Будай (Хотей) — Смеещият се Буда: произход, символика и значение
Открийте произхода, символиката и значението на Будай (Хотей) — Смеещият се Буда: митове, ролята му в будизма, късмета, щастието и изобилието.
Будай (на китайски:布袋), произнасян на японски Хотей, известен още като Смеещия се Буда, е легендарен будистки монах от Китай. Според народната и религиозна традиция той представлява благодушен странстващ монах, който често е свързван с превъплъщението на Майтрея — бъдещия Буда, който ще дойде след Гаутама Буда. Историческият прототип на Будай се свързва с епохата края на IX — началото на X век (времената на Петте династии и Десетте царства), когато различни личности и легенди се слели, за да формират образа, който познаваме днес.
Той присъства не само в будизма, но и в даоизма и шинтоизма. Изображенията му се срещат в храмове, домове, ресторанти и търговски обекти, където често изпълнява функцията на символ на радостта, късмета и изобилието. В някои форми на даоизма и будизма Будай е почитан като дух или божество на щастието и богатството. В Япония Хотей е един от седемте богове на късмета (Шичи Фукуджин) и почти винаги е изобразяван усмихнат или засмян — откъдето идва и прозвището му на китайски:笑佛).
Произход и историческа основа
Образът на Будай се оформя чрез съчетание на исторически сведения за един весел, беден странстващ монах и множество фолклорни разкази. В източноазиатската традиция той е възприет като символ на простото човешко щастие, щедростта и духовната безгриженост. В хода на столетията изображението му е адаптирано и синкретизирано с местни религиозни вярвания, което обяснява широкото му разпространение и различните роли, които му се приписват.
Символика и основни атрибути
- Голям корем — символ на благосъстоянието, щедростта и радостта; често се вярва, че галенето на корема носи късмет.
- Платнена торба (布袋) — оттук идва и името му; торбата съдържа подаръци, храна или лични вещи и символизира щедростта и способността да носи чуждите грижи и печали.
- Броеница (малa) — показва връзката с будистката практика и символизира духовния път до просветление.
- Ветрило или пръчка — в някои изображения фигурира като предмет, с който той разпръсква печалите и изпълнява желания.
- Деца около него — често Гротегическо изображение с деца подчертава аспекти на плодородието, радостта и семейното благополучие.
- Златни монети или посипани дарове — свързани с ролята му на носител на богатство и изобилие във фолклора и популярните практики.
Културно значение и практики
Будай е популярен обект както за религиозно почитание, така и за народни практики. В бизнеса и дома статуетки на Хотей често се поставят като талисман за просперитет; клиентите и посетителите понякога галят корема му в надежда за късмет и богатство. В изкуството той е обект на редица картини, гравюри и скулптури в Китай, Япония и други страни от Източна Азия.
Важно е да се подчертае, че Будай не е историческият Сидхарта Гаутама — „истинският“ Буда — а по-скоро популярна, фолклорна и религиозна фигура, която в някои традиции официално е идентифицирана или почитана като превъплъщение на Майтрея. Тази гъвкавост в интерпретациите е причина за широкото му присъствие и продължаващата му популярност в съвременната култура.
В заключение, Будай (Хотей) остава мощен символ на радостта, щедростта и надеждата за по-добър живот — образ, който обединява религиозни идеи и народни вярвания и продължава да вдъхновява хората в целия регион.

Майтрея с последователи, както е показано в пещерите Фейлай Фън в Китай
История
Като Angida Arhat
Възможно е Будай да е базиран на монах, живял по времето на Буда Шакямуни. Този монах се казвал Ангида, а името му означава кадифена торба. Според легендата Ангида бил индийски ловец на змии, който улавял отровни змии, за да ги спре да хапят хората. Будай и Ангида си приличат, защото и двамата са изобразени като пълнички, смеещи се и носещи торба.
Като китайски будистки монах
В китайската традиция Будай е монах, живял в Китай около 907-923 г. Той е бил добър и любящ човек. Освен от характера му, приликата му с Бодхисатва Майтрея (бъдещия Буда) идва от един будистки химн (на китайски: 偈语; на пинин: Jiéyǔ), който той казал преди смъртта си:
彌勒真彌勒,化身千百億,時時示時人,時人自不識
Майтрея, истинският Майтрея
има милиарди превъплъщения.
Често той се показва на хората по това време;
друг път не го разпознават.

