Чека
ЧК е първата съветска организация за държавна сигурност. Тя е създадена на 20 декември 1917 г. с указ на Владимир Ленин. Първият ѝ ръководител е полският аристократ, станал комунист, Феликс Дзержински.
До края на 1918 г. в градовете са създадени стотици комитети на ЧК. Много хиляди дисиденти, дезертьори и други хора са арестувани, измъчвани или екзекутирани от чекистки групи. След 1922 г. групите на ЧК претърпяват многобройни реорганизации, както и НКВД. Членовете ѝ са наричани чекисти до края на 80-те години на ХХ век.
От самото си начало ЧК е важен военен и охранителен орган на болшевишкото комунистическо правителство. През 1921 г. войските на ЧК наброяват 200 000 души. Тези войски контролират и управляват системата ГУЛАГ; "реквизират" храна; измъчват и екзекутират политически противници; потушават бунтове и размирици на работници и селяни, както и бунтове в измъчваната от дезертьорство Червена армия.
Чека е наследена от OGPU.
Дзержински, основател на ЧК
Име
Пълното име на ЧК през 1918 г. е (на руски език) "Общоруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията, печалбарството и корупцията".
През целия съветски период членът на ЧК се нарича "чекист", въпреки различните официални промени на името. Терминът се използва в Русия и днес. Например президентът Владимир Путин е наричан в руските медии "чекист" поради кариерата му в КГБ.
