Cancioneiro Geral (буквално „Обща книга на песните“) е голяма антология на португалската поезия, организирана и издадена от поета Гарсия де Резенде (1470–1536). Първото издание е отпечатано през 1516 г. и съдържа около 1000 стихотворения от 286 автори, писани през втората половина на XV и началото на XVI век. Включени са творби както на португалски, така и на кастилски език (ок. 150 стихотворения на кастилски). Книгата е основен източник за изучаването на прехода от средновековната към ренесансовата поезия в Португалия и е първият значим печатен канон на португалска лирика.[2]
Произход, влияние и образци
Cancioneiro Geral следва модела на по-ранните иберийски песнарки—сборници с лирически произведения—като Песнарката на Баена (Cancionero de Baena, 1445) и Общата песнарка на Ернандо дел Кастийо (Cancionero general, 1511). По замисъл и форма това е антология, която улавя богатството на дворното и градското литературно творчество от периода: любовна и елегична лирика, религиозни и морализаторски стихове, сатирични пароди, както и някои опити в епическата и полиестетичната поезия. Темите често отразяват ежедневието и вкусовете на двора на Мануел I, както и влияния от кастилската и италианската поетични традиции.[3]
Стил и форма
За разлика от епохата на трубадурите и народните песенни практики, стиховете в Cancioneiro Geral вече са автономни литературни единици: те не просто са предназначени за непрекъснато пеене, а за четене и рецитиране. Резенде и съвременниците му използват разнообразни метрични и строфични форми, като съчетават местни традиции (cantiga, vilancete, trova) с нови влияния, които започват да се разпространяват в Португалия през Ренесанса.[2]
Редакция и издания
Първото издание на творбата е отпечатано през 1516 г. в работилницата на Ермао де Кампос и е посветено на принц Джон, бъдещия крал Жуан III на Португалия.[3] Към XIX век интересът към средновековната и ренесансова португалска словесност довежда до възстановителни издания; едно от известните издания е публикуваното в Щутгарт през 1846 г., редактирано от Едуард Хайнрих фон Кауслер. По-късни критични и коментирани издания и проучвания предоставят по-подробна текстуална и историко-литературна информация за авторите и средата, в която са създадени стиховете.
Някои от включените автори и значение за литературата
В сборника са представени както утвърдени дворови поети, така и по-малки имена, което прави антологията ценен архив за разнообразието на литературния живот в Португалия от преходния период. Сред по-известните имена в Cancioneiro Geral са Франсиско де Саа де Миранда, Бернардим Рибейро, Жоао Роиз де Кастел-Бранко и самият Гарсия де Резенде. Сборникът често се сравнява по значение с други европейски антологии като Carmina Burana или англоезичната Miscellany на Тотел, тъй като също съхранява богат и многообразен корпус от поетически текстове, които дават възможност за проследяване на еволюцията на езика, жанра и виждането за поезията в съответната епоха.
Към днешна дата Cancioneiro Geral остава незаменим източник за филолози, исторически лингвисти и литературоведи, които изучават началото на нововремската португалска литература, разпространението на ренесансовите форми и връзките между дворцовите и народните културни струи.[4]