Будай, както е изобразен на гравюра на Утагава Куниоши. Погледнете чантата в ръката му.
Описание
Будай почти винаги е изобразен с чувал, който никога не се изпразва и е пълен с много ценни неща, включително оризови растения (символ на богатството), бонбони за децата, храна и тъгата на света. Неговият дълг е да защитава слабите, бедните и децата.
В китайските будистки храмове статуята на Будай е поставена в предната част на входната зала. Той е изобразен като здрав, усмихнат или смеещ се мъж в роба с почти гол корем, който олицетворява щастието, късмета и изобилието.
Някои статуи показват малки деца в краката му. Друг предмет, който обикновено се вижда в статуите на Будай, е купа за просия, която показва, че той е будист. Всички тези изображения показват Будай като странстващ монах, който обикаля и приема тъга от хората. Тъй като той олицетворява богатството и щастието, статуите му често се срещат в домовете и предприятията в Китай и Япония.
Чан будизъм
Основната история, която засяга Будай в Чан, е кратък коан.
Phra Sangkadchai/ Phra Sangkachai
В Тайланд Будай понякога се бърка с друг монах, който е уважаван в Тайланд. Фра Сангкадчай или Шанхай (на тайландски: พระสังกัจจายน์), тайландско изписване на Махакаккаянатера (на тайландски: มหากัจจายนเถระ), е будистки монах по времето на Буда. Буда похвалил Пхра Сангкадчай за отличното му умение да обяснява сложната дхарма (или дхамма) по лесно разбираем начин.
Въпреки че и Budai, и Phra Sangkadchai могат да бъдат открити както в тайландски, така и в китайски храмове, Phra Sangkadchai се среща по-често в тайландски храмове, а Budai - в китайски. Две неща, които ги отличават един от друг, са:
1. Phra Sangkadchai има малко коса на главата си, докато Budai е плешив.
2. Phra Sangkadchai носи одеждите по тхеравадинска будистка мода, като одеждите са сгънати през едното рамо, а другото остава непокрито. Будай носи одеждите в китайски стил, като покрива и двете си ръце, но оставя предната част на горната част на тялото непокрита.
Фолклор
Едно от вярванията, свързани с фигурата на Будай в народния фолклор, е, че ако човек разтрие корема му, това носи богатство, късмет и просперитет. Това вярване обаче не е част от будистки ритуал, а е част от китайско народно вярване. Често му се възхищават заради неговото щастие, изобилие, мъдрост и задоволство.
Статуя на Будай в Тайланд

Phra Sangkachai
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Кой беше Будай?
О: Будай е бил будистки монах в Китай.
В: Как е известен Будай на японски?
О: На японски език Будай е известен и като Хотей.
В: Кой според много китайски будисти е бил превъплъщение на Будай?
О: Много китайски будисти вярват, че Будай е бил превъплъщение на Майтрея - човекът, който ще стане следващият Буда след Гаутама Буда.
Въпрос: В кои религии е бил включен Будай?
О: Будай е включен в будистката, даоистката и шинтоистката религии.
В: Къде могат да се намерят изображения на Будай?
О: Изображения на Будай могат да се намерят в много храмове, ресторанти и предприятия.
В: На какво е станал бог Будай в някои форми на даоизма и будизма?
О: В някои форми на даоизма и будизма Будай е станал бог на щастието и изобилието.
В: Защо Будай е известен и като "Смеещият се Буда" на китайски език?
О: Будай почти винаги е изобразяван усмихнат или засмян, откъдето идва и прозвището му на китайски - "Смеещият се Буда" (на китайски:笑佛).
обискирам