Молекуларни шаперони — протеини, които подпомагат сгъването на белтъци

Молекулярните шаперони са протеини, които помагат на големи молекули да се сгъват или разгъват. Някои помагат за сглобяването или разглобяването на други макромолекулни структури. Те не се срещат в тези структури, когато те изпълняват нормалните си функции.

Първият белтък, наречен шаперон, подпомага сглобяването на нуклеозомите от нагънати хистони и ДНК. Тези сглобяващи шаперони, особено в ядрото, сглобяват сгънатите субединици в по-големи структури, като например клетъчни органели.

Една от основните функции на шапероните е да предотвратяват слепването на полипептидните вериги и сглобените субединици в купове, които не функционират. Някои шаперони са "холдази", които спират агрегацията. Други, наречени "фолдази", помагат за сгъването на протеини, които не могат да го направят сами. Такива белтъци нарушават догмата на Анфинсен.

Как работят шапероните

Шапероните разпознават и свързват непълно или неправилно свити полипептидни вериги чрез експонирани хидрофобни участъци. По този начин те:

предотвратяват агрегация — държат субстратите разделени (функция на holdase);

улесняват правилното сгъване — чрез цикли на свързване и освобождаване, често зависими от ATP (функция на foldase);

разглобяват или разплитат агрегати — при необходимост шапероните могат да действат със специални комплекси („разагрегази“).

При много шаперони цикълът на свързване/освобождаване се управлява от хидролиза на ATP, която променя конформацията им и позволява многократни опити за правилно сгъване. Някои по-прости шаперони работят без ATP и действат главно като „задържащи“ фактори.

Основни семейства и примери

Сред най-известните семейства са:

Hsp70 — силно консервативни, участват в сгъването на новосинтезирани полипептиди, транслокация през мембрани и насочване към разграждане;

Hsp60 / шаперонини (GroEL/GroES при бактерии) — образуват големи камера-подобни комплекси, в които белтъкът има „безопасно“ място за правилно сгъване;

Hsp90 — подпомага зрелите, но лабилни протеинови комплекси (често свързан с фактори на растеж и сигнализация);

малки шаперони (sHSP) — действат като първа линия при стрес, задържайки непълно сгънати белтъци;

Hsp100/ClpB — участват в разглобяването на агреги и „рефолдиране“ в сътрудничество с други шаперони.

В растителните, животинските и бактериалните клетки има и органелно-специфични шаперони — например митохондриални Hsp70 и ER-шаперони като BiP/GRP78, които подпомагат белтъчното качество в отделните компартменти.

Ко-шаперони и модулация

Много шаперони работят заедно с ко-шаперони (напр. J-домейн протеини, нуклеотид-обменни фактори, Hop, p23), които регулират специфичността, цикъла на ATP и степента на взаимодействие със субстрата. Тази мрежа от шаперони, ко-шаперони, протеазоми и автoфагични пътища формира клетъчния протеостазис — системата за поддържане на протеиновото качество в клетката.

Роля в здравето и болестите

Нарушения в дейността на шапероните или претоварване на протеостазиса могат да доведат до натрупване на токсични агрегати, което е характерно за невродегенеративни болести като:

Аламхаймер (бета-амилоид и тау агрегати);

Паркинсон (α-синуклеин агрегати);

Хънтингтън (полиглутаминни агрегати).

Освен това шапероните често подпомагат оцеляването на раковите клетки чрез стабилизиране на онкогенни протеини; това прави някои от тях (като Hsp90) таргети за противоракова терапия. Модифицирането на активността на шапероните се изследва и като подход при болести, свързани с неправилно сгъване и агрегация, както и за подобряване на производството на рекомбинантни протеини в биотехнологията.

Примери за биологични процеси, които изискват шаперони

Сглобяване на мултисубнитни комплекси (ензими, рибозоми, нуклеозоми);

Транслокация през мембрани — задържане на частично разгънати форми и рефолдиране след преминаване;

Реагиране на клетъчен стрес (температурен шок, окислителен стрес) — повишаване на експресията на Hsp (heat shock proteins);

Поддръжка на протеиновата хомеостаза при стареене и клетъчен метаболитен стрес.

Заключение

Молекулярните шаперони са ключови фактори за клетъчната функция и жизнеспособност — те не само подпомагат правилното сгъване и сглобяване на белтъците, но и предпазват клетката от вредни агрегати, участват в разграждането и адаптацията към стрес. Разбирането на техните механизми и взаимодействия е важно за биомедицински изследвания и терапевтични приложения.

Изглед отгоре на бактериален шаперонов комплекс

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява молебенът на придружителя?

О: Молекулярният шаперон е белтък, който помага за сгъването на белтъците.

В: Каква е основната роля на молекулярния шаперон?

О: Основната роля на молекулярния шаперон е сгъването на протеините.

В: Молекулярните шаперони срещат ли се в макромолекулните структури по време на нормалните им функции?

О: Не, молекулярните шаперони не се срещат в макромолекулните структури по време на нормалните им функции.

В: Кои са някои от нещата, които молекулярните шаперони правят с протеините?

О: Молекулярните шаперони могат да сгъват над половината от всички протеини на бозайниците, да разгъват протеини, да сглобяват протеини и да разглобяват протеини.

В: Кой е първият протеин, наречен шаперон, и какво прави той?

О: Първият белтък, наречен шаперон, подпомага сглобяването на нуклеозоми от сгънати хистони и ДНК.

В: Коя е основната функция на шапероните?

О: Една от основните функции на шапероните е да предотвратяват слепването на полипептидните вериги и субединици в струпвания, които не функционират.

В: Каква е разликата между "холдази" и "фолдази"?

О: "Холдазите" действат, за да спрат агрегацията, докато "фолдазите" помагат за сгъването на протеини, които не могат да го направят сами.