ЧК (Чека) — първата съветска държавна сигурност и тайна полиция (1917)

ЧК е първата съветска организация за държавна сигурност. Тя е създадена на 20 декември 1917 г. с указ на Владимир Ленин. Първият ѝ ръководител е полският аристократ, станал комунист, Феликс Дзержински.

Официалното руско наименование на комисията беше Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем (съкратено ВЧК), обикновено наричана просто ЧК. От самото начало тя работеше като извънреден орган с широки правомощия за откриване, арест и наказание на лица, смятани за врагове на bolshevишката власт.

До края на 1918 г. в градовете са създадени стотици комитети на ЧК. Много хиляди дисиденти, дезертьори и други хора са арестувани, измъчвани или екзекутирани от чекистки групи. След 1922 г. групите на ЧК претърпяват многобройни реорганизации, както и НКВД. Членовете ѝ са наричани чекисти до края на 80-те години на ХХ век.

Организация и методи

ЧК беше организирана като силно централизирана служба с правомощия за следене, арест, извънсъдебни разстрели и провеждане на тайни операции. Работните ѝ звена включваха отдели за разузнаване, контраразузнаване, пощенски и телеграфен надзор, оперативни групи и милиционерски отряди. Сред използваните методи бяха:

• Арести и екзекуции без съдебен процес — използване на извънредни трибунали, военни трибунали и „троики“ за бързи присъди;
• Психологически и физически натиск — измъчвания и принудителни изявления;
• Реквизиции — изземване на храни и имущество за нуждите на фронта и държавата;
• Информационен контрол — цензура, прослушване и наблюдение на населението;
• Принудителен труд — организиране на затворнически и трудови лагери, които по-късно послужиха като база за по-широката лагерна система.

Роля по време на Гражданската война и „Червения терор“

От самото си начало ЧК е важен военен и охранителен орган на болшевишкото комунистическо правителство. През 1921 г. войските на ЧК наброяват 200 000 души. Тези войски контролират и управляват системата ГУЛАГ; "реквизират" храна; измъчват и екзекутират политически противници; потушават бунтове и размирици на работници и селяни, както и бунтове в измъчваната от дезертьорство Червена армия.

По време на Гражданската война (1917–1922) и в периода, известен като „Червения терор“, чекистките акции срещу реални и въображаеми противници бяха масови. Арести, интерниране и екзекуции служиха както за директно премахване на опозицията, така и за внушаване на страх сред населението. Оценките за броя на жертвите варират — от хиляди до десетки хиляди и повече — и са предмет на продължаващи исторически изследвания и дебати.

Преобразувания и наследство

След 1922 г. Структурата и названието на службата се променят няколко пъти в рамките на съветската репресивна система: ВЧК се трансформира в различни органи, които впоследствие се обединиха и прераснаха в по-централизирани структури по-късно през 20-те и 30-те години. Чека е наследена от OGPU.

Наследството на ЧК е двояко: от една страна, тя утвърждава модел за оперативна, строго централизирана държавна сигурност в СССР; от друга — оставя трайна следа от репресии, мрежа от затвори и лагери и практики, които ще бъдат развивани и използвани от по-късните служби като OGPU, НКВД и КГБ. В историческата памет и днес ЧК е символ както на революционния реализъм в условия на война, така и на нарушаването на граждански права и масовите репресии.

Съвременните изследвания използват архивни материали и документи, за да предадат по-пълна картина на дейността ѝ — включително структура, численост, операции и последствия за обществото. Паметници, музеи и мемориални инициативи в постсъветските държави също се занимават с опита от това историческо наследство и въздействието му върху поколенията.

Търсене по буква