Будай (на китайски:布袋), произнасян на японски Хотей, известен още като Смеещия се Буда, е легендарен будистки монах от Китай. Според народната и религиозна традиция той представлява благодушен странстващ монах, който често е свързван с превъплъщението на Майтрея — бъдещия Буда, който ще дойде след Гаутама Буда. Историческият прототип на Будай се свързва с епохата края на IX — началото на X век (времената на Петте династии и Десетте царства), когато различни личности и легенди се слели, за да формират образа, който познаваме днес.

Той присъства не само в будизма, но и в даоизма и шинтоизма. Изображенията му се срещат в храмове, домове, ресторанти и търговски обекти, където често изпълнява функцията на символ на радостта, късмета и изобилието. В някои форми на даоизма и будизма Будай е почитан като дух или божество на щастието и богатството. В Япония Хотей е един от седемте богове на късмета (Шичи Фукуджин) и почти винаги е изобразяван усмихнат или засмян — откъдето идва и прозвището му на китайски:笑佛).

Произход и историческа основа

Образът на Будай се оформя чрез съчетание на исторически сведения за един весел, беден странстващ монах и множество фолклорни разкази. В източноазиатската традиция той е възприет като символ на простото човешко щастие, щедростта и духовната безгриженост. В хода на столетията изображението му е адаптирано и синкретизирано с местни религиозни вярвания, което обяснява широкото му разпространение и различните роли, които му се приписват.

Символика и основни атрибути

  • Голям корем — символ на благосъстоянието, щедростта и радостта; често се вярва, че галенето на корема носи късмет.
  • Платнена торба (布袋) — оттук идва и името му; торбата съдържа подаръци, храна или лични вещи и символизира щедростта и способността да носи чуждите грижи и печали.
  • Броеница (малa) — показва връзката с будистката практика и символизира духовния път до просветление.
  • Ветрило или пръчка — в някои изображения фигурира като предмет, с който той разпръсква печалите и изпълнява желания.
  • Деца около него — често Гротегическо изображение с деца подчертава аспекти на плодородието, радостта и семейното благополучие.
  • Златни монети или посипани дарове — свързани с ролята му на носител на богатство и изобилие във фолклора и популярните практики.

Културно значение и практики

Будай е популярен обект както за религиозно почитание, така и за народни практики. В бизнеса и дома статуетки на Хотей често се поставят като талисман за просперитет; клиентите и посетителите понякога галят корема му в надежда за късмет и богатство. В изкуството той е обект на редица картини, гравюри и скулптури в Китай, Япония и други страни от Източна Азия.

Важно е да се подчертае, че Будай не е историческият Сидхарта Гаутама — „истинският“ Буда — а по-скоро популярна, фолклорна и религиозна фигура, която в някои традиции официално е идентифицирана или почитана като превъплъщение на Майтрея. Тази гъвкавост в интерпретациите е причина за широкото му присъствие и продължаващата му популярност в съвременната култура.

В заключение, Будай (Хотей) остава мощен символ на радостта, щедростта и надеждата за по-добър живот — образ, който обединява религиозни идеи и народни вярвания и продължава да вдъхновява хората в целия регион.