936 г. - AT&T инсталира експериментален коаксиален телефонен и телевизионен кабел между Ню Йорк и Филаделфия с автоматични станции за усилване на всеки десет мили. Завършен през декември, той може да предава 240 телефонни разговора едновременно.
- 1936 г. - положен е коаксиален кабел от General Post Office (сега BT) между Лондон и Бирмингам, който осигурява 40 телефонни канала.
- 1941 г. - Първа търговска употреба в САЩ от AT&T, между Минеаполис, Минесота и Стивънс Пойнт, Уисконсин. Система L1 с капацитет за един телевизионен канал или 480 телефонни линии.
- 1956 г. - Положен е първият трансатлантически коаксиален кабел - TAT-1.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява коаксиалният кабел?
О: Коаксиалният кабел е специален електрически кабел, който се използва за предаване на сигнали.
В: Каква е целта на изолацията на коаксиалния кабел?
О: Изолацията на коаксиалния кабел се използва, за да го направи твърд и да предотврати смущенията или влиянието на външни електромагнитни полета върху електромагнитното поле, пренасящо сигнала.
В: Какви са някои от обичайните приложения на коаксиалните кабели?
О: Коаксиалните кабели обикновено се използват за кабелна телевизия и могат да се използват и за компютърни мрежи, въпреки че това стана рядкост през 21-ви век.
В: Как са конструирани коаксиалните кабели?
О: Коаксиалните кабели обикновено се състоят от проводник с изолация, друг слой проводящ материал и мантия.
В: Каква е функцията на проводящия проводник и проводящия материал в коаксиалния кабел?
О: Проводникът и материалът се използват за предаване на високочестотен или широколентов сигнал.
Въпрос: Как ЕМ полето, пренасящо сигнала, съществува по отношение на вътрешния и външния проводник на коаксиалния кабел?
О: Електромагнитното поле, което пренася сигнала, съществува в идеалния случай само в пространството между вътрешния и външния проводник.
В: Има ли различни видове коаксиални кабели?
О: Да, има различни видове коаксиални кабели, които отговарят на различни стандарти.
обискирам